Зимни олимпийски игри 2006

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Зимни олимпийски игри 2006
Torino 2006 Piazza Carlo Felice.jpg
логото на зимната олимпиада
Град домакин Торино, Италия
Страни взели участие 80
Спортисти взели участие 2663 (1642 мъже, 1021 жени)
Състезания 84
Церемония по откриването 10 февруари, 2006
Церемония по закриването 26 февруари, 2006
Официално открити от Карло Азеглио Киампи
Клетва на спортистите Джорджо Рока
Клетва на съдиите Фабио Бианкети
Внасяне на олимпийския огън Стефания Белмондо
Стадион Стадио Олимпико

Двадесетите олимпийски игри се проведоха в Торино, Италия от 10 до 26 февруари 2006 година. Това бяха вторите зимни олимпийски игри, организирани в Италия. През 1956 е първият път — осмите олимпийски игри в Кортина Д'Ампецо. А като цяло това е третият път в историята на тази страна, когато там се организират олимпийски игри — Италия организира и летните игри в Рим през 1960 година.

По време на игрите 20 000 доброволци (избрани от близо 40 000 молби) бяха назначени да помагат на атлетите, зрителите и журналистите, и да подготвят местата за състезание. Талисманите на игрите са Неве, женска снежна топка и Глиц, мъжко кубче лед.

Един от най-запомнящите се моменти е героичното представяне на китайската спортна двойка Чжан Дан и Чжан Хао. Въпреки че по време на волната програма при едно хвърляне състезателката пада много болезнено, изпълнението е продължено няколко минути по-късно. Съдиите не дисквалифицират двойката, а напротив — присъждат ѝ сребърен медал. Публиката приема решението с аплодисменти. [1]

Избор на домакин[редактиране | edit source]

Торино бе избран да организира игрите през 1999 година, побеждавайки Сион в Швейцария с 53 на 36 гласа. Това стана малко след като МОК приложи новия метод на избиране по време на 108-то извънредно заседание на МОК, във връзка със скандалите за корупция около гласуванията за олимпийските игри през 1998 и 2002 година. Откакто на членовете на МОК беше забранено да посещават градове кандидати (в интерес на намаляването на корупцията), 109-ят конгрес на МОК назначи специално тяло — избирателна колегия — да избере градовете финалисти измежду всички кандидати, след като всички направят финалната си презентация на конгреса на МОК; след като бъдат избрани градовете финалисти едва тогава гласуват членовете на МОК. В Сеул измежду шест финалисти избирателната колегия избра само два града финалисти: Сион (Швейцария) и Торино. Кандидатите Хелзинки (Финландия), Попрад-Татри (Словакия), Закопане (Полша) и Клагенфурт (Австрия) са отхвърлени от избирателната колегия.

Изборът на Торино пред Сион беше изненадващ, предвид фактът, че Сион се считаше за фаворит. Според твърдения в медиите изборът на Торино се дължи на четири фактора: Превъзхождащото по брой население на Торино (Торино е с население 1,5 милиона, а Сион — 27 000 души), уменията на преговарящия италиански екип, желанието на МОК да компенсира избирането на Атина пред Рим за летните олимпийски игри през 2004 и не на последно място, да си върнат на Швейцария за изиграната разобличителна роля от члена на МОК Марк Холдер в разкриването на скандала за корупция от 2002 година.

Организация и строителство[редактиране | edit source]

Обществени съоръжения[редактиране | edit source]

2006 Winter olympics team numbers.PNG

65 спортни съоръжения, различни инфраструктури, спортни селища за атлети и медии и изграждане на транспортна инфраструктура.

