Златко Каратанасов
| Златко Каратанасов | |
| български учител | |
| Роден |
около 1860 г.
|
|---|---|
| Починал | около 1935 г.
|
| Семейство | |
| Деца | Димитър Попзлатанов |
Отец Златан (Златко) Янакиев Каратанасов е български просветен деец и духовник от късното Българско възраждане в Македония.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Златко Каратанасов роден около 1860 година[1] в костурското село Бобища. Учи в гръцкото училище в родното си село, а по-късно завършва трикласното гръцко училище в Клисура. В 1873 - 1874 година е учител (или ученик) в родното си село. В 1874 - 1876 година учи в Прилепското българско мъжко училище при Йосиф Ковачев и Никола Ганчев.[2] В 1876 - 1877 година е учител в Прекопана, а в 1877 - 1878 замества Петър Орлов като учител в родното им Бобища, където остава две години.[3] В 1879 - 1880 и 1880 - 1881 година е учител в Прилепското българско мъжко училище, а в 1881 - 1882 г. - в битолската прогимназия, където ръководи III отделение и преподава Закон Божий и краснопис и пеене в IV отделение и I клад. В Битоля главен учител е Григор Пърличев, като преподават още Тодор К. Танев от Велес (завършил Габровската гимназия), Наум Маймуков от Битоля (руски възпитаник), Вела Живкова, Чашков, Стойчев. Ученици в училището са Андрей Ляпчев и Антон Алтънпармаков.[4]
С помощта на Арсений Костенцев и на екзархийския протосингел Методий Кусев назначението му за Велес за учебната 1882 - 1883 година е сменено с Костур. Едновременно с това от София за костурски учител е назначен и Григорий Бейдов.[5]
В Костур Каратанасов и Бейдов уреждат българска училищна община, а в костурското българско училище започват обучение 41 ученици. На следната учебна 1883 - 1884 година в Костурското българско училище освен Каратанасов преподават Търпо Поповски и учителката Фания.
За учебната 1884 – 1885 година Екзархията назначава Каратанасов за Енидже Вардар, но той отказва назначението, защото в града турците са убили предишния учител и свещеника, и става учител в Емборе, Кайлярско, където прекарва три години – от 1884 до 1887 година, а междувременно костурското училище е затворено, а Поповски и Бейдов вкарани в затвора.[6]
В 1887 – 1888 година на Каратанасов е възложено от Екзархията отново да отвори костурското училище. С подкупи в Битоля и Корча Каратанасов успява да издейства емир от битолския валия, но не успява да отвори училището и на следната учебна година 1888 – 1889 г. става учител в Дъмбени, където остава и в 1889 - 1890 г. В Корча се запознава с албанския патриот Йован Цицо Костури.[7] След това три години от 1890 до 1893 година преподава в Бобища и заедно с новия свещеник Никола Маркулов уговарят преминаването на цялото село под Екзархията. От 1894 до 1899 година пет години преподава в Загоричани, подпомаган от Хараламби Дорев от Ресен и Христо Узунов от Загоричани и учителката Ангелина Бонева, заменена на втората година последователно от Константина Дукова и Василка Касова.[8]
След Загоричани Златко Каратанасов работи една година в Мокрени, което също минава в лоното на Екзархията. В 1899 година е извикан в Клисура, за да преведе намерените у арестувания Лазар Поптрайков революционни документи. Каратанасов успява да заблуди властите, предупреждава ВМОРО чрез Никола Емануилов Розов от Бобища и успява с подкупи да откупи най-уличаващите документи и вещи и така предотвратява разрастването на аферата.[9]
След Мокрени в 1900 година започва да преподава в село Горенци, където приема и свещенически сан.[10] Преподава в Горенци до Илинденското въстание в 1903 година. След интриги на гръцкия владика е арестуван заедно с българския кмет Кузо (Козма) Данданов, но са освободени.[11]
След покушението върху председателя на общината Никола Шкутов от Пандо Сидов е повикан в Костур, за да замести ранения Шкутов, който се лекува в Цариград, и шест месеца оглавява общината докато дойде заместникът Григорий Попдимитров.[12]
След Илинденско-Преображенското въстание под натиска на владиката Германос Каравангелис се отказва от Екзархията заедно с Григорий и Георги Попнаумови, Константин и Никола Маркулов в Бобища и поп Георги в Мокрени. Заедно с Георги Попнаумов заминава за Атина. В 1906 година пристига във Варна и се установява в село Кирилово, днес квартал Кирково на Велики Преслав.[13] До 1932 година е свещеник.[14]
Умира около 1935 година.[1] Негов син е политикът Димитър Попзлатанов (Златанов).[15] Другият му син Марко Попкараатанасов в 1913 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в 15-а щипска дружина.[16]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Λόγιοι και επιστήμονες της Τουρκοκρατίας (μέρος 4ο) // Ιστορικά Καστοριάς, 13 април 2014. Посетен на 27 юли 2014.
- ↑ Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 12.
- ↑ Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 15.
- ↑ Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 34-35.
- ↑ Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 16 – 17.
- ↑ Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 20 – 21.
- ↑ Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 28.
- ↑ Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 36.
- ↑ Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 40 – 41.
- ↑ Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 41.
- ↑ Адамов, Лев. История на с. Горенци, Костурско (Македония). София, Издава Библиотека Струмски, 2014. ISBN 978-619-7212-06-8. с. 4.
- ↑ Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 35.
- ↑ Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 30.
- ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 321.
- ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 170. Посетен на 1 септември 2015.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 577.
