Златоград

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Златоград
View of Zlatograd center.jpg
България
Red pog.png
Златоград
Област Смолян
Red pog.png
Златоград
Общи данни
Население 7 220 (ГРАО, 2014-06-15)*
Понижение 7183 (НСИ)
Землище 65,117 km²
Надм. височина 521 m
Пощ. код 4980
Тел. код 03071
МПС код СМ (См)
ЕКАТТЕ 31111
Администрация
Държава България
Област Смолян
Община
   - кмет
Златоград
Мирослав Янчев
(ГЕРБ)

Златоград е най-южният град в България. Той се намира в Област Смолян и е в близост до границата с Гърция. Градът е втори по големина в областта след Смолян и е административен център на община Златоград.

География[редактиране | edit source]

Местоположение[редактиране | edit source]

Златоград се намира в южната част на Родопите в долината на река Върбица. Градът е на около 300 km югоизточно от София, на 60 km от областния град Смолян и на 6 km северно от граничния пункт ГКПП Златоград - Термес, през който се стига до гръцкия гр. Ксанти.

Златоград като населено място се характеризира с най-малката надморска височина в своята община - от 420 до 550 метра.

Климат[редактиране | edit source]

В климатично отношение районът принадлежи към континентално-средиземноморската климатична област, южнобългарска климатична подобласт, източнородопски нископланински климатичен район.

Средногодишната температура на въздуха е 10,8ºС с максимум през юли 20,6ºС и минимум през януари —0,8ºС, което говори за умерено лято и сравнително мека зима. Екстремните стойности на средногодишната максимална и средногодишната минимална температура са съответно 17,1ºС и 4,9ºС, като средномесечната максимална е през август (28,9ºС), а средномесечната минимална през януари (-3,9ºС).

Средногодишните валежи достигат до 1000 л/кв.м. Характерни за района на Златоград са интензивните валежи с различно времетраене, които най-често са през есента и съчетани с не малкия водосборен басейн на река Върбица (Сюютлийка - Зла река) са предпоставка за големи прииждания на реката. Максималните валежни количества (в милиметри) за времето от април до октомври се движат от 10,0 за 5 минути до 46,3 за 60 минути и 59,7 за повече от 60 минути. Върбица е с най-голям модул на оттока в България.

Средногодишната относителна влажност на въздуха е 75%, с максимум през ноември — 85%, 13 бр. са дните с относителна влажност на въздуха — равна или по-малка от 30%, което е показателно за добри растежни условия на горската и тревната растителност в района. Средната месечна скорост на вятъра е в границите 0,9 м/сек до 1,2 м/сек, а средногодишната скорост е 1,1 м/сек.

История[редактиране | edit source]

В Исторически бележник, документ от 18 век със спорна автентичност, Златоград е споменат като Беловидово[1]. По-късно до 1934 година селището носи името Даръдере.[2] Преди Балканската война градът е бил заселен главно от православни християни и българи, изповядващи ислям. През 1912 година в града се заселват българи от други части на България и в демографската статистиката на професор Любомир Милетич от 1912 година е посочено, че в града живеят 120 помаци и 200 българи.[3]

Град Златоград се прославя с песента „Излел е Дельо хайдутин“, която се носи в космоса. Той е селище с богата култура и многовековна история. На територията му се намира най-старата построена по време на османското владичество църква в Родопите — „Успение Богородично“ — построена през 1834 година, сградата на най-старата поща в България и килийното училище, поставило началото на просветно-образователното дело в Родопите. Тук е открит и най-старият писмен паметник от родопското Възраждане — „Златоградски писмовник“ (1852 година). Характерен облик на града придава и архитектурният резерват. За българските етнографи, историци и филолози, Златоград е средище на най-старите традиции на материалната култура и бита на българския народ. Постройките в резервата се отличават с белите си зидове около дворовете, с откритите одрове, с широките дъбови врати и кръглите комини. Срещат се елементи от ксантийски и пловдивски тип. В дворовете на повечето къщи има кладенци, оградени с дъбови кошове, с „въртки“ за въжето и стрехи от едноулучени керемиди. В Златоград са регистрирани 120 архитектурни и археологически паметника.

В близост до Златоград на 15 януари 2010 е открит ГКПП Златоград - Термес, осигуряващ връзка на България с Гърция и Егейско море.

Население[редактиране | edit source]

Брой и характеристика[редактиране | edit source]

Говор[редактиране | edit source]

Златоградският говор е български диалект, явяващ се като преход между родопските и източните рупски говори. Говори се предимно в района на Златоград. Отличава се от околните говори, като в златоградския липсва преглас на а след мека съгласна и мека сричка: жàби, чàши.

Религии[редактиране | edit source]

Църквата „Св. Георги“ в Златоград
Иконостасът в църквата „Св. Георги“

Основните религии, изповядвани в Златоград, са православното християнство и ислямът. Съжителството между двете религиозни общности често е давано като еталон за съвременна религиозна толерантност. Има две църкви — „Св. Георги“(1871), в чийто двор е и Взаимното училище и църква, построена по време на османското владичество в България — „Успение Богородично“(1834). Тя е ниска, вкопана в земята, но е уникална със съхранените икони и мястото, на което е построена — на един от високите и централни хълмове в града. В църквата „Свети Георги“ има мраморен иконостас и много икони на известни зографи. Българският зограф Нестор Трайков е автор на много икони в църквата.

В града има две джамии. Едната е стара, датираща от началото на 19 век.

