Златоград

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене
Златоград
Златоград (България)
Златоград
Златоград
Данни *
Население: 7 739 [1]
Надм. височина: 521 m
Пощ. код: 4980
Тел. код: 03071
МПС код: СМ (См)
Администрация
Държава: България
Област: Смолян
Община:
   - кмет
Златоград
Мирослав Янчев
промяна на тази таблица

Златоград е най-южният град в България. Той се намира в Област Смолян и е в близост до границата с Гърция. Градът е втори по големина в областта след Смолян и е административен център на община Златоград.

Съдържание

[редактиране] География

Златоград като населено място се характеризира с най-малката надморска височина в своята община – 420 - 550 метра.

В климатично отношение районът принадлежи към Континентално-средиземноморската климатична област, Южнобългарска климатична подобласт, Източнородопски нископланински климатичен район.

Средногодишната температура на въздуха е 10,8 С с максимум през юли 20,6 С и минимум през януари - 0,8 С, което говори за умерено лято и сравнително мека зима. Екстремните стойности на средногодишната максимална и средногодишната минимална температура са съответно 17,1 С и 4,9 С, като средно месечната максимална е през август (28,9 С), а средно месечната минимална през януари (- 3.9 С).

Средногодишните валежи достигат до 1000 л/кв.м. Характерни за района на Златоград са интензивните валежи с различно времетраене, които най-често са през есента и съчетани с големия водосборен басейн на река Върбица са предпоставка за големи прииждания на реката. Максималните валежни количества (в милиметри) за времето от април до октомври се движат от 10,0 за 5 минути до 46,3 за 60 минути и 59,7 за повече от 60 минути.

Средногодишната относителна влажност на въздуха е 75%, с максимум през ноември - 85%, 13 бр. са дните с относителна влажност на въздуха - равна или по-малка от 30%, което е показателно за добри растежни условия на горската и тревната растителност в района. Средната месечна скорост на вятъра е в границите 0,9 м/сек до 1,2 м/сек, а средногодишната скорост е 1,1 м/сек.

[редактиране] История

В „Исторически бележник“, документ от 18 век със спорна автентичност, Златоград е споменат като Беловидово[1]. По–късно до 1934 година селището носи името Даръдере.[2] В демографската статистиката на професор Любомир Милетич от 1912 година е посочено, че в града живеят 200 помаци и 120 българи.[3]

Паметник на Дельо хайдутин на мястото, където според легендата е смъртно прострелян

Град Златоград се прославя с песента за Дельо хайдутин, която се носи в космоса. Той е селище с богата култура и многовековна история. На територията му се намира най-старата построена по време на Османското владичество църква в Родопите - “Успение Богородично” - построена през 1834 год., сградата на най-старата поща в България и килийното училище, поставило началото на просветно-образователното дело в Родопите. Тук е открит и най-старият писмен паметник от Родопското Възраждане – “Златоградски писмовник” (1852 г.). Характерен облик на града придава и архитектурният резерват. За българските етнографи, историци и филолози, Златоград е средище на най-старите традиции на материалната култура и бита на българския народ. Постройките в резервата се отличават с белите си зидове около дворовете, с откритите одрове, с широките дъбови врати. Срещат се елементи от ксантийски и пловдивски тип. В дворовете на повечето къщи има кладенци, оградени с дъбови кошове, с “въртки“ за въжето и стрехи от едноулучени керемиди. В Златоград са регистрирани 120 архитектурни и археологически паметника.

[редактиране] Религии

Изглед от Етнографския ареален комплекс

Основните религии, изповядвани в Златоград, са източно-православното християнство и ислямът. Две са основните религиозно-етнически български общности които населяват града, основна съставена от помаци изповядващи ислям и втора от християни изповядващи източно православие. Има две църкви - "Св.Георги", в чиито двор е и Взаимното училище. Другата църква, построена по време на Османската власт е "Успение Богородично". Тя е ниска, вкопана в земята, но е уникална със съхранените икони и мястото, на което е построена - на един от високите и централни хълмове в града. В града има и една джамия, където мюсюлманската общност осъществява своите религиозни и обредни дейности.

[редактиране] Политика

[редактиране] Икономика

Град Златоград е център на рудодобив. Край града (Ерма река) се добива оловно-цинкова руда. В селището работи и памукотекстилно предприятие.

[редактиране] Обществени институции

[редактиране] Етнографски ареален комплекс

Снимка от главната улица в Ареалния комплекс

Етнографският ареален комплекс е най-голямата съвременна забележителност на Златоградска общината. Идеята за създаването му е осъществена от инж. Александър Митушев, който осигурява необходимите материални средства и организация. Това е първият в България ,и засега единствен, частен етнографски ареален комплекс. Комплексът е открит със съдействието и на Златоградската община на 24 май 2001 г. в празничния ден, посветен на българската култура, просвета и славянска писменост.

[редактиране] Редовни събития

[редактиране] Личности

[редактиране] Културни и природни забележителности

Златоград присъства в списъка на Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.

[редактиране] Литература

[редактиране] Други

След картографирането на остров Ливингстън от българската експедиция Тангра 2004/05, един от върховете на острова е наречен Златоградски камък по името на града.

[редактиране] Външни препратки

[редактиране] Източници

  1. Енциклопедия България, том 2, Издателство на БАН, София, 1981.
  2. Мичев, Николай. Коледаров, Петър. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
  3. Милетич, Любомир [1918]. Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година, София: Българска Академия на Науките; Държавна Печатница, стр. 295.


п  б  р
Градове в Област Смолян
Лични инструменти
На други езици