Зиновий Рожественски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Зиновий Рожественски
руски офицер
Зиновий Рожественски 
Роден: 11 ноември 1848
Русия
Починал: 14 януари 1909  (на 60 години)
Санкт Петербург, Русия

Зиновий Петрович Рожественски (на руски: Зиновий Петрович Рожественский) е руски и български офицер - вицеадмирал, генерал-адютант, и руски дипломат. Участник в Руско-турската война (1877-1878). Началник на флота на Княжество България (1883-1885). През 1905 г. командва 2-ра тихоокеанска ескадра на Руския флот при нейното поражение от японците в битката при Цушима.

Биография[редактиране | edit source]

Роден е на 11 ноември 1848 г. в Русия в семейството на военен лекар. Посвещава се на военното поприще. Завършва Морския кадетски корпус (1868) и Михайловската артилерийска академия със специалност „Морски артилерист“ (1873).

Боят на „Веста“ с османския броненосец „Фетхи Буленд“

Действителна военна служба започва като командир на рота в учебния отряд на Балтийския флот. От 1876 г. служи в Черноморския флот.

По време на Руско-турската война (1877-1878) е началник на артилерията на Черноморския флот. На 10/22 юли 1877 г. е на борда на руския параход „Веста“. В хода на боя с османския броненосец „Фетхи Буленд“ заменя убития командир на артилерията подполковник Чернов и нанася на противника поражения, които го вадят от строя. [1] Повишен е в звание капитан-лейтенант и награден с Орден „Свети Георги“ IV ст. [2]

След войната е командирован в Българската армия. Началник на флота на Княжество България (1883-1885) и командир на княжеската яхта „Александър I“. Основава военно-морските правила на Българския флот, военно-морския музей и библиотека.

След завръщането си в Русия служи в Балтийския и Тихоокеанския флот (1886-1891). Командир на клипера „Наездник“ (1890) и канонера „Грозящий“ (1891). Военно-морски аташе в Лондон (1891-1893). Командир на крайцера „«Владимир Мономах“ (1894) и броненосеца „Первенец“ (1896-1898). Контраадмирал от 1898 г.

Участва в Руско-японската война (1904-1905). Началник на Главния морски щаб и вицеадмирал от 1904 г. Командир на 2-ра тихоокеанска ескадра. Тежко ранен в битката при Цушима и пленен (1905). След Портсмутския мир с Япония се завръща в Русия. Обвинен за гибелта на 2-ра тихоокеанска ескадра, излиза в оставка през 1906 г.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Освободителната война 1877-1878, С., 1986, с. 58, 105, 124, 156, 175
  2. Освободителната война 1877-1878, С., 1986, с. 155