Златоград
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Златоград | |
|---|---|
  Златоград
|
|
| Данни * | |
| Население: | 7 739 [1] |
| Надм. височина: | 521 m |
| Пощ. код: | 4980 |
| Тел. код: | 03071 |
| МПС код: | СМ (См) |
| Администрация | |
| Държава: | България |
| Област: | Смолян |
| Община: - кмет |
Златоград Мирослав Янчев |
| промяна на тази таблица | |
Златоград е най-южният град в България. Той се намира в Област Смолян и е в близост до границата с Гърция. Градът е втори по големина в областта след Смолян и е административен център на община Златоград.
Съдържание |
[редактиране] География
Златоград като населено място се характеризира с най-малката надморска височина в своята община – 420 - 550 метра.
В климатично отношение районът принадлежи към Континентално-средиземноморската климатична област, Южнобългарска климатична подобласт, Източнородопски нископланински климатичен район.
Средногодишната температура на въздуха е 10,8 С с максимум през юли 20,6 С и минимум през януари - 0,8 С, което говори за умерено лято и сравнително мека зима. Екстремните стойности на средногодишната максимална и средногодишната минимална температура са съответно 17,1 С и 4,9 С, като средно месечната максимална е през август (28,9 С), а средно месечната минимална през януари (- 3.9 С).
Средногодишните валежи достигат до 1000 л/кв.м. Характерни за района на Златоград са интензивните валежи с различно времетраене, които най-често са през есента и съчетани с големия водосборен басейн на река Върбица са предпоставка за големи прииждания на реката. Максималните валежни количества (в милиметри) за времето от април до октомври се движат от 10,0 за 5 минути до 46,3 за 60 минути и 59,7 за повече от 60 минути.
Средногодишната относителна влажност на въздуха е 75%, с максимум през ноември - 85%, 13 бр. са дните с относителна влажност на въздуха - равна или по-малка от 30%, което е показателно за добри растежни условия на горската и тревната растителност в района. Средната месечна скорост на вятъра е в границите 0,9 м/сек до 1,2 м/сек, а средногодишната скорост е 1,1 м/сек.
[редактиране] История
В „Исторически бележник“, документ от 18 век със спорна автентичност, Златоград е споменат като Беловидово[1]. По–късно до 1934 година селището носи името Даръдере.[2] В демографската статистиката на професор Любомир Милетич от 1912 година е посочено, че в града живеят 200 помаци и 120 българи.[3]
Град Златоград се прославя с песента за Дельо хайдутин, която се носи в космоса. Той е селище с богата култура и многовековна история. На територията му се намира най-старата построена по време на Османското владичество църква в Родопите - “Успение Богородично” - построена през 1834 год., сградата на най-старата поща в България и килийното училище, поставило началото на просветно-образователното дело в Родопите. Тук е открит и най-старият писмен паметник от Родопското Възраждане – “Златоградски писмовник” (1852 г.). Характерен облик на града придава и архитектурният резерват. За българските етнографи, историци и филолози, Златоград е средище на най-старите традиции на материалната култура и бита на българския народ. Постройките в резервата се отличават с белите си зидове около дворовете, с откритите одрове, с широките дъбови врати. Срещат се елементи от ксантийски и пловдивски тип. В дворовете на повечето къщи има кладенци, оградени с дъбови кошове, с “въртки“ за въжето и стрехи от едноулучени керемиди. В Златоград са регистрирани 120 архитектурни и археологически паметника.
[редактиране] Религии
Основните религии, изповядвани в Златоград, са източно-православното християнство и ислямът. Две са основните религиозно-етнически български общности които населяват града, основна съставена от помаци изповядващи ислям и втора от християни изповядващи източно православие. Има две църкви - "Св.Георги", в чиито двор е и Взаимното училище. Другата църква, построена по време на Османската власт е "Успение Богородично". Тя е ниска, вкопана в земята, но е уникална със съхранените икони и мястото, на което е построена - на един от високите и централни хълмове в града. В града има и една джамия, където мюсюлманската общност осъществява своите религиозни и обредни дейности.
[редактиране] Политика
[редактиране] Икономика
Град Златоград е център на рудодобив. Край града (Ерма река) се добива оловно-цинкова руда. В селището работи и памукотекстилно предприятие.
[редактиране] Обществени институции
[редактиране] Етнографски ареален комплекс
Етнографският ареален комплекс е най-голямата съвременна забележителност на Златоградска общината. Идеята за създаването му е осъществена от инж. Александър Митушев, който осигурява необходимите материални средства и организация. Това е първият в България ,и засега единствен, частен етнографски ареален комплекс. Комплексът е открит със съдействието и на Златоградската община на 24 май 2001 г. в празничния ден, посветен на българската култура, просвета и славянска писменост.
[редактиране] Редовни събития
[редактиране] Личности
- Вели Чаушев (р. 1934), актьор
- Виктор Калев, актьор
- Дельо войвода (края на 17 век - началото на 18 век)
- Михаил Илийков, актьор
- Станислав Сивриев (1924-89), писател
- Яков Змейкович
[редактиране] Културни и природни забележителности
Златоград присъства в списъка на Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.
[редактиране] Литература
[редактиране] Други
След картографирането на остров Ливингстън от българската експедиция Тангра 2004/05, един от върховете на острова е наречен Златоградски камък по името на града.
[редактиране] Външни препратки
- Официален сайт на Община Златоград
- Портален сайт на Златоград
- Снимки от Златоград и околностите
- Етнографски ареален комплекс „Златоград“
- Времето в Златоград
[редактиране] Източници
- ↑ Енциклопедия България, том 2, Издателство на БАН, София, 1981.
- ↑ Мичев, Николай. Коледаров, Петър. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
- ↑ Милетич, Любомир [1918]. Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година, София: Българска Академия на Науките; Държавна Печатница, стр. 295.
