Зип дискове

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Зип дискове е възприетото на български име на носителите на информация, чиято търговска марка е „Iomega Zip“ на фирма Иомега.

Носителните устройства имат същия принцип както и дискетните устройства или твърдите дискове, т.е. битовете се записват магнетично на въртящия се диск.

Вътрешните зип устройства се заговарят чрез АТА интерфейс и се произвеждат като OEM-версии на различни производители (Ай Би Ем, Дел). Външните устройства могат да се свържат чрез USB, параления порт или чрез SCSI-интерфейса на компютъра. Външните устройства имат превключвател за на идентификациония номер на SCSI-устройството и за завършване на SCSI-веригата.

Първите устройства работят със 100 мегабайга, следват 250 МБ и 750 МБ, като устройствата със 750 МБ четят 100 МБ дискове, но не пишат върху тях.

С навлизането на CD-ROM и на флаш-паметта използването на зип диска залязва. За упадъка още допринася и лошата представа за разрушаване на носителя и устройството едновременно при наличието на замърсени глави.

Зип дисковете са все още често предпочитана медия при хардуерните семплери, поради факта, че всеки семплер обикновено притежава SCSI-порт. Това прави зип дисковете удобни за архивиране на база семпли за определен проект и т.н.