Зимни олимпийски игри
Зимните олимпийски игри са олимпийски игри и световни съревнования по зимни спортове.
Предшественик на зимните олимпийски игри са шампионатите по фигурно пързаляне (1908 г. и 1920 г.) и по хокей на лед – (1920 г.).
Първите зимни олимпийски игри са проведени в Шамони, Франция през 1924 г. Състезанията се провеждат на всеки четири години с две изключения — през 1940 и 1944 Игрите не се провеждат поради Втората световна война, а след Олимпиадата от 1992 в Албервил следва Олимпиадата през 1994 в Лилехамер. От 1994 г. зимните и летните олимпийски игри се провеждат в различни години. През годините в програмата са включвани различни спортове, за Олимпиадата във Ванкувър през 2010 са включени следните 15 спорта:
Съдържание |
Проведени зимни олимпийски игри [редактиране]
| година | град | държава |
| 1924 | Шамони | Франция |
| 1928 | Санкт Мориц | Швейцария |
| 1932 | Лейк Плесид | САЩ |
| 1936 | Гармиш-Партенкирхен | Германия |
| 1948 | Санкт Мориц | Швейцария |
| 1952 | Осло | Норвегия |
| 1956 | Кортина д'Ампецо | Италия |
| 1960 | Скуо Валей | САЩ |
| 1964 | Инсбрук | Австрия |
| 1968 | Гренобъл | Франция |
| 1972 | Сапоро | Япония |
| 1976 | Инсбрук | Австрия |
| 1980 | Лейк Плесид | САЩ |
| 1984 | Сараево | Югославия |
| 1988 | Калгари | Канада |
| 1992 | Албервил | Франция |
| 1994 | Лилехамер | Норвегия |
| 1998 | Нагано | Япония |
| 2002 | Солт Лейк Сити | САЩ |
| 2006 | Торино | Италия |
| 2010 | Ванкувър | Канада |
Най-успешни състезатели [редактиране]
Най-успешният състезател на зимни олимпийски игри е норвежкият ски-бегач Бьорн Дели, който има осем златни и четири сребърни медала, следван от сънародника си Оле Ейнар Бьорндален (ски-бягане и биатлон) с шест златни, четири сребърни и един бронзов и рускинята Любов Егорова с шест златни и три сребърни медала.
Най-успешните десет състезателя:
| No | Състезател | Държава | Злато | Сребро | Бронз | Общо |
| 1 | Бьорн Дели | 8 | 4 | 0 | 12 | |
| 2 | Оле Ейнар Бьорндален | 6 | 4 | 1 | 11 | |
| 3 | Любов Егорова | 6 | 3 | 0 | 9 | |
| 4 | Лидия Скобликова | 6 | 0 | 0 | 6 | |
| 5 | Клаудия Пехщайн | 5 | 2 | 2 | 9 | |
| 6 | Клас Тунберг | 5 | 1 | 1 | 7 | |
| 7 | Лариса Лазутина | 5 | 1 | 1 | 7 | |
| 7 | Томас Алсгаард | 5 | 1 | 0 | 6 | |
| 9 | Бони Блеър | 5 | 0 | 1 | 6 | |
| 10 | Ерик Хейдън | 5 | 0 | 0 | 5 |
Участия на България [редактиране]
- 1936, 1960 и 1964 г. - 7 състезатели по ски-дисциплини
- 1948 и 1972 г. - 4 по ски-дисциплини
- 1952 г. - 9 по ски-дисциплини
- 1956 г. - 6 по ски-дисциплини
- 1976 г. - 4 по ски-дисциплини, 2 по биатлон и 18 по хокей (общо 24 състезатели)
- 1980 г. - 6 по ски-дисциплини и 2 по биатлон (общо 8 състезатели)
- 1984 г. - 11 по ски-дисциплини, 3 по биатлон и 2 по фигурно пързаляне (общо 16 състезатели)
- 1988 г. - 12 по ски-дисциплини, 5 по биатлон, 5 по бобслей, 3 по шейни, 2 по фигурно пързаляне (общо 27 състезатели)
- 1992 г. - 11 по ски-дисциплини, 10 по биатлон, 5 по бобслей, 3 по шейни и 1 по фигурно пързаляне (общо 30 състезатели)
- 1994 г. - 6 по ски-дисциплини, 5 по биатлон, 2 по бобслей, 2 по шейни, 1 по фигурно пързаляне и 1 по шорттрек (общо 17 състезатели)
- 1998 г. - 6 по ски-дисциплини, 5 по биатлон, 4 по фигурно пързаляне, 2 по шорттрек и 1 по сноуборд (общо 18 състезатели)
- 2002 г. - 6 по ски-дисциплини, 5 по биатлон, 2 по бобслей, 3 по фигурно пързаляне и 6 по шорттрек (общо 22 състезатели)
- 2006 г. - 8 по ски-дисциплини, 6 по биатлон, 1 по шейни, 5 по фигурно пързаляне, 1 по шорттрек и 1 по сноуборд (общо 22 състезатели)
Спечелени медали [редактиране]
- 1980 г. - 1 бронзов (ски бягане 30 км, Иван Лебанов)
- 1998 г. - 1 златен (биатлон, Екатерина Дафовска)
- 2002 г. - 1 сребърен (шорттрек 500 м, Евгения Раданова) и 2 бронзови (биатлон, Ирина Никулчина и шорттрек 1500 м, Евгения Раданова)
- 2006 г. - 1 сребърен (шорттрек 500 м, Евгения Раданова)
Кандидатури на България за домакинство [редактиране]
Досега София два пъти се кандидатира за домакинство на зимни игри и не печели домакинството. Претендираме за олимпиадата през 1992-а и 1994-а.
