Зимна припънка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Зимна припънка
Зимни припънки от района на германския град Обершлайфсхайм
Зимни припънки от района на германския град Обершлайфсхайм
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Гъби (Fungi)
отдел:Базидиеви гъби (Basidiomycota)
клас:Агарикални гъби (Agaricomycetes)
разред:Пластинчати гъби (Agaricales)
семейство:Physalacriaceae
род:Flammulina
вид:Зимна припънка (F. velutipes)
Научно наименование
Singer, 1951
Синоними
  • Agaricus velutipes Curtis, 1782
  • Collybia velutipes P.Kumm., 1871
  • Agaricus atropes Schumach., 1803
  • Agaricus sphinx Batsch, 1786
  • Agaricus velutipes var. atropes Fr., 1821
  • Agaricus velutipes var. fuscipes Fr., 1821
  • Agaricus velutipes var. rubescens Cooke, 1885
  • Agaricus velutipes var. rufipes J.Kickx f., 1867
  • Agaricus velutipes var. sphinx Pers., 1801
  • Collybia eriocephala Rea, 1908
  • Collybia velutipes var. alba Cool, 1922
  • Collybia velutipes var. lactea Rea, 1922
  • Collybia velutipes var. nana Brunaud, 1891
  • Collybia velutipes var. praecox F.H.Møller, 1952
  • Collybia velutipes var. pusilla Trog, 1857
  • Collybia velutipes var. rubescens Cooke, 1891
  • Collybia velutipes var. solida Jacobasch, 1882
  • Collybia velutipes var. spongiosa Peck, 1904
  • Pleurotus velutipes Quél., 1888
  • Pleurotus velutipes var. lacteus Quél., 1881
  • Flammulina velutipes var. lactea Bas, 1983
  • Agaricus velutipes Curtis, 1782
Зимна припънка в Общомедия
[ редактиране ]

Зимната припънка (Flammulina velutipes, наричана също Зимненка) е ядлива гъба от род Flammulina K A R S T.

Характерни белези[редактиране | редактиране на кода]

  • Гугла:

Диаметърът на гуглата е от 3 до 6 см. Първоначално е полусферична, по-късно разперена до почти плоска. Понякога със слабо изпъкнало връхче в центъра. Сламеножълта, медножълта до жълтокафеникава на цвят. В средата е по-тъмна. Повърхността е гладка, гола, слизеста и лъскава. Ръбът в млада възраст е подвит навътре, по-късно изправен, равен или слабо вълновиден с ясно изразени радиални ребра.

  • Месо:

Месото е тънко, меко, крехко, по-късно жилаво. Белезникаво до бледорозово.

  • Ламели:

Ламелите са разположени нарядко. Широки от 2 до 8 мм. Слабо са сраснали с пънчето. Първоначално са кремавобели, по-късно жълтеникави.

  • Споров прашец:

Споровият прашец е кремавобял.

  • Пънче:

Пънчето е високо от 4 до 8 см. Диаметър от 0,5 до 1 см. Първоначално е плътно. По-късно става кухо. Има цилиндрична форма. Към основата е слабо стеснено. Жилаво е. В най-горната си част под шапката охреножълто. Към основата става тъмнокафяво с кадифено влакнеста повърхност.

Събиране, съхранение и използване в кулинарията[редактиране | редактиране на кода]

Расте върху жива или гниеща дървесина на широколистни дървета (много рядко върху иглолистна) през есента и цялата зима до към март най-често на големи туфи. Има приятен гъбен аромат и много добър вкус. Подходяща е за консумация в свежо състояние за всякакви ястия, супи и пържена. Подходяща е за сушене и стерилизация в буркани след бланширане.

Двойници[редактиране | редактиране на кода]

Отровният двойник на Зимната припънка е Отровната пънчушка (Naematoloma fasciculare)

Отличителни белези[редактиране | редактиране на кода]

  1. Шапката е бледожълта до лимоненожълта. В средата оранжева до ръждивокафява
  2. Ръбът е гладък
  3. Месото е тънко, жълто и силно горчиво
  4. Пънчето е кухо, бледожълто, към основата жълтокафяво
Японската гъба Енокитаке

Любопитни факти[редактиране | редактиране на кода]

В Япония се отглежда в парници култивираният вариант на гъбата наречен Енокитаке, който по външен вид е доста по-различен от горската гъба. Поради липса на светлина при отглеждането тя е оцветена изцяло в бяло, а поради отглеждането ѝ в буркани туфата има цилиндрична форма.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Flammulina velutipes (Singer, 1951). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 4 януари 2023 г. (на английски)