Зиряб

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Абу И-Хасан „Али Ибн Нафи“ (арабски: أبو الحسن علي ابن نافع; кюрдски: أبو الحسن علي ابن نافع Zorab) е арабски, африкански, кюрдски или персийски полимат (от гръцки: "който е научил много"): най-вече музикант, певец, поет, но също и химик, козметолог, моден дизайнер, стратег, астроном, ботаник и географ.

Развива дейност при династията Умаяди в кордобския им дворец в Ал-Андалус (Ислямска Иберия). Първоначално става известен в халифския двор на династията Абасиди в Багдад, Ирак (неговото родно място) като изпълнител и ученик на великия кюрдски музикант и композитор, Исхак ал-Мавсили.

Зиряб бил надарен ученик на Ишак ал-Мавсили (починал през 850 г.). Напуска Багдад по времето на абасидския халиф ал-Ма'мун (п. 833 г.). и се премества в Кордоба на южния Иберийски полуостров, където е приет за придворен музикант от Абд ал-Рахман II (822-852) от династията Умаяди.

Исторически контекст[редактиране | edit source]

Със завладяването на все повече територии от ислямските армии тяхната култура се пренесла с тях и заела територии от западен Китай на изток до Иберийския полуостров на запад. След като през 8-ми век завладели почти цяла Hispania (римското име на полуострова), която преименували на Ал-Андалус, мюсюлманите били малцинство за съвсем кратко време, превъзхождани по численост от християни, както и от малка юдейска общност, които имали свои собствени стилове музика. С пристигането си мюсюлмани и араби внедряват свои собствени стилове музика и главните градове на Иберия скоро стават добре познати музикални центрове сред ислямския свят. През 8-ми и 9-ти век много музиканти и артисти от ислямския свят се струпват в Иберия. Докато много от тях били талантливи, Зиряб ги превъзхождал значително.

Ранен живот[редактиране | edit source]

Има противоречиви сведения за ранните години на Зиряб. Той е роден около 789 г. Според най-ранните сведения за него той бил от африканска или смесена арабско-африканска раса; в този период мюсюлманите водели много африкански роби със себе си към земите, които завладели, и много от тези роби били известни с музикалните си способности. Зиряб бил роден най-вероятно в Багдад и започнал да се обучава на музикално изкуство от най-ранна възраст. По това време Багдад бил важен музикален център в мюсюлмансия свят. Всички източници са единодушни, че образованият и талантлив музикант Исхак ал-Мавсили бил учител на Зиряб. Има спор относно как е пристигнал в Ал-Андалус, но вероятно е засегнал своя покровител или друга влиятелна личност с музикалния си талант. Източник от ал-Маккари казва, че Зиряб предизвикал ревността на своя ментор, изнасяйки впечатляващ концерт за халиф Харун ал-Рашид (809 г.), в резултат на което ал-Мавсили го накарал да напусне града. Други, по-ранни и по-достоверни източници твърдят, че той надживял и Харун ал-Рашид, и неговия син ал-Амин и напуснал след смъртта на втория през 813 г.

Зиряб напуснал Багдад през управлението на ал-Мамун, някъде след 813 г. Тогава отпътувал за Сирия, след което за Ифрикия (Тунис), където живял в двора на династия Аглабиди при емир Зиядат Аллах I (816-837). Зиряб се скарал със Зиядат Аллах, но бил поканен в Ал-Андалус от умаядския принц Ал-Хакам I (796-822). Когато Зиряб пристигнал през 822 г., принцът вече бил починал, но неговият син Абд ал-Рахман II подновил поканата на баща си. Зиряб се заселил в Кордоба и му била отпусната месечна заплата в размер на 200 златни динара; скоро се прославил дори още повече сред дворцовите почитатели на храната, модата, пеенето и музиката. Той въвел отлични стандарти във всяка от тези области, както и нови норми за изтънчени и благородни обноски. Зиряб станал значителна културна фигура и получил огромна заплата от Абд ал-Рахман II. Той бил личен приятел с принца и основал музикално училище, което подготвяло певци и музиканти с въздействащо изпълнение поне две поколения след него.

Според историците Зиряб бил добре известен с тъмния цвят на кожата си и с красивия си певчески глас, което вдъхновило появата на прякора му, за който се казва, че означава "черна птица". Ал-Маккари по-нататък заявява в своя Nafh al-Tib („Благоуханен бриз“), че „Никога, преди или след него (Зиряб), не е имало човек от неговата професия, който бил толкова обичан и уважаван.“

Музика[редактиране | edit source]

Счита се, че Зиряб усъвършенствал инструмента уд (или „лауд“, испанската дума за лютня), добавяйки пети чифт струни и използвайки орлово перо или клюн вместо дървено перце. Зиряб също така боядисал 4-те струни в цветове, за да символизира Аристотелианските настроения, както и 5-тата, за да изобрази душата. Казва се, че създал уникален и вдъхновяващ стил на музикално изпълнение и написал песни, които били изпълнявани в Иберия с поколения. Той имал огромно влияние върху испанската музика и е считан за основател на андалуските музикални традиции в Северна Африка.

Багдадският музикален стил на Зиряб станал много популярен в двора на Абд ал-Рахман II. Зиряб също станал пример как дворянин, личност, която посещава аристократични дворове, трябва да се държи. Според Ибн Хайян той, също като много ерудирани мъже на своето време, бил запознат подробно с много области на класическото обучение като астрономия, история и география.

Според ал-Тифаши, Зиряб популяризирал ранна поредица песни, които са вероятния предшественик на „науба“ (първоначално само „обръщение“ на изпълнителя към принца, преди да свири или пее за него) или „Нуба“, което е познато днес като класическата арабска музика на Северна Африка, макар че връзките са далеч от добри.

Абд ал-Рахман II бил голям покровител на изкуствата и на Зиряб била предоставена голяма свобода на действие. Той създал едно от първите музикални училища в Кордоба. То включвало и мъже, и жени (обикновено робини), които ученици били много популярни сред аристокрацията на своето време. Според Ибн Хайям, Зиряб разработил разнообразни изпити за тях. Ако например някой ученик нямал големи певчески способности, Зиряб слагал парчета дърво в челюстите им, за да ги накара да си държат устата отворена. Или пък връзвал пояс около талията им, за да ги накара да дишат по специфичен начин. Също така изпитвал бъдещите си ученици колко силно и колко продължително могат да пеят, за да определи обема на белите им дробове.

Семейство[редактиране | edit source]

Според главния източник, Ибн Хайян, Зиряб имал 8 синове и 2 дъщери. Петима от синовете и двете му дъщери станали известни музиканти. Децата запазили музикалното училище на баща си живо, а робините певици, които обучавал, също били считани за благонадежден източник на неговия репертоар за бъдещите поколения.

Мода и хигиена[редактиране | edit source]

Зиряб имал дълготрайно влияние върху модата, пренасяйки стилове от Средния Изток в Ал-Андалус, включително изтънчени стилове на обличане, основани на сезоните и частите от деня. Зимните костюми, проектирани от Зиряб, били тъмни на цвят, направени от топъл памук, въ̀лна или въведеното от него кадифе. Летните му дрехи били от прохладни и леки материи като памук, коприна и лен, в ярки и светли цветове. Брилянтните цветове за тези дрехи били произведени в най-напредничавите работилници за щавене и боядисване в мюсюлманския свят. През 12-ти век имало над 86 работилници за щавене и 116 за боядисване само във Фес, Мароко.

Зиряб започнал мода да се сменят дрехите според атмосферното време и сезона. Той предложил различно облекло за сутрин, следобед и вечер. Анри Терас, френски историк от Северна Африка, коментира, че легендата приписва на Зиряб зимния и летния стилове на обличане и "разкошното облекло на Ориента", намерени в днешно Мароко, но твърди, че: „Без съмнение сам човек не може да постигне тази промяна. Това е по-скоро разработка, която разклаща из основи мюсюлманския свят...“

Той създал нов тип дезодорант, поощрява сутрешните и вечерните бани и набляга на поддържането на лична хигиена. Счита се, че Зиряб е изобретил ранна паста за зъби, която разпространил навсякъде в Ислямска Иберия. Точните ѝ съставки понастоящем не са известни, но според сведенията била „функционална и приятна на вкус“.

Според ал-Маккари, преди заминаването на Зиряб, всички хора от ал-Андалус, в кордобския двор, носели дълги коси, разделени в средата и висящи свободно надолу до раменете, и мъже и жени; косата на Зиряб била подстригана с бретон надолу до веждите и право през челото, „нови къси прически, оставящи врата, ушите и веждите свободни“. Той популяризирал бръсненето сред мъжете и полага нови тенденции в подстригването. Кралските особи си миели косата с розова вода, но Зиряб въвел употребата на соли и благоуханни масла за подобряване състоянието на косата.

Зиряб според някои отворил салони за красота за жените от кордобския елит. Все пак това не е потвърдено от ранните източници.

Кулинарно изкуство[редактиране | edit source]

Той бил пълен господар на кулинарната мода и вкус, който „променил коренно местната кухня“, включвайки нови плодове и зеленчуци като аспарагус и въвеждайки 3-степенното меню, сервирано върху кожени покривки за маса, настоявайки ястията да бъдат сервирани в 3 отделни степени: супа, основно ястие и десерт. Въвел също употребата на кристални съдове за напитки, които били по-ефективни от металните бокали. Преди неговото време храната била сервирана в равни чинии върху непокрити маси, както е в случая с римляните.

Наследство[редактиране | edit source]

Еварист Леви-Провенсал, известният историк на испанската цивилизация, казва за Зиряб: „той е бил гений и неговото влияние върху испанското общество по негово време не само обхващало музиката, но и всички аспекти на Обществото“. Титус Буркхардт, германският историк на исляма, пише: „той бил гениален музикален учен и в същото време е човекът, пренесъл арабската музика в Испания и постепенно до целия западен свят“. Зиряб променил из основи двора в Кордоба и го превърнал в стилистична столица на времето си. При всички положения с въвеждането на нови дрехи, стилове, храни, хигиенни продукти или музика Зиряб променил ал-андалусийската култура завинаги. Музикалният принос на самия Зиряб е зашеметяващ, полагайки ранната основа за класическата испанска музика. Зиряб издигнал музиката и стила и се превърнал в революционна културна фигура на 8-ми и 9-ти век в Иберия.

Бележки[редактиране | edit source]

