Златен век (българско средновековие)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Култура на първата Българска държава

Златен век е наричан периодът културен разцвет на българската държава при управлението на цар Симеон Велики.

Отношенията с Византия и победите на бойното поле, Симеон постигнал наистина грандиозни успехи и в държавното управление. Столицата Преслав била построена по византийски образец с цел да съперничи на Константинопол. Там били „Златната“ църква и Тронната зала, които видимо се отличавали от останалите сгради, както с размерите, така и с великолепието си. По това време била създадена и преславската рисувана керамика, която следвала най-престижните византийски образци. Като знак за величието на столицата към нейното име била поставена представката „велики“. Дори в една хроника от 11 век е казано, че Симеон строил Велики Преслав 28 години.

Историците твърдят, че по време на управлението му настъпва т. нар. „златен век“ на българската култура (терминът е въведен от Спиридон Палаузов в средата на 19 век), тъй като тогава процъфтяват книжнината, архитектурата и изкуствата.

Симеон събира около себе си т.нар. Симеонов кръг, включващ в себе си някои от безспорните литературни творци от българското средновековие. Самият Симеон също се изявява като автор: негови са произведенията „Златоструй“ и два Симеонови (Светославови) сборника (първият в препис от 1234г., а вторият — от 1299 г.).

Жанровете, в които авторите от Симеоновия кръг творят, са поучителни слова, похвални слова, жития, химни, поезия, хроника, летопис, исторически разкази. Забележителни са „Шестоднев“ от Йоан Екзарх, „Учително евангелие“ (включващо и „Азбучна молитва“) от Константин Преславски, За буквите на Черноризец Храбър. Имената на други автори от Симеоновия кръг са Тудор Докс, Презвитер Йоан и Презвитер Григорий, от които няма запазени произведения.

Виж още[редактиране | edit source]