Златия (Област Монтана)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Златия.

Златия
България
Red pog.png
Златия
Област Монтана
Red pog.png
Златия
Общи данни
Население 747 (ГРАО, 2014-12-15)*
Землище 47,388 km²
Надм. височина 130 м. m
Пощ. код 3630
Тел. код 09745
МПС код М (М)
ЕКАТТЕ 31053
Администрация
Държава България
Област Монтана
Община
   - кмет
Вълчедръм
Иван Барзин
(ЗСАС)
Кметство
   - кмет
Златия
Александър Панов
(независим)

Златѝя е село в Северозападна България. То се намира в община Вълчедръм, Област Монтана.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Златия се намира в Северозападна България и е част от община Вълчедръм. Разположено е на десния бряг на река Цибрица, на разстояние 4-5 км от река Дунав. Селото се намира в едноименната местност Златията, известна като една от най-плодородните в България. По-голямата част от него е накацала по хълмистата част над реката (баира). Изкачвайки се по склона, се открива красива гледка към равнината на запад.

История[редактиране | редактиране на кода]

По исторически данни селото е създадено 15 години преди 1800 г. или 15 г. след 1800 г. Образувано е от две махали - Куле махала и Калугер махала. На запад от река Цибрица (на 200-300 м от нея) е имало манастир, който не съществува днес. От там идва и името на Калугер махала, като спомен за този манастир. Възрастните жители на селото говорят добре влашки език. През 1951 година Калугер махла е прекръстена на Златия 1, а Куле махла - Златия 2.

Преди 1990 година жителите наброяват около 2300. Селото има ключово положение и значение за региона, и просперира. Действащи са 2 училища (начално и основно), детска градина, 2 стопанства, микропредприятия от леката и хранително - вкусовата промишленост. В съседство, до село Игнатово, действа и заведение за болнична помощ, което впоследствие е закрито.

Към футболният отбор на селото има детско-юношеска школа, а местният стадион не отстъпва по условия на базите на някои професионални тимове. Функционира и лятно кино, а към училищата - самодейни състави. В околността действа организиран транспорт за ученици и служители на предприятия. Близостта до град Козлодуй (16 км), позволява на част от жителите да работят в намиращата се там АЕЦ и други фирми в региона.

За съжаление след промените в България са налице силни миграционни процеси, които все повече обезлюдяват селото и го водят до разруха и застаряване на населението. Понастоящем регионът е сред най-бедните в страната, а жителите на селото са малко над 700 души, повечето от които в преклонна възраст.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В близост до кметството в селото се намира историческият паметник на загиналите в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Паметникът е построен през 1932 година в чест на падналите бойци от селото. Той представлява красив постамент с войник на пост. Другият паметник се намира в долния край при влизане в селото и е построен през 1941 година в чест на падналите в Първата и Втората световни войни. Около него има парк. В местността "Ръпето", която се намира северно от селото, е имало немски бункер и там преди 9 септември 1944 година са убити много антправителствени активисти.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Събор - "КАЛУША" - Провежда се всяка година в петък, събота и неделя на седмицата след "Св. Дух" (Петдесетница).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]