Златомир Златанов

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Златомир Златанов
български поет и писател
Роден
9 октомври 1953 г. (70 г.)
Националност България
Учил вСофийски университет
ГЧЕ „Екзарх Йосиф І“
Работилредактор, строител, журналист
Литература
Жанровероман, разказ, есе, стихотворение
Направлениепостмодернизъм
Известни творби„Храмови сънища“ (1992), „Японецът и потокът“ (1993)
Награди„Владимир Башев“ (1983)
„Иван Николов“ (1998)
„Дъбът на Пенчо“ (2007)
ПовлиянГеоргиос Сеферис
Т. С. Елиът
Патрик Модиано
Джеймс Джойс
ПовлиялНова социална поезия[1]
Семейство
Деца1
Уебсайтzlatomirzlatanov.video.blog

Златомир Борисов Златанов е български поет, есеист, белетрист и драматург.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 9 октомври 1953 г. в с. Слатина, Ловешко. Завършва прочутата Немска езикова гимназия в Ловеч през 1972 г. Сред първите автори, оказали влияние върху него, са Роберт Музил, Томас Стърнз Елиът, Джеймс Джойс. Германската литература и философия също е ключова за формирането му като автор. Като ученик публикува в списание „Родна реч“, като дебютира със стихове през 1970 г. Превръща се в един от най-активните сътрудници на изданието, като участва в творческите му семинари.

След като отбива военната си служба, завършва Журналистика в Софийския държавен университет през 1979 г. За около година и половина работи в Плевен като управител в киното. След като се завръща в София, публикува в списанията „Пламък“ и „Септември“, алманах „Юг“, вестниците „Пулс“ и „Народна младеж". Поканен е от Иван Тренев и Людмила Исаева за издаване на дебютна стихосбирка в изд. „Български писател“. През това време все повече се увлича по белетирстиката и дебютната му книга с две новели „Входът на пустинята“ излиза преди първата му стихосбирка „Нощни плажове“. И двете заглавия го утвърждават като автор.

От 1983 до 1992 г. е редактор в списание „Родна реч“. След 1992 г. – предимно писател на свободна практика. Главен редактор на органа на Министерството на образованието вестник „Аз Буки“ (2002 – 2009). Работил е също като строител и продавач на вестници (през 90-те години).

Член на Съюза на българските писатели (до 1992 г.) и на Сдружението на български писатели (след 1994 г.).

Член на журито на наградата „Хеликон“ през 2009 г.[2] През 2019 г. получава наградата „Орфей“ за цялостно творчество.[3] През 2021 г. портал „Култура“ му връчва специална награда за цялостно творчество.[4]

Автор на разкази, романи, есета, стихосбирки, пиеси (както и на радиопиеси). Превеждан е на немски, чешки, руски, македонски и испански език[5].

Има един син.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Стихосбирката „Нощни плажове“ е повлияна от поезията на гръцкия нобелист Георгиос Сеферис и от тази на Т. С. Елиът. Двете новели във „Входа към пустинята“, повлияни от романите на Патрик Модиано, дават най-кристален и мрачен портрет на Епохата на застоя или т.нар. Зрял социализъм.

Втората стихосбирка на Златанов „Палинодии“ (1989) се смята за първата открито постмодерна поетична книга в България.[6] Филмът „Екзитус“ (1989) по едноименната новела е сред най-представителните български филми от епохата на Преустройството.[7]

Постмодерният роман „Храмови сънища“, стъпил върху романите на Джеймс Джойс, разказва за български учен от БАН, който се захваща с изследването на западен класик на модернизма, преминал в един момент около Първата световна война през България. Ученият е вербуван от Държавна сигурност.[8] Романът „Японецът и потокът“ разказва за това как един хуманитарий (в случая филолог) се превръща в тартор на организираната престъпност. Един от сериозните опити на българската проза да осмисли Прехода и ролята на т.нар. „мутри“.

Третата стихосбирка на автора „На острова на копрофилите“ (1997) е определяна като „модерна версия на Пенчо-Славейковия Остров на блажените, без да престава да бъде поредната великолепна книга на своя автор“,[9] като преобръща утопията, представена от Славейков, в картина на тогавашната действителност.

В началото на новия век творчеството му се насочва предимно към философската есеистика и идеите на Жак Лакан и Ален Бадиу.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • „Нощни плажове“ (1983, 2004; стихотворения)[10],
  • „Палинодии“ (1989, 2002; стихотворения)[11],
  • „На острова на копрофилите“ (1997, стихотворения),
  • „Ектения“ (2012, поема)[12],
  • „Лимитрофии“ (2024, стихотворения и поеми)[13][14][15].

Белетристика[редактиране | редактиране на кода]

  • „Входът на пустинята“ (1982, новели),
  • „Невинни чудовища“ (1985, новели),
  • „Храмови сънища“ (1992, роман)[16][17],
  • „Японецът и потокът“ (1993, роман)[18][19],
  • „Пола“ (2001, роман)[20],
  • „Лаканиански мрежи“ (2005, блогороман).