Общата стойност за построяването и усъвършенстването на инфраструктурата е над два милиарда евро. [2]

Между най-важните спортни съоръжения ще бъдат използвани:

  • Олимпийският стадион в Торино (някога известен като "стадио комунале") ;
  • 5 спортни зали (3 нови, 2 реконструирани): "Палацо е Вела" конструирана от Гае Ауленти (домакин на шорттрека и пързалянето с кънки) , "Овал Линджото", "Торино Еспозициони"(хокей на лед), леденият стадион в Корсо Тацоли, Паласпорт Олимпико, конструирана от Арата Исозаки.
  • Торинската олимпийска арка;
  • Олимпийските селища в Торино, Бардонекиа и Сестриере;
  • леденият стадион в Палермо, преустроен и уголемен, за провеждането на състезанията по кърлинг;
  • новият стадион в Торе Пеличе за хокей на лед;
  • 12 нови спомагателни лифтове в Чесана Торинезе, Сан Сикарио, Сестриере, Бардонекиа, Клавиере, Соз д'У;
  • ди Пранджелато;
  • пистите за бобслей, едноместна шейна и скелетон в Чесана (единствената международна писта в Италия заедно с тази в Кортина Д'Ампецо;

Най-важните ремонтни дейности по инфраструктурата са:

  • Метрото в Торино, за олимпийските игри, Коленьо и Порта Суса трябва да са свързани;
  • подобряването на 11-те градски отсечки и магистрали, свързващи Торино със селищата.

В града от урбанистична гледна точка, най-важните разработки са „Палафукас“, стъклена сграда конструирана от Масимилиано Фукас, новата градска библиотека по дизайн на Марко Белини, модерната арт галерия и страхотният проект на „Спина“.

Пътят на олимпийския огън[редактиране | edit source]

През ноември 2005 олимпийския факел е запален по традиция в Гърция. Преди да престигне в Италия огънят преминава и през Сан Марино, Австрия, Швейцария, Словения и Франция.

Факелът пристига в Торино един ден преди началото на игрите. Сред известните личности носели огъня в града са Фабио Капело и Сергей Бубка. От запалването си до края на олимпиадата огъня изминава 11 300 км.

Пренасянето на огъня е съпроводено само от един малък инцидент. На френско-италианската граница яростен демонстрант се опитва да го изгаси.

Олимпийски проблеми[редактиране | edit source]

Опасност от фалит[редактиране | edit source]

Финансовата ситуация по организирането на игрите постепенно става тежка.

Последното подобрение беше за 64 милиона евро, финансовият упадък се появи в края на 2005 година, главно заради факта че в проектобюджета на Италия за 2006 г. не бяха включени обещаните от правителството 40 милиона евро за организирането на игрите. Тази криза можеше да доведе Торино 2006 до обявяване на банкрут.

Тревогите за стартиране на първите стъпки по обявяването на фалита, можеха да се осъществят, ако организационият комиет се беше провалил да одобри бюджета на 20 януари 2006, на срещата на борда.

Накрая италианското правителство обеща да покрие недостатъка.

Строителство на метрото[редактиране | edit source]

Метрото ще бъде отворено по-късно от очакваното, само седмица преди отктиването на игрите, нарастват съмненията за функционалността на мрежата по време на игрите.

България на олимпийските игри в Торино[редактиране | edit source]

България ще представи 21 спортиста, а цялата българска делегация наброява общо 53 души. Flag of Bulgaria.svgБългарски представители:

Биатлон: Екатерина Дафовска, Павлина Филипова, Ирина Никулчина, Радка Попова, Нина Кадева, Виталий Руденчик

Фигурно пързаляне: Албена Денкова и Максим Ставиский, Иван Динев, Румяна Спасова и Станимир Тодоров

Шорттрек: Евгения Раданова

Ски алпийски дисциплини: Стефан Георгиев, Михаил Седянков, Деян Тодоров, Мария Киркова

Сноуборд: Александра Жекова

Ски бягане: Иван Баряков

Ски скок: Петър Фъртунов, Георги Жарков

Шейни: Петър Илиев

Единственият медал за България спечели Евгения Раданова в дисциплината 500 м шорттрек.Тя спечели сребърния медал като остана втора след китайката Менг Ванг.

Олимпийски селища[редактиране | edit source]

Талисмани "Неве и Глиц" и официално лого[редактиране | edit source]

Логото на Торино 2006 представлява силуета на кулата Моле Антолеана. Кристалната ѝ структура символизира вечния олимпийски дух и мрежата на новите технологии.