На 15.06.2014 г. е открита новата джамия в град Златоград. Тя се намира на мястото на

Старата джамия в кв. "Табахната" в Златоград

разрушена от социалистическия режим през 1984г. джамия - била паметник на османската архитектура. Също така на мястото на днешния пазар в града се е намирала голяма джамия, която е била средищно място на мюсюлманите от околията в петъчен ден. Била е обявена за архитектурен и религиозен паметник, но и тя е разрушена от идеологията на комунизма.

Политика[редактиране | edit source]

Кмет[редактиране | edit source]

На местните избори на 30 октомври 2011 година кандидатът на партия ГЕРБ Мирослав Янчев спечели на втори тур с 50,26 на сто от гласоподавателите. Втори с 49,74 на сто остава кандидатът на коалиция „Заедно за Община Златоград“ Младен Чаушев.[4]

Общински съвет[редактиране | edit source]

Сградата на община Златоград.

Според Закона за местното самоуправление и местната администрация управлението на град Златоград е съставено от градоначалник и общински съвет от 17 съветници. На всеки четири години се избира нов общински съвет и кмет, като следващите избори са предвидени за 2015 година. Разпределението на местата в общинския съвет след последните избори от 23 октомври 2011 година, при изборна активност от 63,3%, е следното:[5]

Общински съвет (2011-)
Партия Изборен резултат Получени гласове Места
коалиция „Заедно за Община Златоград“ 40,50% 2925 9
ГЕРБ 38,06% 2749 8

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Икономика[редактиране | edit source]

Град Златоград е център на рудодобив. Край града (Ерма река) се добива оловно-цинкова руда. В селището работи и памукотекстилно предприятие.

Образование[редактиране | edit source]

Култура и развлечение[редактиране | edit source]

Етнографски ареален комплекс[редактиране | edit source]

Главната улица в Етнографския ареален комплекс

Етнографският ареален комплекс е най-голямата съвременна забележителност на Златоградската община. Идеята за създаването му е осъществена от инж. Александър Митушев, който осигурява необходимите материални средства и организация. Това е първият в България и засега единствен частен етнографски ареален комплекс. Открит е със съдействието и на Златоградската община на 24 май 2001 г. в празничния ден, посветен на българската култура, просвета и славянска писменост. Етнографският ареален комплекс е част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.

Редовни събития[редактиране | edit source]

  • През месец май всяка година се провежда Трансграничен фолклорен събор на връх Костадин, край Златоград.
  • През месец септември, от 20 до 24, в Златоград се провеждат ежегодните Дельови празници.
  • На 21 ноември град Златоград празнува своето освобождение от османско владичество.

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

  • Златоградски вестник, списва се от 1990 г.
Паметник на Дельо хайдутин на мястото, където според легендата е смъртно прострелян

Туристически обекти в Златоград:

  • Етнографски музей;
  • Музей на просветното дело в Средните Родопи;
  • Храм-паметник „Успение Богородично“, построена 1834 година — първата църква, построена в Родопите, по време на османското владичество.
  • Килийно училище 1835–1836 г. (в двора на черквата „Успение Богородично“)
  • Взаимно училище (1852 година) — сега музейна сбирка „Просветното дело в Средните Родопи“ 1852 г. (в двора на църквата „Свети Георги Победоносец“)
  • Изложба Живопис и графика — творци от Златоград (в сградата на Взаимното училище)
  • Музейна сбирка на съобщенията — РПС Златоград;
  • Паметник на Дельо войвода;
  • Лобното място на Дельо войвода;
  • Параклиси: „Св. Атанас“; „Св. Неделя“; „Св. св. Константин и Елена“; „Св. Екатерина“; „Св. Илия“;
  • ферма за щрауси, край село Старцево
  • ферма за щрауси, край Златоград
  • Язовир „Златоград“;
  • Църквата „Свети Георги Победоносец“, построена 1871 година.
  • База за риболов и отдих „Ягнево“, край Златоград;
  • Скални гъби, близо до Златоград — между близките села Добромирци и Бенковски.
  • Джамия „Табахненска“, построена ок. 1850 г. — обявена за архитектурен и религиозен паметник

Други[редактиране | edit source]

Постер на футболна среща между домакините ФК „Палас“ в Рудозем и „Вихър“ (Златоград).

След картографирането на остров Ливингстън от българската експедиция Тангра 2004/05, един от върховете на острова е наречен Златоградски камък по името на града. Футболният клуб се казва „Вихър“.

Личности[редактиране | edit source]

Галерия[редактиране | edit source]

Библиография[редактиране | edit source]

  • Златоградски сборник. Писмен възрожденски паметник от средата на ХІХ век (1852) и фототипно приложение. Съст. Г. Митринов. С., Македония прес, 2000.
  • Мариела Стойкова. Иконите от църквата „Успение Богородично“ в Златоград. — Проблеми на изкуството, 2010, № 4,
  • Вели Чаушев. Кафе в Златоград. С., Захарий Стоянов, 2011.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Енциклопедия България, том 2, Издателство на БАН, София, 1981.
  2. Мичев, Николай. Коледаров, Петър. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
  3. Милетич, Любомир. Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година. София, Българска Академия на Науките; Държавна Печатница, [1918]. с. 295.
  4. Избор на кмет на Община Златоград,
  5. ЦИК: Резултати от местните избори 2011 в община Златоград, видяно на 2 март 2012
  6. „Златоград и Хрисуполис празнуват заедно“, 17 юли 2009
  7. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.66, 71
  8. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето културно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 145, 147, 153.
п  б  р
Градове в Област Смолян
ДевинДоспатЗлатоградМаданНеделиноРудоземСмолянЧепеларе