Зимни олимпийски игри 2010

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Зимни олимпийски игри 2010
Град домакин Ванкувър, Канада
Страни взели участие 82
Спортисти взели участие 2621 (1557 мъже, 1064 жени)[1]
Състезания 86 в 7 спорта
Церемония по откриването 12 февруари, 2010
Церемония по закриването 28 февруари, 2010
Официално открити от Мишел Жан
Клетва на спортистите Хейли Уикенхайзер
Клетва на съдиите Мишел Веро
Внасяне на олимпийския огън Уейн Грецки
Стадион Бритиш Кълъмбия Плейс
Статуята във Ванкувър, по чийто модел е направена емблемата на игрите

Двадесет и първите зимни олимпийски игри се провеждат във Ванкувър, Канада от 12 до 28 февруари 2010 г. Игрите се завръщат в Северна Америка осем години след Олимпиадата в Солт Лейк Сити. Бюджетът им надхвърля 6 млрд. долара.[2]

Олимпиадата през 2010 г. е третата, която е организирана в Канада, и първата в провинцията Британска Колумбия. В олимпийската столица Ванкувър се провеждат състезанията по хокей на лед, шорттрек, фигурно пързаляне и кърлинг. Близо до Ванкувър — в Ричмънд се провеждат състезанията по бързо пързаляне с кънки, а на 30 km от Ванкувър, в Западен Ванкувър, се провеждат състезанията по ски свободен стил. Всички останали състезания се провеждат в Уислър.

Олимпийският огън е запален на 29 октомври 2009 г. в Олимпия, Гърция, и обикаля 106 дни Канада, преди да стигне до церемонията по откриването на игрите. На Олимпиадата във Ванкувър дебютират Гана, Кайманските острови, Колумбия, Пакистан и Перу[3]. На 12 февруари, в деня на откриването на игрите, грузинският състезател по спортни шейни Нодар Кумариташвили пада тежко по време на тренировка и умира[4].

Церемонии[редактиране | edit source]

Церемония по откриването[редактиране | edit source]

Откриването на игрите се провежда на 12 февруари 2010 г. и представлява тричасова церемония, проведена на закрития стадион „Бритиш Кълъмбия Плейс“. Церемонията започва със скок на канадски сноубордист през един от олимпийските кръгове. Представлението продължава с фолклорни танци, изпълнени от четирите индиански племена, на чиято територия се провеждат игрите. Следват изпълнение на канадския химн от Ники Ленофски и парадът на участниците. По традиция първата страна, която излиза на стадиона е родината на олимпийските игри Гърция, а последната - страната домакин - Канада. Грузинската делегация излиза с черни ленти в знак на траур и напуска церемонията веднага след парада на нациите и преди последвалата минута мълчание в памет на починалия Кумариташвили. В програмата са включени песен на Брайън Адамс и Нели Фуртадо, речи на председателя на организационния комитет, както и на президента на Международния олимпийски комитет - Жак Рох. От името на състезателите и съдиите са произнесени клетви за честна игра. Генерал-губернаторът на Канада Мишел Жан дава началото на игрите. Сред участниците в щафетата с олимпийския огън са Арнолд Шварценегер, Себастиан Коу и бащата на Уейн Грецки. Огънят е внесен на стадиона от параолимпийския шампион Рик Хенсън, а легендарният канадски хокеист Уейн Грецки, заедно с баскетболиста Стив Неш, кънкьорката Катрьоне Лимей Доан и легендарната канадска скиорка Нанси Грийн го запалват. По този начин за първи път олимпийският огън е запален от повече от един човек. [5][6][7][8][9].

На церемонията присъстват около 60 000 зрители и е наблюдавана от около три милиарда зрители. [7][3]

Провеждането на церемонията струва 40 милиона долара, което е рекорд за дотогава проведените олимпийски игри и втора най-скъпа церемония след тази на откриването на Игрите в Пекин през 2008 година. [8]

Церемония по закриването[редактиране | edit source]

Закриването на игрите

Церемонията по закриването се провежда на 28 февруари, отново на закрития стадион "Бритиш Кълъмбия Плейс". Публиката наброява 60 000 зрители. Наблюдавана е от милиарди по телевизията и интернет. В церемонията участват Нийл Йънг, Майкъл Джей Фокс, Аврил Лавин и Аланис Морисет. В официалната част са включени речи от президента на МОК и председателя на организационния комитет, както и предаване на олимпийското знаме на кмета на Сочи, където ще се проведат следващите зимни олимпийски игри. [10]

Жак Рох напомня за починалия грузински състезател Нодар Кумариташвили и изказва благодарност към спортистите за спортсменското поведение и към доброволците и организаторите за "изключителната работа". [10]

Българското знаме е носено от най-добре представителата се българска състезателка - Евгения Раданова. [10]

Спортове[редактиране | edit source]

На Олимпиадата се провеждат състезания в 15 спорта, които са под егидата на седем федерации. Това са федерациите по биатлон, бобслей и тобоган, кърлинг, ски, спортни шейни, пързаляне с кънки и хокей на лед.

