Зимни олимпийски игри

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Зимните олимпийски игри са олимпийски игри и световни съревнования по зимни спортове.

Предшественик на зимните олимпийски игри са шампионатите по фигурно пързаляне (1908 г. и 1920 г.) и по хокей на лед – (1920 г.).

Първите зимни олимпийски игри са проведени в Шамони, Франция през 1924 г. Състезанията се провеждат на всеки четири години с две изключения — през 1940 и 1944 Игрите не се провеждат поради Втората световна война, а след Олимпиадата от 1992 в Албервил следва Олимпиадата през 1994 в Лилехамер. От 1994 г. зимните и летните олимпийски игри се провеждат в различни години. През годините в програмата са включвани различни спортове, за Олимпиадата в Сочи през 2014 са включени следните 15 спорта:

Проведени зимни олимпийски игри[редактиране | edit source]

Карта на градовете-домакини на Зимни олимпийски игри
година град държава
1924 Шамони Франция
1928 Санкт Мориц Швейцария
1932 Лейк Плесид САЩ
1936 Гармиш-Партенкирхен Германия
1948 Санкт Мориц Швейцария
1952 Осло Норвегия
1956 Кортина д'Ампецо Италия
1960 Скуо Валей САЩ
1964 Инсбрук Австрия
1968 Гренобъл Франция
1972 Сапоро Япония
1976 Инсбрук Австрия
1980 Лейк Плесид САЩ
1984 Сараево Югославия
1988 Калгари Канада
1992 Албервил Франция
1994 Лилехамер Норвегия
1998 Нагано Япония
2002 Солт Лейк Сити САЩ
2006 Торино Италия
2010 Ванкувър Канада
2014 Сочи Русия

Най-успешни състезатели[редактиране | edit source]

Най-успешният състезател на зимни олимпийски игри е норвежецът Оле Ейнар Бьорндален (ски-бягане и биатлон) с осем златни, четири сребърни и един бронзов, следван от сънародника си Бьорн Дели, който има осем златни и четири сребърни медала и рускинята Любов Егорова с шест златни и три сребърни медала.

Най-успешните десет състезателя:

Крайно класиране по медали
No Състезател Държава Злато Сребро Бронз Общо
1 Оле Ейнар Бьорндален Флаг на Норвегия Норвегия 8 4 1 13
2 Бьорн Дели Флаг на Норвегия Норвегия 8 4 0 12
3 Любов Егорова Флаг на Обединения отбор Обединен отбор, Флаг на Русия Русия 6 3 0 9
4 Лидия Скобликова Флаг на СССР СССР 6 0 0 6
5 Клаудия Пехщайн Флаг на Германия Германия 5 2 2 9
6 Клас Тунберг Флаг на Финландия Финландия 5 1 1 7
7 Лариса Лазутина Флаг на Обединения отбор Обединен отбор, Флаг на Русия Русия 5 1 1 7
7 Томас Алсгаард Флаг на Норвегия Норвегия 5 1 0 6
9 Бони Блеър Флаг на САЩ САЩ 5 0 1 6
10 Ерик Хейдън Флаг на САЩ САЩ 5 0 0 5

Участия на България[редактиране | edit source]

  • 1936 г. – 7 състезатели по ски-дисциплини
  • 1948 г. – 4 по ски-дисциплини
  • 1952 г. – 9 по ски-дисциплини
  • 1956 г. – 6 по ски-дисциплини
  • 1960 г. – 7 състезатели по ски-дисциплини
  • 1964 г. – 7 състезатели по ски-дисциплини
  • 1972 г. – 4 по ски-дисциплини
  • 1976 г. – 4 по ски-дисциплини, 2 по биатлон и 18 по хокей (общо 24 състезатели)
  • 1980 г. – 6 по ски-дисциплини и 2 по биатлон (общо 8 състезатели)
  • 1984 г. – 11 по ски-дисциплини, 3 по биатлон и 2 по фигурно пързаляне (общо 16 състезатели)
  • 1988 г. – 12 по ски-дисциплини, 5 по биатлон, 5 по бобслей, 3 по шейни, 2 по фигурно пързаляне (общо 27 състезатели)
  • 1992 г. – 11 по ски-дисциплини, 10 по биатлон, 5 по бобслей, 3 по шейни и 1 по фигурно пързаляне (общо 30 състезатели)
  • 1994 г. – 6 по ски-дисциплини, 5 по биатлон, 2 по бобслей, 2 по шейни, 1 по фигурно пързаляне и 1 по шорттрек (общо 17 състезатели)
  • 1998 г. – 6 по ски-дисциплини, 5 по биатлон, 4 по фигурно пързаляне, 2 по шорттрек и 1 по сноуборд (общо 18 състезатели)
  • 2002 г. – 6 по ски-дисциплини, 5 по биатлон, 2 по бобслей, 3 по фигурно пързаляне и 6 по шорттрек (общо 22 състезатели)
  • 2006 г. – 8 по ски-дисциплини, 6 по биатлон, 1 по шейни, 5 по фигурно пързаляне, 1 по шорттрек и 1 по сноуборд (общо 22 състезатели)
  • 2010 г. – 6 по биатлон, 3 по ски алпийски дисциплини, 3 по ски бягане, 3 по шорт трек, 2 по сноуборд, 2 по спортни шейни (общо 19 състезатели)

Спечелени медали[редактиране | edit source]

Кандидатури на България за домакинство[редактиране | edit source]

До игрите през 2014 г. София три пъти се кандидатира за домакинство на зимни игри и не печели домакинството.

