Златоград

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Златоград
Златоград (България)
Red pog.png
Златоград
41° с. ш. 25° и. д. / 41.383333° с. ш. 25.1° и. д. (G)
Общи данни
Население 7 529 (ГРАО, 2010-12-15)*
Понижение 7 183 (НСИ)
Землище 65,117 km²
Надм. височина 521 m
Пощ. код 4980
Тел. код 03071
МПС код СМ (См)
ЕКАТТЕ 31111
Администрация
Държава България
Област Смолян
Община
   - кмет
Златоград
Мирослав Янчев
(ГЕРБ)
Изглед към центъра на Златоград

Златоград е най-южният град в България. Той се намира в Област Смолян и е в близост до границата с Гърция. Градът е втори по големина в областта след Смолян и е административен център на община Златоград. Близо до Златоград е разположено ГКПП Златоград-Термес (или ГКПП Златоград-Ксанти).

Съдържание

[редактиране] География

20100213 Zlatograd Bulgaria 3.jpg

Златоград като населено място се характеризира с най-малката надморска височина в своята община – 420 - 550 метра.

В климатично отношение районът принадлежи към Континентално-средиземноморската климатична област, Южнобългарска климатична подобласт, Източнородопски нископланински климатичен район.

Средногодишната температура на въздуха е 10,8 С с максимум през юли 20,6 С и минимум през януари - 0,8 С, което говори за умерено лято и сравнително мека зима. Екстремните стойности на средногодишната максимална и средногодишната минимална температура са съответно 17,1 С и 4,9 С, като средно месечната максимална е през август (28,9 С), а средно месечната минимална през януари (- 3.9 С).

Средногодишните валежи достигат до 1000 л/кв.м. Характерни за района на Златоград са интензивните валежи с различно времетраене, които най-често са през есента и съчетани с големия водосборен басейн на река Върбица са предпоставка за големи прииждания на реката. Максималните валежни количества (в милиметри) за времето от април до октомври се движат от 10,0 за 5 минути до 46,3 за 60 минути и 59,7 за повече от 60 минути.

Средногодишната относителна влажност на въздуха е 75%, с максимум през ноември - 85%, 13 бр. са дните с относителна влажност на въздуха - равна или по-малка от 30%, което е показателно за добри растежни условия на горската и тревната растителност в района. Средната месечна скорост на вятъра е в границите 0,9 м/сек до 1,2 м/сек, а средногодишната скорост е 1,1 м/сек.

[редактиране] История

В „Исторически бележник“, документ от 18 век със спорна автентичност, Златоград е споменат като Беловидово[1]. По–късно до 1934 година селището носи името Даръдере.[2] Преди Балканската Война градът е бил заселен главно от помаци. През 1912 година в града се заселват българи от други части на България и в демографската статистиката на професор Любомир Милетич от 1912 година е посочено, че в града живеят 200 помаци и 120 българи.[3]

Град Златоград се прославя с песента Излел е Дельо хайдутин, която се носи в космоса. Той е селище с богата култура и многовековна история. На територията му се намира най-старата построена по време на Османското владичество църква в Родопите - “Успение Богородично” - построена през 1834 година, сградата на най-старата поща в България и килийното училище, поставило началото на просветно-образователното дело в Родопите. Тук е открит и най-старият писмен паметник от Родопското Възраждане – “Златоградски писмовник” (1852 година). Характерен облик на града придава и архитектурният резерват. За българските етнографи, историци и филолози, Златоград е средище на най-старите традиции на материалната култура и бита на българския народ. Постройките в резервата се отличават с белите си зидове около дворовете, с откритите одрове, с широките дъбови врати и кръглите комини. Срещат се елементи от ксантийски и пловдивски тип. В дворовете на повечето къщи има кладенци, оградени с дъбови кошове, с “въртки“ за въжето и стрехи от едноулучени керемиди. В Златоград са регистрирани 120 архитектурни и археологически паметника.

[редактиране] Религии

Църквата „Св. Георги“ в Златоград

Основните религии, изповядвани в Златоград, са Ислямът и православното Християнство. Две са основните религиозни български общности, които населяват града. Близо половината е съставена от мюсюлмани, а другата половина от православни. Съжителството между двете религиозни общности често е давано като еталон за съвременна религиозна толерантност. Има две църкви - "Св. Георги", в чиито двор е и Взаимното училище. Другата църква, построена по време на Османското владичество в България, е "Успение Богородично". Тя е ниска, вкопана в земята, но е уникална със съхранените икони и мястото, на което е построена — на един от високите и централни хълмове в града. В града има и една джамия, където мюсюлманската общност осъществява своите религиозни и обредни дейности. На мястото на днешния пазар в града се е намирала голяма джамия, която е била културен и духовен център на целия регион, но по време на тоталитарния режим тя е разрушена от комунистите. В момента в града се строи нов молитвен храм за златоградчаните, които изповядват исляма.