Неве и Глиц са талисманите на игрите.Неве представлява красива и елегантна снежна топка,а Глиц е живо кубче лед.Авторът на талисманите е португалския дизайнер Педро Албукерке.Чрез Неве и Глиц той желае да отрази духа на италианската олимпиада и символизира живия дух на младото поколение.

Медали[редактиране | edit source]

Общият брой на раздадените медали в Торино е 252.Всеки медал има кръгла форма с дупка по средата и тежи 450 грама.Златните медали от олимпиадата всъщност са направени от сребро и 6-грамова златна обвивка. Този начин на изработка е приет за да се намалят разходите.

Първенец по спечелени медали стана Германия с общо 29 спечелени отличия, следват я САЩ с 25 и Австрия с 23. България се нареди на 21-ва позиция с един сребърен медал в шорттрека. Общо 30 страни са взели медали от олимпиадата.

Медалите в Торино се раздаваха всяка вечер в центъра на града с празничен концерт и фойерверки.

Спортисти с най-много златни медали[редактиране | edit source]

Спортисти с най-много златни медали
Спортист Държава Дисциплина Медали
Михаел Грайс .Германия Биатлон 3
Жин Сун-Ю .Южна Корея Шорттрек 3
Ан Юн Су .Южна Корея Шорттрек 3

Спортисти с най-много медали[редактиране | edit source]

Спортисти с най-много медали
Спортист Държава Дисциплина Медали
Синди Класен .Канада Бързо пързаляне с кънки 5
Ан Юн Су .Южна Корея Шорттрек 4

Държави с най-много медали[редактиране | edit source]

Държави с най-много медали
Място Държава Злато Сребро Бронз Общо
1 gerb Германия 11 12 6 28
2 gerb САЩ 9 9 7 25
3 gerb Австрия 9 7 7 23
4 gerb Русия 8 6 8 22
5 gerb Канада 7 10 7 24
6 gerb Швеция 7 2 5 14
7 gerb Южна Корея 6 3 2 11
8 gerb Швейцария 5 4 5 14
9 gerb Италия 5 0 6 11
10 gerb Франция 3 2 4 9
gerb Холандия 3 2 4 9
21 gerb България 0 1 0 1
Общият брой на всички медали е 252

Мото на олимпиадата[редактиране | edit source]

Passion lives here (Страстта живее тук).

Допинг[редактиране | edit source]

На игрите в Торино бе проведен най-строгият допинг контрол в историята на олимпийските игри. Първият спортист, който бе хванат с допинг, е състезателят в бобслея Армандо душ Сантуш малко преди игрите. В кръвта му бе открит анаболния стероид нандролон.

Първият допинг скандал по време на олимпиадата стана на 16 февруари когато руската биатлонистка Олга Пильова бе хваната с забраненото вещество карфедон. Сребърният медал ,който тя беше спечелила ѝ беше отнет. Пильова получи и 6 години наказание да не се явява на професионални състезания.

На 18 февруари хората от анти-допинг контрола проведоха голямо среднощно претърсване на квартирата на австрийските състезатели по ски бягане и биатлон.Причината беше ,че бившия австрийски треньор Валтер Майер е нарушил забраната да общува и влиза в професионален контакт със спортната делегация на Австрия. Валтер Майер има наказание от МОК да не практикува такава дейност поради потвърдените обвинения, че като спортен лекар той е давал на спортистите да приемат забранени вещества с цел постигане на високи постижения.

Критика и проблеми[редактиране | edit source]

Игрите в Торино бяха всекидневно критикувани от медиите. Един от най-често изтъквания проблем беше влошеният транспорт в града.

Един от големите проблеми на организацията беше, че медалите в някои спортове не бяха раздадени в центъра на Торино пред голяма публика и фойерверки,а на съвсем друго място. Някои спортисти бяха наградени пред почти никаква публика и неприятна атмосфера, а други на специален концерт пряко по телевизията.

Голям проблем в Торино представляваше лошото време в някои дни на надпреварата. Това доведе до множество прекъсвания и отменяния на състезанията по ски алпийски дисциплини.