През 1985 г. губи от френския курорт Албервил за игрите през 1992 г. [1] Другите кандидати са Анкоридж (САЩ), Берхтесгаден (Германия), Кордина д’Ампецо (Италия) и Фалун (Швеция). Тогава Франция иска и летните игри, но МОК ги поверява на Барселона. По изчисления на Българския олимпийски комитет, тогава България планира за кампанията разходи за близо 2 млрд. щатски долара.

При избора на домакинство за следващите игри София губи на втори кръг от норвежкия Лилехамер, организирал форума през 1994 г. [1], въпреки че е фаворит преди финалното гласуване.

При избора на град-домакин за игрите през 2014 г. София отпада в първия кръг. Останалите кандидати са Сочи, Залцбург, Пьончанг, Хака, Алмати и Боржоми. [1]

Вечно класиране по медали[редактиране | edit source]

място държава златни сребърни бронзови общо
1 Германия* 136 135 106 377
2 Русия* 136 103 102 341
3 Норвегия 118 111 100 329
4 САЩ 96 102 83 281
5 Австрия 59 78 81 218
6 Канада 62 55 53 170
7 Швеция 50 40 54 144
8 Швейцария 50 40 48 138
9 Финландия 42 62 57 161
10 Холандия 37 38 35 110
11 Италия 37 34 43 114
12 Франция 31 31 47 109
13 Южна Корея 26 17 10 53
14 Китай 12 22 19 53
15 Япония 10 17 18 45
16 Великобритания 10 4 12 26
17 Чехия* 9 17 23 49
18 Полша 6 7 7 20
19 Беларус 6 4 5 15
20 Австралия 5 3 4 12
21 Хърватска 4 6 1 11
22 Естония 4 2 1 7
23 България 2 5 8 15
24 Словения 2 4 9 15
25 Лихтенщайн 2 2 5 9
26 Словакия 2 2 1 5
27 Украйна 2 1 4 7
28 Казахстан 1 3 3 7
29 Белгия 1 1 3 5
30 Испания 1 0 1 2
31 Узбекистан 1 0 0 1
32 Литва 0 4 3 7
33 Сърбия* 0 3 1 4
34 Унгария 0 2 4 6
35 Люксембург 0 2 0 2
36 Северна Корея 0 1 1 2
37 Дания 0 1 0 1
38 Нова Зеландия 0 1 0 1
39 Румъния 0 0 0 1

*За тези страни медалите се смятат по следния начин:
Германия = Германия, ФРГ, ГДР
Русия = СССР, Русия
Сърбия = Югославия, Сърбия и Черна Гора
Чехия = Чехия, Чехословакия

Смъртни случаи по време на зимни олимпийски игри[редактиране | edit source]

В историята на зимните олимпийски игри четирима състезатели загиват по време на игрите. През 1964 г. в Инсбрук австралийският скиор Рос Милн и британският състезател по спортни шейни Кашмиерц Кай-Скржипецки загиват в следствие на инциденти по време на тренировка. Швейцарският скиор Никола Бочате загива на тренировка на олимпиадата през 1992 г. в Албервил. На олимпиадата във Ванкувър през 2010 г. по време на тренировка загива грузинският състезател по спортни шейни Нодар Кумариташвили. [2]

Вижте още[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в Гунчева, Елеонора. София 2014 отпадна от игрите. // www.capital.bg. Икономедиа АД, 23 юни 2006. Посетен на 21 февруари 2014.
  2. МОК и Властите ще разследват смъртта на Кумариташвили - статия в Нетинфо Спорт от 13 февруари 2010 г.


Олимпийския знакЛетни олимпийски игриОлимпийския знак
Атина 1896 | Париж 1900 | Сейнт-Луис 1904 | Атина 1906 | Лондон 1908 | Стокхолм 1912 | Берлин 1916
Антверпен 1920 | Париж 1924 | Амстердам 1928 | Лос Анджелис 1932 | Берлин 1936 | Токио/Хелзинки 1940 | Лондон 1944
Лондон 1948 | Хелзинки 1952 | Мелбърн/Стокхолм 1956 | Рим 1960 | Токио 1964 | Мексико 1968
Мюнхен 1972 | Монреал 1976 | Москва 1980 | Лос Анджелис 1984 | Сеул 1988 | Барселона 1992
Атланта 1996 | Сидни 2000 | Атина 2004 | Пекин 2008 | Лондон 2012 | Рио де Жанейро 2016 | Токио 2020
2024 | 2028
Олимпийския знакЗимни олимпийски игриОлимпийския знак
Шамони 1924 | Санкт Мориц 1928 | Лейк Плесид 1932 | Гармиш-Партенкирхен 1936 | Сапоро 1940
Кортина д'Ампецо 1944 | Санкт Мориц 1948 | Осло 1952 | Кортина д'Ампецо 1956 | Скуо Вали 1960 | Инсбрук 1964
Гренобъл 1968 | Сапоро 1972 | Инсбрук 1976 | Лейк Плесид 1980 | Сараево 1984 | Калгари 1988 | Албервил 1992
Лилехамер 1994 | Нагано 1998 | Солт Лейк Сити 2002 | Торино 2006 | Ванкувър 2010 | Сочи 2014 | Пьонгчанг 2018
2022 | 2026
Олимпийския знакЛетни младежки олимпийски игриОлимпийския знак
Сингапур 2010 | Нанкин 2014 | 2018
Олимпийския знакЗимни младежки олимпийски игриОлимпийския знак
Инсбрук 2012 | Лилехамер 2016