През 1986 г. губим от френския курорт Албервил за игрите 1992-а. Другите кандидати са Анкоридж (САЩ), Берхтесгаден (Германия), Кордина д’Ампецо (Италия) и Фалун (Швеция).
Тогава Франция иска и летните игри, но МОК ги поверява на Барселона, а дава “бялата” олимпиада на “петлите”. По изчисления на БОК, тогава България планира за кампанията разходи за близо 2 млрд. долара.
При избора на домакинство за следващите игри София губи с 16 гласа от норвежкия Лилехамер, организирал форума през 1994-а, въпреки че е фаворит преди финалното гласуване.
Вечно класиране по медали [редактиране]
| място | държава | златни | сребърни | бронзови | общо |
|---|---|---|---|---|---|
| 1 | Германия* | 128 | 129 | 101 | 358 |
| 2 | Русия* | 123 | 92 | 93 | 308 |
| 3 | Норвегия | 107 | 106 | 90 | 303 |
| 4 | САЩ | 87 | 95 | 71 | 253 |
| 5 | Австрия | 55 | 70 | 76 | 201 |
| 6 | Канада | 52 | 45 | 48 | 145 |
| 7 | Швеция | 48 | 33 | 48 | 129 |
| 8 | Швейцария | 44 | 37 | 46 | 127 |
| 9 | Финландия | 41 | 59 | 56 | 156 |
| 10 | Италия | 37 | 32 | 37 | 106 |
| 11 | Холандия | 29 | 31 | 26 | 86 |
| 12 | Франция | 27 | 27 | 40 | 94 |
| 13 | Южна Корея | 23 | 14 | 8 | 45 |
| 14 | Китай | 9 | 18 | 17 | 44 |
| 15 | Япония | 9 | 13 | 15 | 37 |
| 16 | Великобритания | 9 | 3 | 10 | 22 |
| 17 | Чехия* | 7 | 13 | 21 | 41 |
| 18 | Австралия | 5 | 1 | 3 | 9 |
| 19 | Хърватска | 4 | 5 | 1 | 10 |
| 20 | Естония | 4 | 2 | 1 | 7 |
| 21 | Полша | 2 | 6 | 6 | 14 |
| 22 | Лихтенщайн | 2 | 2 | 5 | 9 |
| 23 | Беларус | 1 | 4 | 4 | 9 |
| 24 | Казахстан | 1 | 3 | 2 | 6 |
| 25 | България | 1 | 2 | 3 | 6 |
| 26 | Словакия | 1 | 2 | 1 | 4 |
| 27 | Белгия | 1 | 1 | 3 | 5 |
| 27 | Украйна | 1 | 1 | 3 | 5 |
| 29 | Испания | 1 | 0 | 1 | 2 |
| 30 | Узбекистан | 1 | 0 | 0 | 1 |
| 31 | Сърбия* | 0 | 3 | 1 | 4 |
| 32 | Словения | 0 | 2 | 5 | 7 |
| 33 | Унгария | 0 | 2 | 4 | 6 |
| 34 | Литва | 0 | 2 | 1 | 3 |
| 35 | Люксембург | 0 | 2 | 0 | 2 |
| 36 | Северна Корея | 0 | 1 | 1 | 2 |
| 37 | Дания | 0 | 1 | 0 | 1 |
| 37 | Нова Зеландия | 0 | 1 | 0 | 1 |
| 39 | Румъния | 0 | 0 | 1 | 1 |
*За тези страни медалите се смятат по следния начин:
Германия = Германия, ФРГ, ГДР
Русия = СССР, Русия
Сърбия = Югославия, Сърбия и Черна Гора
Чехия = Чехия, Чехословакия
Смъртни случаи по време на зимни олимпийски игри [редактиране]
В историята на зимните олимпийски игри четирима състезатели загиват по време на игрите. През 1964 г. в Инсбрук австралийският скиор Рос Милн и британският състезател по спортни шейни Кашмиерц Кай-Скржипецки загиват в следствие на инциденти по време на тренировка. Швейцарският скиор Никола Бочате загива на тренировка на олимпиадата през 1992 г. в Албервил. На олимпиадата във Ванкувър през 2010 г. по време на тренировка загива грузинският състезател по спортни шейни Нодар Кумариташвили. [1]
Вижте още [редактиране]
Източници [редактиране]
- ↑ МОК и Властите ще разследват смъртта на Кумариташвили - статия в Нетинфо Спорт от 13 февруари 2010 г.