Препратките в таблицата водят към страницата за съответния спорт на Олимпиадата във Ванкувър.

спорт брой състезания за мъже за жени
Биатлон 10 5 5
Бобслей 3 2 1
Бързо пързаляне с кънки 12 6 6
Кърлинг 2 1 1
Северна комбинация 3 3 0
Скелетон 2 1 1
Ски алпийски дисциплини 10 5 5
Ски бягане 12 6 6
Ски свободен стил 6 3 3
Ски скокове 3 3 0
Сноуборд 6 3 3
Спортни шейни 3 2 1
Фигурно пързаляне* 4 1 1
Хокей на лед 2 1 1
Шорттрек 8 4 4

* Във фигурното пързаляне се провеждат две състезания по двойки

Участие на България[редактиране | edit source]

На Олимпиадата участват 19 български състезатели, в шест спорта. Българското знаме е носено от сноубордистката Александра Жекова на откриването и от състезателката по шорттрек Евгения Раданова на закриването. [10][11]

България не печели медал от игрите, като най-доброто класиране е седмото място на Евгения Раданова в шорттрека на 1500 м.

Български представители на Олимпиадата
Биатлон Ски алпийски дисциплини Ски бягане Сноуборд Спортни шейни Шорттрек

Владимир Илиев
Красимир Анев
Мартин Богданов
Мирослав Кенанов
Михаил Клечеров
Нина Кленовска

Килиан Албрехт
Стефан Георгиев
Мария Киркова

Веселин Цинзов
Антония Григорова
Теодора Малчева

Александра Жекова
Иван Ранчев

Петър Илиев
Иван Папукчиев

Евгения Раданова
Марина Георгиева-Николова
Асен Пандов
Щафети при мъжете и жените

Класиране по медали[редактиране | edit source]

Карта на страните-участници

Канада печели неофициалното класиране по медали, като печели 14 златни медала. По този начин подобрява постижението на СССР от Олимпиадата в Инсбрук, където СССР печели 13 златни медала. С 37-те си медала САЩ подобрява рекорда за най-много спечелени медали от една страна в рамките на едни зимни олимпийски игри.

Крайно класиране по медали
No Държава Злато Сребро Бронз Общо
1 Флаг на Канада Канада 14 7 5 26
2 Флаг на Германия Германия 10 13 7 30
3 Флаг на САЩ САЩ 9 15 13 37
4 Флаг на Норвегия Норвегия 9 8 6 23
5 Флаг на Южна Корея Южна Корея 6 6 2 14
6 Флаг на Швейцария Швейцария 6 0 3 9
7 Флаг на Китай Китай 5 2 4 11
7 Флаг на Швеция Швеция 5 2 4 11
9 Флаг на Австрия Австрия 4 6 6 16
10 Флаг на Нидерландия Нидерландия 4 1 3 8

Отзиви[редактиране | edit source]

Олимпийските кръгове във Ванкувър на брега на океана

Олимпиадата във Ванкувър е по-човечна от перфектната лятна Олимпиада в Пекин през 2008 г. Публиката във Ванкувър е вдъхновяваща и особено много харесва модерните зимни спортове като ските свободен стил. Турнирът по хокей лед привлича огромен интерес, поради известността на спорта в Канада и участващите 141 състезателя от НХЛ. [12]

Сред върховите моменти на Олимпиадата са бронзовият медал на ски бегачката Петра Майдич в спринта, в който тя участва с четири счупени ребра, полуфинала на женското отборно преследване в бързото пързаляне с кънки, в който последната немска състезателка Ана Фризингер-Постма пресича финала паднала, но въпреки това отборът се класира за финала, който печели, първият златен медал на Канада на Александър Билодо в ските свободен стил и бронзовият медал на Аня Першон в алпийската комбинация след като е паднала тежко в спускането на предишния ден.