Есета и публицистика[редактиране | редактиране на кода]

  • „Езикът и неговата сянка“ (1996, есета),
  • „Протоколи за другия“ (2002, есета)[21], [22],
  • „Отвъд травма и революция“ (2007, публицистика),
  • „Ален Бадиу или упорството на нелогичните светове“ (2008, публицистика),
  • „Що значи тая маска“ (2009, студия върху П. Кр. Яворов)[23].
  • „Книга за (не)българския народ“ (2019 като електронна публикация, 2022 второ издание на хартия)[24][25]

Драматургия[редактиране | редактиране на кода]

  • Никой не знае защо (2021, събрани пиеси)[26]

Сборници[редактиране | редактиране на кода]

  • „Хетерографии“ (2003, антология, съдържаща стихотворения, белетристика и есета; послеслов от Светлозар Игов)

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

  • Екзитус (1989, режисьор Красимир Крумов Грец, сценаристи Красимир Крумов Грец и Златомир Златанов, по едноименната повест на Златомир Златанов от 1982 г.)[27]

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

Носител на няколко литературни награди, между които:

На 9 октомври 2013 година департамент Нова българистика към Нов български университет в партньорство с Института за литература при БАН организира Национална научна конференция в чест на 60-годишнината на Златомир Златанов.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Лъчезар Лозанов, Партизанската война на Че Архив на оригинала от 2020-07-21 в Wayback Machine., в-к Българска армия, 18 ноември 2016.
  2. ↑ Жури на наградата „Хеликон“ за 2009 г. Архив на оригинала от 2017-08-07 в Wayback Machine., сайт на наградата „Хеликон“.
  3. ↑ Поезията е манифестация на собствения ни делириум, БНР, 10 май 2019 г.
  4. ↑ Годишни награди на портал „Култура“ 2021 г., електронен бюлетин „Културни новини“, 1 ноември 2021 г.
  5. ↑ Видал, Марко. Nueva Poesía Social. La Antología. 05 2020. ISBN 979-8639991158. с. 32 – 37.
  6. ↑ (Не)ваксинираният Заратустра
  7. ↑ Цветан С. Тодоров, „Красимир Крумов – Грец и безмилостното слънце на морала“, в. „Народен глас“ – Ловеч, 4 август 2016.
  8. ↑ Пламен Панайотов, „Българският „Finnegan“ (десет години от появата на „Храмови сънища“)“, в. „Литературен вестник“, бр. 27, 10 септември 2003 г.
  9. ↑ Светлозар Игов. Името на острова. Съвременници. Том 1: Поети. Варна: LiterNet, 2019 – 2020
  10. ↑ Златомир Златанов, „Нощни плажове“, Пълният текст на стихосбирката в електронно издание, Електронно издателство LiterNet, 3 юни 2004.
  11. ↑ Златомир Златанов, „Палинодии“, Пълният текст на стихосбирката в електронно издание, Електронно издателство LiterNet, 18 декември 2002.
  12. ↑ Владимир Сабоурин, „За природата на празнотата: към Ектения на Златомир Златанов“, слово на Национална научна сесия по повод 60-годишнината на Златомир Златанов, Унгарски културен институт, 9 октомври 2013.
  13. ↑ Владимир Сабоурин, „Лимитрофии или детински средства на спасението“, рец. в Портал за култура, изкуство и общество, 9 февруари 2024.
  14. ↑ „Златомир Златанов представя нови стихотворения в книгата „Лимитрофии“, БНТ, „Култура.БГ“, 15 февруари 2024.
  15. ↑ Из „Лимитрофии“ на Златомир Златанов, сайт на Бургаската писателска общност.
  16. ↑ Златомир Златанов, „Храмови сънища“, Пълният текст на романа в електронно издание, Електронно издателство LiterNet, 9 юли 2004
  17. ↑ Бойко Пенчев, „Затворената творба“, рецензия в „Литературен вестник“, май 1993.
  18. ↑ Златомир Златанов, „Японецът и потокът“, Пълният текст на романа в електронно издание, Електронно издателство LiterNet, 24.11.2002
  19. ↑ Бойко Пенчев, „Началото на романа“, рецензия в „Литературен вестник“, 1994.
  20. ↑ Борис Минков, „Операта, поставена на прага на проприацията“, рецензия в „Литературен вестник“, год. 12, бр. 3, 23 – 29 януари 2002.
  21. ↑ Магдалена Костова-Панайотова, „Срещи с Другия“, рецензия в „Литературен вестник“, 20 – 26.02.2002, год. 12, бр. 7
  22. ↑ Бисера Дакова, „Следи в маргиналията“, рецензия в „Литературен вестник“, год. 12, бр. 10, 13 – 19.03.2002.
  23. ↑ Електронно издание на есето, Електронно списание LiterNet, 23.07.2009, № 7 (116).
  24. ↑ Електронна публикация на „Книга за небългарския народ“ в списание „Нова социална поезия“, бр. 19, ноември 2019.
  25. ↑ Златомир Златанов – Книга за (не)българския народ, Ситуационистки détournement
  26. ↑ Представяне на сборника с пиеси на Златомир Златанов, интервю на Ирина Недева със Станимир Панайотов, БНР, 18 май 2021.
  27. ↑ Екзитус, IMDB.
  28. ↑ „Мемориален кабинет на „Владимир Башев“ – История и настоящ Статут на наградата, Национален литературен музей, Литературни кабинети.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Текстове на Златомир Златанов
Интервюта
За него
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Златомир_Златанов&oldid=12195677“.