Златия (област Монтана)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Златия.
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, правопис. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Златия | |
  Златия  Златия | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 597 души[1] (15 март 2024 г.) 12,6 души/km² |
| Землище | 47,388 km² |
| Надм. височина | 48 m |
| Пощ. код | 3630 |
| Тел. код | 09745 |
| МПС код | М |
| ЕКАТТЕ | 31053 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Монтана |
| Община – кмет | Вълчедръм Иван Барзин (ЗС „Александър Стамболийски“; 1999) |
| Кметство – кмет | Златия Александър Панов (независим) |
Златѝя е село в Северозападна България. То се намира в община Вълчедръм, област Монтана.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Златия се намира в Северозападна България и е част от община Вълчедръм. Разположено е на десния бряг на река Цибрица, на разстояние 4 – 5 км от река Дунав. Селото се намира в едноименната местност Златията, известна като една от най-плодородните в България. По-голямата част от него е накацала по хълмистата част над реката (баира). Изкачвайки се по склона, се открива красива гледка към равнината на запад.
История[редактиране | редактиране на кода]
По исторически данни селото е създадено 15 години преди 1800 г. или 15 г. след 1800 г. Образувано е от две махали – Куле махала и Калугер махала.
На запад от река Цибрица (на 200 – 300 м от нея) е имало манастир, който не съществува днес. От там идва и името на Калугер махала, като спомен за този манастир. Възрастните жители на селото говорят добре влашки език. През 1951 година Калугер махла е прекръстена на Златия 1, а Куле махла – Златия 2.
Преди 1990 година жителите наброяват около 2300. Селото има ключово положение и значение за региона, и просперира. Действащи са 2 училища (начално и основно), детска градина, 2 стопанства, микропредприятия от леката и хранително – вкусовата промишленост. В съседство, до село Игнатово, действа и заведение за болнична помощ, което впоследствие е закрито.
Към футболния отбор на селото има детско-юношеска школа, а местният стадион не отстъпва по условия на базите на някои професионални тимове. Функционира и лятно кино, а към училищата – самодейни състави.
В околността действа организиран транспорт за ученици и служители на предприятия. Близостта до град Козлодуй (16 км), позволява на част от жителите да работят в намиращата се там АЕЦ и други фирми в региона.
Регионът е сред най-бедните в страната, а жителите на селото са малко над 700 души, повечето от които в преклонна възраст.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
В близост до кметството в селото се намира историческият паметник на загиналите в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Паметникът е построен през 1932 година в чест на падналите бойци от селото. Той представлява красив постамент с войник на пост. Другият паметник се намира в долния край при влизане в селото и е построен през 1941 година в чест на падналите в Първата световна война. Около него има парк. В местността „Ръпето“, която се намира северно от селото, е имало немски бункер.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
- Събор – „КАЛУША“ – Провежда се всяка година в петък, събота и неделя на седмицата след „Св. Дух“ (Петдесетница).
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||