Организаторите на игрите са критикувани за това, че са ограничили достъпа на състезатели, представящи държави, различни от Канада, до трасето за спортни шейни, поради което по-голямата част от състезателите не е добре подготвена за трасето, което е най-бързото в света. Освен това са отправени критики поради отлагането на състезания поради липса на сняг и намаляване капацитета на някои от трибуните поради дъжд. [13][14]

Международната федерация по бобслей забранява на състезателите да говорят за улея в интервюта[15][16]. Също трасетата за бързите дисциплини (спускане и супер-гигантски слалом) в алпийските ски са критикувани за трудността си, която ги прави опасна за състезателите. Водещите шведски скиори Аня Першон и Патрик Йербин падат по време на спускането на жените и супер-гигантския слалом на мъжете. [14][17]

Има огромни задръствания и механически грешки, довели до връщането на 28 000 билета. [18]

Германската биатлонистка Магдалена Нойнер, носителка на два златни и един сребърен медал от Олимпиадата, критикува допинг-контрольорите за отношението към състезателите. [19]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Рекорден брой спортисти взеха участие в Олимпиадата - статия в Нетинфо Спорт от 27 февруари 2010
  2. Задават се най-скъпите игри - статия във в-к 7 дни спорт от 2 февруари 2010
  3. а б Winter Olympics start despite luge tragedy - статия от сайта на ББС от 13 февруари 2010 г.
  4. Преди старта на Ванкувър 2010 загина грузински състезател по спускане с шейни - информация от БНТ
  5. Олимпийските игри във Ванкувър започнаха - статия в www.sportni.bg от 13 февруари 2010 г.
  6. Саакашвили: Спортните грешки не трябва да водят до смърт - статия във в-к 7 дни спорт от 15 февруари 2010
  7. а б Олимпийските игри във Ванкувър започнаха - статия в Нетинфо Спорт от 13 февруари 2010
  8. а б Пръскат $40 млн. за откриването. // 7 дни СПОРТ. 7 дни СПОРТ ЕООД, 12 февруари 2010. Посетен на 29 ноември 2011.
  9. Емил Николаев. Откриването разби клишето. // 7 дни СПОРТ. 7 дни СПОРТ ЕООД, 14 февруари 2010. Посетен на 29 ноември 2011.
  10. а б в г Канада, ти можеш да бягаш дълго - статия във в-к 7 дни спорт от 1 март 2010
  11. Жекова ще носи българския флаг във Ванкувър - статия в Нетинфо Спорт от 3 февруари 2010 г.
  12. Vancouver 2010: Strahlkraft und Verletzlichkeit - статия в Süddeutsche.de от 1 март 2010
  13. British media coverage angers Vancouver Olympics chief - статия в ББС от 18 февруари 2010
  14. а б Ванкувър 2010 – един жесток урок - статия в Нетинфо Спорт от 22 февруари 2010
  15. Bob-Weltverband verhängt Maulkorb - статия в Spiegel ONLINE от 18 февруари 2010
  16. Todesbahn: "Bin nicht lebensmüde" - статия в sport1.de от 19 февруари 2010
  17. Спрете това безумие! - статия в 7 дни спорт от 20 февруари 2010
  18. Първата седмица разочарова - статия във в-к 7 дни спорт от 22 февруари 2010
  19. Като свине пред заколение сме! - статия във в-к 7 дни спорт от 23 февруари 2010


Олимпийския знакЛетни олимпийски игриОлимпийския знак
Атина 1896 | Париж 1900 | Сейнт-Луис 1904 | Атина 1906 | Лондон 1908 | Стокхолм 1912 | Берлин 1916
Антверпен 1920 | Париж 1924 | Амстердам 1928 | Лос Анджелис 1932 | Берлин 1936 | Токио/Хелзинки 1940 | Лондон 1944
Лондон 1948 | Хелзинки 1952 | Мелбърн/Стокхолм 1956 | Рим 1960 | Токио 1964 | Мексико 1968
Мюнхен 1972 | Монреал 1976 | Москва 1980 | Лос Анджелис 1984 | Сеул 1988 | Барселона 1992
Атланта 1996 | Сидни 2000 | Атина 2004 | Пекин 2008 | Лондон 2012 | Рио де Жанейро 2016 | Токио 2020
2024 | 2028
Олимпийския знакЗимни олимпийски игриОлимпийския знак
Шамони 1924 | Санкт Мориц 1928 | Лейк Плесид 1932 | Гармиш-Партенкирхен 1936 | Сапоро 1940
Кортина д'Ампецо 1944 | Санкт Мориц 1948 | Осло 1952 | Кортина д'Ампецо 1956 | Скуо Вали 1960 | Инсбрук 1964
Гренобъл 1968 | Сапоро 1972 | Инсбрук 1976 | Лейк Плесид 1980 | Сараево 1984 | Калгари 1988 | Албервил 1992
Лилехамер 1994 | Нагано 1998 | Солт Лейк Сити 2002 | Торино 2006 | Ванкувър 2010 | Сочи 2014 | Пьонгчанг 2018
2022 | 2026
Олимпийския знакЛетни младежки олимпийски игриОлимпийския знак
Сингапур 2010 | Нанкин 2014 | 2018
Олимпийския знакЗимни младежки олимпийски игриОлимпийския знак
Инсбрук 2012 | Лилехамер 2016