^ Shojaedin Shafa (شجاع الدین شفا) in his book Iran and Spain (ایران و اسپانیا) goes into detail about the fallacy of claims of Ziryab's "Arab origins". His argument can be found on p.325-340 of his book. Farzad publications 2005 (نشر فرزاد). A copy of the book is located at the Perry-Castañeda Library at DS274 S523
^ Van Sertima, Ivan (1992). Golden age of the Moor, Volume 11. Transaction Publishers. p. 267. ISBN 978-1-56000-581-0.
^ Salaam/ Ma Salaam, Muhammad Ali. A Black Man's Journey in America: Glimpses of Islam, Conversations and Travels. Xlibris Corporation. p. 72. ISBN 978-1-4628-7399-9.
^ Jayyusi, Marín, Salma Khadra, Manuela (1992). Handbuch der Orientalistik: Der Nahe und Mittlere Osten. The legacy of Muslim Spain, Part 1, Volume 12. BRILL. p. 709. ISBN 978-90-04-09599-1. ^ Abu-Bakr, Mohammed (1993). Islam's black legacy: some leading figures. Purple Dawn Books. p. 23. ISBN 978-1-882250-08-0.
^ Drake, St. Clair (1990). Black folk here and there: an essay in history and anthropology, Volume 2. Center for Afro-American Studies, University of California. p. 123. ISBN 978-0-934934-30-5.
^ Ruiz, Ana (1960). Vibrant Andalusia: the spice of life in southern Spain.
^ Roden, laudia Roden. The book of Jewish food: an odyssey from Samarkand to New York.An Iraqi Kurdish musician called Ziryab, a refugee from the court of Harun al-Rashid in Baghdad, who was introduced to the court of Cordoba by a Jewish musician.
^ Cello - Los Kurdos - Transoxiana 2
^ CULTURA | Flamenco y música kurda: un tronco común[dead link]
^ La Gastronomía En Al-Andalus: Islam Y Al-Andalus[dead link]
^ http://www.dipucadiz.es/Portada/cultura/dosorillas.pdf[dead link]
^ La Orden Sufi Nematollahi / Sufismo
^ Kassel, Bärenreiter (1979). The World of music, Band 21;Band 21,Ausgabe 1.
^ C.E.R.A.P (2007). Le Banquet.
^ Persian and Turkish Loan-words in Malay. Muhammad Abdul Jabbar Beg. 1982. p.80
^ van Sertima, Ivan (1985), African Presence in Early Europe, Transaction Publishers, pp. 159–61, ISBN 0-88738-664-4
^ a b c d e Salma Khadra Jayyusi and Manuela Marin (1994), The Legacy of Muslim Spain, p. 117, Brill Publishers, ISBN 90-04-09599-3
^ a b c d e f Menocal, María Rosa, Raymond P. Scheindlin, Michael Anthony Sells (eds.) (2000), The Literature of Al-Andalus, Cambridge University Press
^ a b Constable, Olivia Remie (ed.) (1997), Medieval Iberia, Philadelphia: University of Pennsylvania Press
^ a b c d e Davila, Carl (2009), Fixing a Misbegotten Biography: Ziryab in the Mediterranean World, Al-Masaq: Islam in the Medieval Mediterranean Vol. 21 No. 2
^ al-Hassani, Woodcok and Saoud (2004), 'Muslim Heritage in Our World', FSTC publishing, p.38-39.
^ Terrasse, H. (1958) 'Islam d'Espagne' une rencontre de l'Orient et de l'Occident", Librairie Plon, Paris, pp.52-53.
^ a b van Sertima, Ivan (1992), The Golden Age of the Moor, Transaction Publishers, p. 267, ISBN 1-56000-581-5
^ a b c Lebling Jr., Robert W. (July–August 2003), "Flight of the Blackbird", Saudi Aramco World: 24–33, retrieved 28 January 2008

Справки[редактиране | edit source]

  • Titus Burckhardt, "Die Maurische Kultur in Spanien.
  • Ziryab, the musician, astronomer, fashion designer and gastronome FSTC Limited, Fri 13 June 2003.
  • Flight of the Blackbird Robert W. Lebling Jr., Saudi Aramco World July/August 2003.

Други източници[редактиране | edit source]

  • Encyclopedia of Islam
  • al-Muqtabis by Ibn Hayyan
  • The Muqaddima of Ibn Khaldoun, Chapter V, part 31, "The craft of singing."
  • Ta'rikh fath al-Andalus by Ibn al-Qutiyya
  • al-'Iqd al-farid by Ibn 'Abd Rabbih
  • Ta'rikh Baghdad by Ibn Tayfur
  • Kitab al-Aghani by Abu l-Faraj al-Isfahani
  • Tawq al-hamama by Ibn Hazm
  • Jawdhat al-Muqtabis by al-Humaydî
  • Mughrib fi hula l-Maghrib by Ibn Sa'id

Литература[редактиране | edit source]

  • Zaryâb Article at Fravahr.org
  • Titus Burckhardt, "Die Maurische Kultur in Spanien.
  • Newroz films article
  • Biography at streetwhispers.com
  • MuslimHeritage.com article.
  • African music pieces, by Elijah Wald
  • Flight of the Blackbird, Sauid Aramco World