Змиегущер
| Змиегущер | ||||||||||||||||||||||
| Червена книга на България | ||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
Уязвим[1] |
||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
Pallas, 1775 |
||||||||||||||||||||||
Змиегущерът (Ophisaurus apodus; наричан също жълтокоремен гущер и жълтокоремник) е вид гущер, достигащ на дължина до 150 cm. Той е най-големият гущер, срещащ се в България, а и в цяла Европа.
На външен вид змиегущерът прилича на змия. Краката са труднозабележими - задните достигат дължина от няколко милиметра. Главата му не е отделена от тялото и е почти толкова висока, колкото и широка. За разлика от змиите има на главата си две ушни трапчинки, а очите му са снабдени с клепачи. Цветът му е кафяв, по-светъл по корема и главата. Малките са светлосиви, с по-тъмни ивици, и придобиват окончателния си цвят, когато достигнат дължина около 40 cm. Кожата има пръстеновидни гънки, които му придават вид на гигантски земен червей.
Съдържание |
[редактиране] Разпространение
Змиегущерът е се среща в южните и крайбрежни части на Балканския полуостров, Крим, областта между Черно и Каспийско море и в Азия до Киргизстан на изток и Северна Сирия и Северен Ирак - на югозапад.
В България змиегущерът е разпространен в югоизточните части на страната - Източните Родопи, долината на Тунджа, Сакар и Странджа и в няколкокилометрова ивица по черноморското крайбрежие до Шабла на север. Изолирани находища има в долината на река Русенски Лом. В миналото е наблюдаван и в Петричко-Саданската котловина, но днес се смята за изчезнал оттам. Змиегущерите в България са от подвида O. a. thracius.
Змиегущерът предпочита скалисти терени, обрасли с храсти и треви. През лятото се крие в по-сенчести места, като гори или дерета.
[редактиране] Поведение
Змиегущерът се храни главно с охлюви и едри насекоми, по-рядко с дребни гущери и гризачи и малки на гнездящи по земята птици. Понякога негова плячка стават дори малки змийчета. Размножава се, като снася яйца.
Макар че е по-бърз от повечето змии и гущери, при опасност змиегущерът не бяга, а се опитва да се прикрие, поради което е лесно да бъде заловен. При това той никога не хапе, а само върти бронираната си опашка, която е покрита с твърди рогови ръбести люспи.
[редактиране] Източници
- Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.
- ↑ Червена книга на Република България. Змиегущер. Посетен на 19 февруари 2012
[редактиране] Вижте още
- Слепок - другият вид от семейството, срещащ се и в България
[редактиране] Външни препратки
- Змиегущерът на http://www.herpetology.hit.bg
| Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Scheltopusik“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
| Влечугите в България | ||
|---|---|---|
|
Балкански гекон • Горски гущер • Живороден гущер • Зелен гущер • Змиегущер • Змиеок гущер • Ивичест гущер • Кримски гущер • Късокрак гущер • Ливаден гущер • Македонски гущер • Слепок • Стенен гущер |
||