Златорог
| „Златорог“ | |
| Информация | |
|---|---|
| Категории | литературно-художествено списание |
| Основаване | 1920 г. |
| Първи брой | януари 1920 г. |
| Закриване | декември 1943 г. |
| Последен брой Номер | декември 1943 г. бр. 10 (год. XXIV) |
| Периодичност | месечно |
| Тираж | 1500 – 3000 |
| Държава | България |
| Език | български |
| Главен редактор | Владимир Василев |
.jpg)
От ляво надясно: седнали на пода: Йордан Стратиев, Никола Фурнаджиев, Йордан Стубел, Ангел Каралийчев; седнали на столове: Николай Лилиев, Дора Габе, Владимир Василев, Спиридон Казанджиев, Анна Каменова, Николай Райнов; прави първи ред: Георги Цанев, Владимир Полянов, Цвета Ленкова-Василева, Георги Райчев, Елисавета Багряна, Янко Янев, Асен Златаров, Найден Шейтанов; прави втори ред: Димитър Шишманов, Чавдар Мутафов и Симеон Андреев. Източник: Държавна агенция „Архиви“
„Златорог“ е месечно литературно-художествено списание, което излиза в София в периода януари 1920 – декември 1943 г.[1]
Негов основател и редактор е критикът Владимир Василев. Съредактори са Николай Лилиев, Спиридон Казанджиев и Сирак Скитник. Сътрудници на списанието са Ангел Каралийчев, Асен Разцветников, Богомил Райнов, Георги Райчев, Георги Стаматов, Елисавета Багряна, Емилиян Станев, Йордан Йовков, Цвета Ленкова-Василева, Никола Фурнаджиев, Симеон Андреев, Петър Увалиев, Светослав Минков, Тодор Влайков.[2]
В списанието са помествани литературнокритични статии на Боян Пенев, Георги Константинов, Георги Цанев, също така и статии, свързани с изобразителното изкуство на Иван Лазаров, Сирак Скитник, Андрей Протич.[2]
Отпечатват се по 10 книжки годишно. Поради бомбардировките на София, последният брой от декември 1943 г. излиза през юли 1944 г.[1]
Списание „Златорог“ допринася за издигане и развитие на българската литература и изкуство през втората четвърт на XX век.[2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Иванчев, Димитър. Български периодичен печат 1844 – 1944. Анотиран библиографски указател, том 1 А-М. София, Български библиографски институт „Елин Пелин“, „Наука и изкуство“, 1962. с. 334. Посетен на 2022-07-05.
- ↑ а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия България. Том 5. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104272. с. 2059.
|
