Златиста булка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Златиста булка
Pluvialis apricaria1.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Ciconiiformes Щъркелоподобни
семейство: Charadriidae Дъждосвирцови
род: Pluvialis Булки
вид: P. apricaria Златиста булка
Научно наименование
Уикивидове Pluvialis apricaria
(Linnaeus, 1758)

Златистата булка (златопер дъждосвирец, златист дъждосвирец) (Pluvialis apricaria) е водолюбива птица от семейство Дъждосвирцови. Това е средноголям дъждосвирец с овално тяло, къса глава и дълги крака. Прилича на сродната сребриста булка (Pluvialis squatarola), но е по-строен и обемист. [2]

Разделя се на два подвида - P. a. apricariaБалтийска златиста булка и P. a. altifronsСеверна златиста булка. И двата подвида се срещат в България.[3]

Физическа характеристика[редактиране | edit source]

  • Дължина на тялото: 28 см[2]
  • Размах на крилата: 71 см[4]
  • Тегло: Мъжките достигат 140 – 283 г, женските - 157 – 294 г[3]

За оперението е характерен сезонен диморфизъм. Гърбът, крилата отгоре и тилът през всички сезони са на златистожълти и черни петна. През лятото коремът, гърдите, шията и бузите са черни, разделени от останалото оперение с бяла ивица, а през есенно-зимния период са бежово-бели. Извън размножителния период прилича на сребристата булка, като се отличава от нея по липсата на черно петно на подмичничните пера.[4]

Има черен, къс и дебел клюн. Краката са сиво-черни.

Младите приличат на възрастните в зимно оперение, но златистите петна са по-ярки, гърдите и корема са по-напетнени и краката им са тъмнокафяви.[3]

Разпространение и местообитание[редактиране | edit source]

Разпространена е по крайбрежията на Северно и Балтийско море, вкл. на Британските и Фарьорските острови (подвидът P. a. apricaria), Гренландия, Исландия, Скандинавския полуостров и Сибир (в зоната на тундрата) (подвидът P. a. altifrons). Зимува по морските крайбрежия на Пиренейския, Апенинския, Балканския полуостров, Мала Азия, Каспийско море, Югозападна Азия и Северна Африка и Северна Америка (популацията на Гренландия).[3]

В България се среща през есенно-зимния период по Черноморското крайбрежие и прилежащите влажни зони (Поморийско езеро, Атанасовско езеро и др.) и равнинните райони на Северна България.

Гнезди в тундрата, мочурливи открити ландшафти с нискостъблени растения, край влажни зони. През зимата обитава влажни ниви, ливади, обработваеми площи. Образува ята, често заедно с калугерици (Vanellus).[2]

Начин на живот и хранене[редактиране | edit source]

Прелетна птица. Пролетната миграция протича от края на февруари до средата на май, а есенната от септември до края на ноември.[3]

Храни се с насекоми и техните ларви, паяци, червеи, ракообразни и рядко с плодове и семена.

Pluvialis apricaria в Исландия

Размножаване[редактиране | edit source]

Pluvialis apricaria

Образува постоянни двойки. Характерно е, че самеца изпълнява ритуален полет над гнездото. Женската снася 4 яйца в периода април – юни. Мътят и двамата родители около 27 – 28 дни. Малките стават самостоятелни след 26 – 30 дни.[5] Половата зрялост настъпва след 1 година.[3]

Допълнителни сведения[редактиране | edit source]

Природозащитен статус[редактиране | edit source]

Световната популация наброява 1 600 000 – 2 000 000 идивида.[6]

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) BirdLife International. 'Pluvialis apricaria'. // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2013.2. International Union for Conservation of Nature, 2012. Посетен на 26 November 2013.
  2. а б в Стери, Пол, Д. Флег. Фотографски определител на птиците в Европа. Гея-Либрис. София, 1999, стр. 60 ISBN 954-9550-25-7
  3. а б в г д е Нанкинов, Димитър, С. Симеонов, Т. Мичев, Б. Иванов. Фауна на България. т. 26. Aves. Част II. АИ Проф. Марин Дринов, Пенсофт. София, 1997, стр. 155 – 158 ISBN 954-430-051-1 ; ISBN 954-430-488-6 ; ISBN 954-642-021-2
  4. а б Птиците в България: Златиста булка
  5. Зауэр, Фридер. Птицы – обитатели лугов, полей и лесов. Астрель. Москва, 2002, стр. 82 ISBN 5-17-011409-5 ; ISBN 5-271-03191-8
  6. BirdLife International 2004. Pluvialis apricaria. В: IUCN 2007. 2007 IUCN Red List of Threatened Species. <www.iucnredlist.org>. Посетен на 03 юли 2008.