Зия Ул Хак
| Мухамад Зия Ул Хак | ||
|
||
| Мандат 16 септември 1978 – 17 август 1988 |
||
| Предшестван от | Фейзал Илахи Чаудхри | |
|---|---|---|
| Последван от | Гулам Исхак Хан | |
|
|
||
| Роден | 12 август 1924 Джаландхар, Британска Индия |
|
| Починал | 17 август 1988 Бахавалпур, Пакистан |
|
| Партия: | Военен | |
Мухамад Зия Ул Хак е генерал и пакистански политик, управлявал страната от юли 1977 до смъртта си през август 1988.
Биография [редактиране]
Роден е в семейството на офицер от запаса, като второ от пет деца на 12 август 1924 в Джаландхар. Завършва колеж в Делхи, а след това и Кралската военна академия с чин офицер от сухопътните сили. Взима участие във Втората световна война в състава на Британския експедиционен корпус в сражения срещу японците в Бирма, Малайзия и Индонезия.
След образуването на независим Пакистан през 1947, става майор от пакистанската армия. Два пъти ходи на специализации в САЩ в Школата за висши командни офицери във Форт Левънуърт, Канзас. Честите военни преврати в Пакистан през тези години са безценна политическа школовка за Зия Ул Хак, който бавно, но непрестанно се издига във военната йерархия.
През Индо-пакистанската война от 1965 е издигнат в чин подполковник и командва танкова дивизия. Поражението във войната и загубата на Източен Пакистан (Бангладеш), предизвиква идването на власт на Зулфикар Али Бхуто. Зия Ул Хак веднага засвидетелства "верността си" към новия премиер министър и започва стремглаво да се издига. Бхуто лично го издига през 1976 за началник щаб на сухопътните войски, за сметка на много висши генерали. Зия Ул Хак под маската на "лоялната дясна ръка на премиера" обикаля страната и подготвя почвата за бъдещия преврат, печелейки подкрепата на влиятелни личности.
Удобният момент настъпва на 5 юли 1977, когато Бхуто и неговите министри за арестувани по заповед на Зия. По това време страната е в тежка вътрешна политическа криза. Формалният повод за ареста е убийството на бащата на опозиционния лидер и дисидент Ахмед Раза Касури, за което премиерът Бхуто е обвинен като възложител и вдъхновител.
Президент [редактиране]
Зия Ул Хак започва линия на ислямизация на страната. Обявено е военно положение, Конституцията е отменена, въведени са много от законите на шериата. Поддържан от сунитската общност, Зия Ул Хак забранява лихвите в банките, започва публични екзекуции и наказания (например ампутиране на дясна ръка до китката за кражба), налага на жените носене на фередже на обществени места (включително и по телевизията).
През 80-те години Зия Ул Хак възстановява и ядрената програма на Пакистан, под ръководството на д-р Абдул Кадир Хан, с когото е в много близки отношения.
По време на Съветско-афганската война, открито поддържа афганистанците, като въоръжава и обучава муджахидините с помощта и на САЩ.
Гибел [редактиране]
На 17 август 1988 Зия Ул Хак е в Бахавалпур, за да присъства на демонстрация на американския танк М-1 "Ейбрамс". На връщане към Исламабад, самолетът на президента губи височина и се разбива. Никой от 37-те пасажера на борда, сред които и американския посланик в Пакистан, не оцелява.
При разследването са установени много съмнителни обстоятелства, които насочват към терористичен акт. Пакистанските служби твърдят, че на борда е имало контейнер с упойващ газ, който приспал пилотите и пътниците. В подкрепа на това твърдение е и факта, че от самолета не е подаден никакъв сигнал за помощ или проблем на борда. Интересен е и факта, че два часа и половина преди катастрофата в редакцията на местен вестник се обажда анонимен глас и пита дали е вярно, че самолетът на президента се е разбил.