Селища[редактиране | edit source]

  • Олимпийски райони
    • Торино
    • Бардонекиа
    • Чесана-Сан Сикарио
    • Пинероло
    • Праджелато
    • Соз д'У
    • Сестриере
  • Официални олимпийски тренировъчни бази
    • Киомонте
    • Клавиере
    • Прали
  • Планинска тренировъчна олимпийска база
    • Торе Пеличе

Спортни събития[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Страните участнички[редактиране | edit source]

Страните участнички на зимната олимиада в Торино 2006

Австралия | Австрия | Азербайджан | Албания | Алжир | Андора | Аржентина | Армения | Беларус | Белгия | Бермуда | Боливия | Босна и Херцеговина | Бразилия | Бутан | Бруней | България | Великобритания | Венецуела | Германия | Грузия | Гърция | Дания | Естония | Етиопия | Израел | Индия | Ирландия | Исландия | Испания | Иран | Италия | Казахстан | Канада | Кения | Кипър | Киргизстан | Китай | Колумбия | Коста Рика | Куба | Латвия | Ливан | Литва | Лихтенщайн | Люксембург | Мадагаскар | Македония | Мексико | Молдова | Монако | Монголия | Непал | Нигерия | Нова Зеландия | Норвегия | Перу | Полша | Португалия | Румъния | Русия | САЩ | Сан Марино | Северна Корея | Сенегал | Сингапур | Словакия | Словения | Сърбия и Черна Гора | Таджикистан | Тайланд | Туркменистан | Турция | Узбекистан | Украйна | Унгария | Уругвай | Филипини | Финландия | Франция | Холандия | Хърватия | Чехия | Чили | Швейцария | Швеция | ЮАР | Южна Корея | Япония |

Източници[редактиране | edit source]

  1. Медал след падане. // 7 дни СПОРТ. 7 дни СПОРТ ЕООД, 22 февруари 2010. Посетен на 3 декември 2011.
  2. Преследвани за допинг бягат зад граница. // 7 дни СПОРТ. 7 дни СПОРТ ЕООД, 22 февруари 2010. Посетен на 3 декември 2011.


Олимпийския знакЛетни олимпийски игриОлимпийския знак
Атина 1896 | Париж 1900 | Сейнт-Луис 1904 | Атина 1906 | Лондон 1908 | Стокхолм 1912 | Берлин 1916
Антверпен 1920 | Париж 1924 | Амстердам 1928 | Лос Анджелис 1932 | Берлин 1936 | Токио/Хелзинки 1940 | Лондон 1944
Лондон 1948 | Хелзинки 1952 | Мелбърн/Стокхолм 1956 | Рим 1960 | Токио 1964 | Мексико 1968
Мюнхен 1972 | Монреал 1976 | Москва 1980 | Лос Анджелис 1984 | Сеул 1988 | Барселона 1992
Атланта 1996 | Сидни 2000 | Атина 2004 | Пекин 2008 | Лондон 2012 | Рио де Жанейро 2016 | Токио 2020
2024 | 2028
Олимпийския знакЗимни олимпийски игриОлимпийския знак
Шамони 1924 | Санкт Мориц 1928 | Лейк Плесид 1932 | Гармиш-Партенкирхен 1936 | Сапоро 1940
Кортина д'Ампецо 1944 | Санкт Мориц 1948 | Осло 1952 | Кортина д'Ампецо 1956 | Скуо Вали 1960 | Инсбрук 1964
Гренобъл 1968 | Сапоро 1972 | Инсбрук 1976 | Лейк Плесид 1980 | Сараево 1984 | Калгари 1988 | Албервил 1992
Лилехамер 1994 | Нагано 1998 | Солт Лейк Сити 2002 | Торино 2006 | Ванкувър 2010 | Сочи 2014 | Пьонгчанг 2018
2022 | 2026
Олимпийския знакЛетни младежки олимпийски игриОлимпийския знак
Сингапур 2010 | Нанкин 2014 | 2018
Олимпийския знакЗимни младежки олимпийски игриОлимпийския знак
Инсбрук 2012 | Лилехамер 2016