Зимница (Област Ямбол)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Зимница.

Зимница
България
Red pog.png
Зимница
Област Ямбол
Red pog.png
Зимница
Общи данни
Население 1 788 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 45,695 km²
Надм. височина 150 m
Пощ. код 8690
Тел. код 04768
МПС код У (Я)
ЕКАТТЕ 30898
Администрация
Държава България
Област Ямбол
Община
   - кмет
Стралджа
Митко Андонов
(БСП)
Кметство
   - кмет
Зимница
Теньо Тенев
(БСП)

Зимница е село в Югоизточна България. То се намира в Община Стралджа, Област Ямбол.

География[редактиране | edit source]

Землището на селото е с площ приблизително 42 000 декара. На север граничи със селата Драгоданово, Трапоклово и Горно Александрово, на изток - с град Стралджа, на юг е река Мочурица и землищата на селата Воденичане и Чарда, на запад са Веселиново и Завой.

История[редактиране | edit source]

За своите предци населението на селото знае предимно от преданията, които са преразказвани от поколение на поколение. Поради това могат да се получат различни неточности, неясноти и дори противоречия.

В османски документ от 1591 г. се споменава името на село Карахисарли, което се намирало в днешната местност Топраклъка, на 2 километра югоизточно от Горно Александрово. Заселниците били овчари, които започнали и да обработват плодородните почви на местността. По-късно населението на селото се преместило в местността "Горния Юрт", на около 3 километра южно от Горно Александрово и Трапоклово, като относно причините за преселението има различни предания и догадки. През 1812 г. започва преселване на хора от Карасарли (Горния Юрт; юрт на турски означава родина) на сегашното място на Зимница. Семействата се заселвали около чифлика и къшлата на турски бей. данъчни облекчения и други привилегии. През 1832 г. част от къшлакьойците в Кубей тръгнали обратно към земите на днешна България. Някои останали в Добруджа, а други се върнали в родното си село. Освен тях в Къшлакьой след 1830 г. се заселили и бежанци от други села в околността. В този период било открито килийно училище. То вероятно се помещавало в частни домове.

През 1856 г. е построена църквата "Св. Димитър", която е обявена за паметник на културата. Освен за спасението на душите на населението, храмът помогнал и за физическото му оцеляване, когато през 1877 г. селото било нападнато от татари, черкези и турци. Хората успели да се скрият в църквата, а опитите на нападателите да проникнат вътре се оказали неуспешни. Впрочем това не е единственият случай, когато населението на Къшлакьой търсело спасение в храма или в околните гори. Различни предания за подобни случаи са запазени до днес.

Непосредствено след Освобождението в Къшлакьой има 69 къщи с 562 жители, от които всички се определяли като българи. Тогава селото е част от Източна Румелия. След Съединението е създадена самостоятелна селска община, включваща Къшлакьой и Сурджалий (дн. Чарда), като през 1895 г. Сурджалий се откъсва от Къшлакьойска община. В началото на 20-ти век населението на селото наброява 987 души. На 13 декември 1906 г. излиза указ, с който Къшлакьой се преименува в Зимница.

Както всички български селища и Зимница дава много човешки жертви през войните. Пред кметството на селото е издигната мемориална плоча в памет на загиналите за националната независимост, а през 2005 г. е открит и паметник на зимничаните, дали живота си по бойните полета.

След 1945 г. започнало създаването на ТКЗС-та из страната. Процесът не подминал и Зимница. Кооперирането в селото вървяло трудно и с нежелание, така че последвали репресии и преследвания на опозиционери и недоволни. Въпреки негативното начало са постигнати и позитивни резултати, като например изграждането на напоителната система в землището през 70-те. Напредъкът на земеделието обаче е прекъснат след създаването на Аграрно-промишления комплекс"В. Коларов" - Стралджа. След 10 ноември 1989 г. хората получават обратно земите си, но малко са готовите да ги обработват. Все повече хора се отказват от земеделието и търсят други начини на препитание на други места.

Цитат от Йордан Пекарев[редактиране | edit source]

В книгата на Йордан Пекарев "История на земеделското организирано движение в България", печатница "Научни издания" Варна, 1945 г. на стр. 73, в списъка на изпратените телеграми до заседаващия в Плевен на 28, 29 и 30 декември 1899 г. учредителен конгрес на БЗНС има получена и следната телеграма: "СТРАЛДЖА.- Председателя земеделския конгрес. Като поздравляваме делегатите благопожелаваме успех в целта. Дерзайте! Съединението прави силата. Кашлакьойски земеделци: Х. Митев, Васил Хитев, Иван Вълков, Г. Тенев, Мито Неделчев, Панайот Тотев, Тодор Георгиев и др. "Съобщението е открито и преписано тук от Спас Кънев, 6000 Стара Загора, "Бр. Жекови" , 38-0-6. Може да се предполага, че тази телеграма е занесена в Стралджа и там е изпратена по телеграфа от П. К. Яворов, тогава телеграфист в Стралджа.

Цитат от Спас Кънев[редактиране | edit source]

В Зимница е имало и есперантисти още преди 9.9.1944 г. През 1962 г. почнах работа в ТКЗС Зимница като механик по автомобилите и заварих основано есперантско дружество "Амикецо" /„Дружба“/. Негов председател беше Йордан Банчев Янков. Аз се присъединих към дружеството и станах негов секретар. През 1963 год. в София се проведе 48-ят световен есперантски конгрес и ние двамата с Йордан Банчев участвахме в неговата работа. Бяхме записали като делегати и съпругите си, съответно поредни номера от 2192 до 2195 от конгресната книга /стр. 142/. Освен Йордан Банчев в миналото активен есперантист е бил Лечо Даскалов. /Сп. Кънев/


Забележителности[редактиране | edit source]

Днешната сграда на читалище "Възраждане" е открита на 21 септември 1962 г. В миналото са развивали дейност различни самодейни състави.

От 1994 г. в Зимница функционира музейна сбирка, която е събрала предмети от миналото и бита на селото. Експонатите са събрани с помощта на самите зимничани.

Икономика[редактиране | edit source]

Селото е в екологично чист район с големи традиции в зеленчукопроизводството, поливан и на хидранти.

Има фабрика за производство на сладолед и зеленчукови консерви с прилежаща земя от 12 600 кв. м, Обща застроена площ на сградите – 3700м2 , построени през 2000 г. Състои се от цех за производство на сладолед, цех за производство на зеленчукови консерви с всички необходими инсталации с производителност 1 ТИР за смяна от 8 часа.

Железопътният транспорт свързва селото с останалата част на България през 1907 г. Железопътна гара Зимница е възлова гара (Зимница-Ямбол и Зимница-Сливен) по линиите София - Пловдив - Бургас и София - Карлово - Варна.

Редовни събития[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Д-р Вълчо Куртев, "Път през годините", 2005
  • Д-р Вълчо Куртев, "Родовете на село Зимница", 2006

Външни препратки[редактиране | edit source]