[редактиране] Политика

През 2012 кмет на община Златоград е Мирослав Янчев от ПП "ГЕРБ"

[редактиране] Икономика

Град Златоград е център на рудодобив. Край града (Ерма река) се добива оловно-цинкова руда. В селището работи и памукотекстилно предприятие.

[редактиране] Обществени институции

- Община - ОНЧ "Просвета" със 100 годишна история. - Детски градини - Училища - Фитнес зали - Дискотеки - Механи и ресторанти

[редактиране] Редовни събития

  • През месец май всяка година се провежда Трансграничен фолклорен събор на връх Костадин, край Златоград.
  • През месец септември, от 20-24 в Златоград се провеждат ежегодните Дельови празници.
  • На 21 ноември град Златоград празнува своето освобождение от османско владичество.

[редактиране] Побратимени градове

[редактиране] Личности

[редактиране] Културни и природни забележителности

Паметник на Дельо хайдутин на мястото, където според легендата е смъртно прострелян

Туристически обекти в Златоград:

  • Етнографски музей;
  • Музей на просветното дело в Средните Родопи;
  • Храм-паметник "Успение Богородично", построена 1834 година — първата църква, построена в Родопите, по време на Османското владичество.
  • Килийно училище 1835-1836 г. (в двора на черквата "Успение Богородично")
  • Взаимно училище (1852 година) - сега Музейната сбирка „Просветното дело в Средните Родопи"1852 г. (в двора на църквата "Свети Георги Победоносец")
  • Изложба Живопис и графика - творци от Златоград (в сградата на Взаимното училище)
  • Музейна сбирка на съобщенията - РПС Златоград;
  • Паметник на Дельо войвода;
  • Лобното място на Дельо войвода;
  • Параклисите: Св. Атанас; Св. Неделя; Св. св. Константин и Елена; Св. Екатерина; Св. Илия;
  • ферма за щрауси, край село Старцево
  • ферма за щрауси, край Златоград
  • Язовир "Златоград";
  • Църквата "Свети Георги Победоносец", построена 1871 година.
  • База за риболов и отдих "Ягнево", край Златоград;
  • "Скални гъби", близо до Златоград - между близките села Добромирци и Бенковски.
  • Джамия "Табахненска", построена ок. 1850 г. - обявена за архитектурен и религиозен паметник

[редактиране] Етнографски ареален комплекс

Главната улица в Етнографския ареален комплекс

Етнографският ареален комплекс е най-голямата съвременна забележителност на Златоградската община. Идеята за създаването му е осъществена от инж. Александър Митушев, който осигурява необходимите материални средства и организация. Това е първият в България и засега единствен частен етнографски ареален комплекс. Открит е със съдействието и на Златоградската община на 24 май 2001 г. в празничния ден, посветен на българската култура, просвета и славянска писменост. Етнографският ареален комплекс е част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.

[редактиране] Други

След картографирането на остров Ливингстън от българската експедиция Тангра 2004/05, един от върховете на острова е наречен Златоградски камък по името на града.

На 15 януари 2010 е открит ГКПП Златоград - Термес, осигуряващ връзка на България с Гърция и Егейско море.

[редактиране] Галерия

[редактиране] Библиография

  • Златоградски сборник. Писмен възрожденски паметник от средата на ХІХ век (1852) и фототипно приложение. Съст. Г. Митринов. С., Македония прес, 2000.
  • Мариела Стойкова. Иконите от църквата „Успение Богородично" в Златоград. - Проблеми на изкуството, 2010, № 4,
  • Вели Чаушев. Кафе в Златоград. С., Захарий Стоянов, 2011.

[редактиране] Външни препратки

[редактиране] Бележки

  1. Енциклопедия България, том 2, Издателство на БАН, София, 1981.
  2. Мичев, Николай. Коледаров, Петър. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
  3. Милетич, Любомир. Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година. София, Българска Академия на Науките; Държавна Печатница, [1918]. с. 295.
  4. „Златоград и Хрисуполис празнуват заедно“, 17 юли 2009
  5. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 145, 147, 153.
п  б  р
Градове в Област Смолян
ДевинДоспатЗлатоградМаданНеделиноРудоземСмолянЧепеларе
Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици