Зографски манастир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Манастирът „Светѝ Гео̀рги Зогра̀ф“, наричан още Зогра̀фски манастѝр (на гръцки: Μονή Ζωγράφου), е български православен манастир, който се намира в монашеската република Света гора на полуостров Атон, Гърция. Той е един от най-големите на Света гора и стои на 9-то място в йерархията на светогорските манастири. През 2009 г. е обитаван от 21 монаси и 10 послушници,[1] през 2012 г. – от 28 монаси, 10 послушници и 4 външни лица.

Предания[редактиране | edit source]

Т. нар. "Сводна зографска грамота"[2] и Стефан Светогорец[3] съобщават, че манастирът е основан от трима братя-благородници от Охрид - Аарон, Мойсей и Йоан (Иван) Селима - през 919 г., по времето на император Лъв Мъдри. Изоставили светския живот и богатства, те се оттеглили на Света гора и отначало се заселили недалеч един от друг в отделни килии. Наоколо им се събрали и други монаси, та най-сетна братята решили да основат общ манастир и построили съборна църква. Понеже не могли да се съгласят помежду си на кой светец да бъде посветена църквата, оставили определената за храмова икона дъска неизписана. През нощта върху нея от самосебеси се появил образ на св. Георги. В памет на това чудо манастирът получил името на този великомъченик и бил наречен "Зограф" (живописец).[4]

Средновековната "Повест за зографските мъченици"[5] и Стефан Светогорец[6] разказват и за двадесет и шест българи монаси и миряни, изгорени живи за отстояването на православната си вяра на 10 октомври 1275 г. в манастирската кула, подпалена от латински рицари.[7]

История[редактиране | edit source]

Основател на манастира е най-вероятно зографът (живописец) Георги, чийто подпис на гръцки стои под светогорския устав, издаден от император Йоан Цимисхий в 972 г.[8] Първото положително свидетелство за монаси-българи в манастира се отнася към 1169 г.[9] Оттогава насетне българите преобладават в зографското братство, макар там да са се подвизавали и монаси от други народности - гърци, сърби, руси, румънци, украинци.

По време на Втората българска държава манастирът получавал дарения от цар Иван Александър (вж. Зографска грамота) и може би от царете Иван Асен II[10] и Коломан (вж. Калиманова грамота), както и от византийски императори. Така Зограф придобил земи и села на няколко места в Македония, предимно по поречието на Струма.[11]

Светогорските манастири доброволно се подчинили на османците (1387, 1424) и благодарение на това не били силно засегнати от турското завоевание. (Те били заставени обаче да плащат на султана ежегоден данък.)[12] В края на XV век Зограф се замогнал под щедрото покровителсво на молдавския воевода Стефан Велики.[13] От 1521 г. манастирът е ставропигиален, т.е. подчинен не на местния (солунски) митрополит, а направо на Цариградската патриаршия.[14]

Когато през 1568 г. султан Селим II разпоредил да се изземат всички църковни имоти в Османската империя, манастирът, подобно на много други, се видял принуден да откупи обратно владенията си.[15] Това станало с помощта на Роксандра, вдовица на молдавския княз Александър Лъпушняну.[16] През следващото столетие Зограф получил в дар молдавските манастири Добровец (1651) и Киприян[17] (1698). Последният, с принадлежащите към него земи и роби-цигани, носил доходи на монасите до 1813 г., когато им бил отнет след присъединяването на Бесарабия към Русия (1812).[18]

Светогорските манастири били наказани заради Гръцкото въстание (1821), като до 1830 г. в тях били настанени османски отреди.[19] Натрапените на Зограф въоръжени албанци тормозели и изнудвали братството до такава степен, че го принудили да заложи или продаде манастирски ръкописи[20] и ценности, вкл. украшенията на манастирските чудотворни икони.

През XVII и XVIII век зографци периодично посещавали Русия, за да събират там парични помощи.[21] В 1819 г. монасите изпроводили в Петербург двама свои събратя, Анатолий и хаджи Викентий, които да издействат от тамошните власти връщане на Киприян. Анатолий спечелил благоразположението на царското семейство. Николай I решил не само да върне бесарабския имот на манастира (06.03.1837), но и да изплати половин милион рубли.[22] Тази височайша щедрост била последвана от възстановяване на изначалното общежително устройство на Зограф (23.04.1849), изоставено за известно време ок. 1800 г.[23] Според общежителната уредба, която е в сила и понастоящем, монасите нямат частна собственост, общо се ползват от манастирското имущество и дружно избират управляващия обителта игумен.

През 1896 г. в Зограф се пренесли множество български монаси, доброволно напуснали Хилендарския манастир, за да го върнат на неговите изконни стопани - сърбите.

Доходното здание на манастира Зограф в Пловдив (1931-1935)

С Първата световна война манастирът отведнъж загубил вложените в една петербургска банка капитали, които продължавали да му носят приходи след одържавяването на зографските имоти в Румъния (1864) и Русия (1863). Впоследствие гръцкото правителство иззело принадлежащите на монасите имения в Северна Гърция, за да оземли придошлите от Мала Азия бежанци (1923). Борис III подарил места в центъра на София и Пловдив и учредил Ефория "Зограф", която да ги управлява в полза на братството (1926).[24] Сега (2010) ефорията разполага със заведението "Баварска къща" и сграда на ул. "Стефан Стамболов" в София, със сграда на ул. “Райко Даскалов" в Пловдив, както и с 300 дка земя и 600 дка гори край с. Герман.[1]

Зографският манастир е бил обитаван от много български светци и просветители: Теодосий Търновски[25], Евтимий Търновски (преди да бъде избран за патриарх)[26], Козма Зографски, Пимен Зографски и др. В него Паисий Хилендарски завършил своята „История славянобългарска“ (1762). Към 1610 г. в Зограф живял украинският църковен писател-полемист Иван Вишенски.[27] През 1503, 1532 и 1640 г. в манастира идвали молдавци, за да препишат там книги, които не се намирали в родината им.

Сгради[редактиране | edit source]

Гледка от камбанарията на манастира към кубетата на главната църква (1801), водосветницата (1899), северозападното жилищно крило (1883) и църквата “Св. Кирил и Методий” (1895)

Вътре в обителта се намират три черкви и шест параклиса, a вън от нея — още 8 параклиса. По стените им са изписани образите на голям брой български светци: Иван Рилски, братята Кирил и Методий, техния ученик Наум Охридски и др.

Днешните манастирски сгради са сравнително нови, от XVIII-XIX век.[28] Южното крило е построено може би в началото на XVIII в., източното — в 1758 г. Малката църква "Успение Богородично" датира от 1764 г., главният храм "Свети Георги" — от 1801 г. (със стенописи от 1817 г. и дърворезбен иконостас от 1834 г.), северното крило — от 1860-1865 г. Цялостното оформяне на манастирския четириъгълник завършва със западното крило: северната му третина е от 1883 г., а разположената в средата му нова трапезария и църквата „Св. св. Кирил и Методий“ над нея - от 1893-1895 г. В жилищните корпуси се помещават и построените през XVIII в. параклиси “Св. Димитър”, “Преображение Господне” (с подновени през 1869 г. стенописи) и “Рождество на Св. Йоан Предтеча” (изписан в 1768 г.),[29] както и по-новите “Св. Козма Зографски”, “Св. Архангели” и “Св. 26 Зографски мъченици” (без точни дати, но и трите от XIX в.). Построената първоначално през XVIII в. часовникова кула-камбанария е била надзиждана в 1810 и 1896 г. В манастирския двор се намират направена през 1783 г. чешма, издигнат през 1873 г. паметник на Зографските мъченици[30] и покрита в 1899 г. водосветница. Недалеч от манастира са гробищният храм "Благовещение" (1773)[31] и малката черква "Св. Георги" (ок. 1849), бележеща мястото, където по предание аравийската икона на светеца (вж. по-долу) се спряла при идването си в Зограф.

Предишната трапезария (1495) и притворът (1502) на старата главна църква на манастира, заменени днес от по-нови сгради, били построени с дарения на Стефан Велики. През 1475 г. той дал средства и за издигането на стоящия досега в манастирското пристанище хангар ("кукя за корабли") , към който синът му Богдан III добавил в 1517 г. отбранителна кула. По време на ранното Възраждане внушителни манастирски здания били строени с парите на заможни търговци от няколко български града (вж. списъка по-долу). Първенството принадлежи на хаджи Вълчо от Банско, ктитор на наричаното „Банска махала" източно манастирско крило (1758) и на църквата „Успение Богородично“ (1764).

В 1644 г. пристанището на Зограф било плячкосано от "френци" (явно - пирати от Западна Европа),[32] а в 1797 г. сградите му изглежда пострадали от силен земетръс.[33] На 21.12.1976 г. южното крило на манастира бива разрушено от пожар; неговото възстановяване е в ход от 1997 г.

Библиотека[редактиране | edit source]

Манастирската библиотека притежава 162 гръцки[34] и 286 славянски[35] ръкописа, както и приблизително 10 хиляди печатни книги.[36] В нея се пазят завършената от Паисий Хилендарски през 1762 г. чернова на „История славянобългарска“, Зографската българска история, прочутият с орнаменталната си украса Радомиров псалтир, Драгановият миней, Лалоевият апостол от 1359 г., Братановият миней, два Евтимиеви служебника, Зографският царски поменик, Зографската грамота на цар Иван Александър (1342), Витошката грамота на цар Иван Шишман и др.

През 1860 г. монасите подарили глаголическото Зографско евангелие на цар Александър II.

Чудотворни икони[редактиране | edit source]

Фануилска икона на св. Георги[редактиране | edit source]

Фануилската чудотворна икона на Св. Георги редом с икона на Зографските мъченици

Тази икона се споменава за първи път в едно руско описание на Света гора, съставено между 1489 и 1543 г.[37] В сборника „Рай мысленный” (1659) за нея се разказва, че отначало се намирала в една манастирска църква в палестинското село Фануил, недалеч от град Лида, но след арабското завоевание на Палестина живописта ѝ по необясним начин изчезнала от дъската, върху коята била нарисувана. Свети Георги се явил насън на игумена на манастира и му обяснил, че е потърсил убежище на Света гора. Монастите вкупом се отправили на поклонение там и щом стигнали в Зографския манастир, видели в тамошната църква иконата, която чудодейно се изписала при основаването на този манастир (вж. по-горе) и разпознали в нея напусналия ги свети образ.[38]

Надписът върху сегашния сребърен обков на иконата гласи (в превод на новобългарски): „С благословията на негово преосвещенство Серафим, митрополит новгородски и санктпетербургски, усърдието на прехристолюбиви благотворители и грижите на настоятеля на Атоно-Зографския манастир архимандрит Анатолий се направи този обков на чудотворната икона на свети великомъченик Георги Победоносец, явила се тук като огнен стълб на трима усърдно молещи се единоутробни братя, потомци на Юстиниан Велики, които първи издигнаха със свои средства на това място настоящата обител в 898 [!] година и според чудотворно изписания образ на светеца, наричан от старо време "зографос", ѝ дадоха името "Зограф". С. П. [Санкт Петербург], 1837 година.”[39]

Аравийска икона на св. Георги[редактиране | edit source]

Литийно шествие с аравийската чудотворна икона на Св. Георги

Тази икона се споменава за първи път в бележка, оставена от Пимен Зографски в края на една преписана от него през 1618 г. богослужебна книга.[40] Върху сегашния ѝ сребърен обков стои следният надпис (даден тук в превод на новобългарски): „Тази чудотворна икона на светия славен великомъченик, победоносец и чудотворец Георги по неведомо Божие повеление доплува през морето от Арабия до Света гора Атонска и отначало засия като слънчев лъч в пристанището на Ватопедския манастир. Щом видяха това, монасите от останалите атонски манастири също се стекоха към това чудо, като всеки от тях желаеше да прибере иконата в собствения си манастир, но по волята на Бога и на страстотърпеца [мъченика] Георги тя пак по чудодеен начин се премести оттам и се засели в Зографската обител, където и до днес тази икона дарява непрестанни чудеса на усърдните богомолци, които с вяра идват на поклонение в тази обител. В чест и памет на светия славен великомъченик Георги този обков бе направен със старанието на преподобните отци от Зографския манастир Викентий и Анатолий и с даренията на христолюбиви раби божии, одески славянобългарски търговци родом от разни епархии на Македония, чиито имена са записани в съборната книга [манастирския поменик] за вечно възпоминание сред достоблажените ктитори на тази света обител. 1822 [година], Санкт Петербург.”[41]

Молдавска икона на св. Георги[редактиране | edit source]

Тази икона е спомената за първи път в едно руско описание на Света гора от 1663 г.[42] Пазен в манастира ръкопис от XVIII в. разказва за нея (в превод на съвременен език): "Третата икона на свети великомъченик Георги бе пренесена в манастира по следния начин: Молдовлахийският воевода Стефан (станал впоследствие ктитор на обителта) водеше чести войни с турците. Веднъж безчислено множество турски войници се отправи против него и искаше да го унищожи напълно. При вида на такова множество той, като всеки човек, се разколеба и побоя, [после] с угрижено към Господа сърце опечален заспа. И в този печалносърдечен сън му се яви свети великомъченик Георги и му рече: «Имай смелост с Господа и не се ужасявай от това множество, а на сутринта събери полковете си и с тържествен тръбен зов ги отправи срещу Христовите врагове. Сега узнаваш помагащата ти винаги Божия сила. Пратен съм затова, за да ти покажа кой е Побеждаващият и неговата действаща в теб велика сила и да ти помогна в тази битка. А ти обнови моя запустял манастир именуван Зограф, който е на Света гора атонска и прати там моята икона, която имаш при себе си.» Щом стана от сън и премисли видяното, воеводата ни най-малко не се усъмни в Божията милост, а събра полковете си, с тръбен зов нападна неприятелите и до край ги изтреби. Докато побеждаваха и посичаха, свети великомъченик Георги, както много от достойните се сподобиха да видят, вървеше пред войската му. Благодарен за помощта на светия победоносец Георги, воеводата Стефан веднага прати на Света гора един свой почитан сановник и му връчи за пренасяне тази света икона, давайки заповед споменатата обител да бъде обновена из основи, а светата икона да бъде положена в нея. И заповяданото се изпълни. Стефан, наричан Велики и Добри, стана воевода в 1456 година и се представи на Господа в 1504."[43]

Върху обкова на иконата има църковнославянски надпис, който в превод гласи: "С благословията на негово високопреосвещенство Серафим, митрополит новгородски и санкпетербургски, усърдието на прехристолюбиви благотворители и грижите на архимандрит Анатолий, който в 1838 година бе епитроп [настоятел] на настоящия ставропигиален Атоно-Зографски манастир и на вселенския патриаршески престол, този обков се направи в С. Петербург за настоящата чудотворна икона на свети великомъченик Георги Победоносец, явила се през 1484 година на молдавския воевода Стефан Велики, който впоследствие възобновил настоящата Зографска света обител."[44]

Икона на Богородица "Предизвестителка"[редактиране | edit source]

Тази икона се споменава за първи път от посетилия Зограф през 1709 г. украински поклонник Иполит Вишенски, който разказва за нея следното: „В този манастир имало един скитиот [отшелник]. Веднъж когато четял правилото си, този старец започнал Акатиста на Пресвета Богородица; щом дошъл ред на икосите, захванал да повтаря «Радвай се, невесто неневестна!» и отведнъж до него стигнал глас: «Радвай се и ти, старче! Понеже възхвалваш ме на земята, ще бъдеш похвален на небесата.» Тогава старецът се озърнал наоколо и видял икона на Пресветата Богородица, каквато по-рано на онова място нямало. Оттогава до днес тази икона върши чудеса, бидейки не изписана от човешки ръце, а неръкотворна.[45] Въпросното чудо е станало най-вероятно в разположения на около половин час път югоизточно от Зограф скит Херово, чието име произлиза от гръцката дума "Χαίρε", т.е. "радвай се".

Издаденото от Теодосий Синаитски Краткое описание двадесят монастырей обретающияся в Святой горе атонской (1839) разказва за иконата (езикът е запазен без промени, правописът е осъвременен): "Когда дошел папа римский от монастиро сахат далеко, имало некой старец и Акатисто непрестанно пеял. Му се явила пресветая Богородица и му рекла: "Радуйся и ти, старче праведний!", и му казала да ходи у манастир да каже дека ке дойде папа. И он кога ошол, я нашел по-напред дошла от него и стала на портата. И тогда папа изгорел у кулата двадесет и четири калугери и ги учинил мученици."[46]

Надписът върху сегашния сребърен обков на иконата гласи: „Благословениемъ всемогущаго Творца / соорудиена сия риза усердиемъ С.П. [санкт-петербургскаго] купца / Семена Максимовича Камарова въ 1846 / году, а сотворенное Владычицою чудеса въ / 1285 [!] году жребия Богородичен во время папскаго нападения”. (За папското нападение на 10.10.1275 г. вж. по-горе.)

Богородица "Услишителница"[редактиране | edit source]

Това не е собствено икона, а стенописен образ в олтарната част на главната манастирска църква, който навремето проговорил на св. Козма Зографски. Събитието е изобразено на една изрязана през 1834 г. в Карея медна щампа: светецът моли "Бородице Дево, научи ме как да се спася" и получава отговор "Уедини се и безмълвствай."[47]

Численост на братството[редактиране | edit source]

Зографски манастир
година 1530 1560 1569 1584 1643 1661 1677 1765 1824 1848 1859 1903 1913 1935 1943 1954 1956 1957 1959 1962 1963 1968 1971 1991 2011
монаси 114 225 48 101 140 160 200 170 250 60 140 155 160 84 57 36 29 27 21 18 12 15 11 12 32
Източници: Православная энциклопедия. Т. 20. Москва, 2009, 308.

Игумени[редактиране | edit source]

«Зографският манастир, изобразен откъм северната и западната страна в 1744 година» (рисунка на Василий Григорович-Барски)
Зографският манастир, фотографиран през 70-те години на XIX в.

Бележити монаси[редактиране | edit source]

Книжовници[редактиране | edit source]

В Зограф и околните скитове са работили следните преписвачи на ръкописи:

Ктитори и по-главни дарители[редактиране | edit source]

Пристанището на Зографския манастир (1475, 1517)
Водосветницата (1899) и притворът на главната манастирска църква (1801)

Любопитно[редактиране | edit source]

Изследвания[редактиране | edit source]

На български език[редактиране | edit source]

  • Константин Дмитриев-Петкович, Зографъ, българска Обитель на Св. Гора. - Цариградски Вестник III, No 136, 29 август 1853
  • Марин Дринов, Първата българска типография в Солун и някои от напечатаните в нея книги. – Периодическо списание на Българското книжовно дружество, год. 7, кн. 31, 1889, 23-25 [описание на Зографския манастир от 1839 г.; вж. също Български възрожденски книжовници от Македония: избрани страници (отг. ред. Иван Дуриданов). С., 1983, 67-68]
  • История во кратце о болгарском народе словенском, сочинися и списася в лето 1792 Спиридоном йеросхимонахом (ред. В. Н. Златарски). С., 1900, 78-85 [Повест о Святой горе, како приидоша и плениша (латини); Повест о Зуграфе монастыре болгарском]
  • А. П. Стоилов, Преглед на славянските ръкописи в Зографския манастир. – Библиотека (Приложение на „Църковен вестник”), 3, 1903, кн. 7-9, 117-160
  • Г. Цветинов, Светогорският български манастир Зограф: исторически очерк. С., 1918
  • Г. Д. Гълъбов-Рошавски, Св. Гора: Българската Св. Обител „Зограф” (впечатления и бележки) с кратък очерк на всички атонски манастири. С., 1930
  • Георги Трайчев, Манастирите в Македония. С., 1933, 207-215
  • В. Априлов, Събрани съчинения (ред. Арнаудов, М.). С., 1940, 387-390 [писмо от Васил Априлов и Николай Ст. Палаузов до игумена на Зограф]
  • М. Ковачев, Зограф: изследвания и документи. С., 1942
  • М. Ковачев, Зограф и българите в Македония през XVIII век. – Македонски преглед, 13, 1943, 58-76
  • М. Ковачев, Български ктитори в Света гора: исторически очерк, изследвания и документи. С., 1943, 106-107, 115-161
  • М. Ковачев, Българско монашество в Атон. С., 1967, 24-37, 49-59, 85, 96
  • Д. Зографски, Света-гора Зограф в миналото и днес. С., 1943
  • Д. Болутов, Български исторически паметници на Атон. С., 1961, 42-123
  • Йордан Иванов, Български старини из Македония. 3-то изд. С., 1970, 233-263, 437-440, 489-524, 537-547, 587-590, 602-608
  • Атанас Божков и Асен Василиев, Художественото наследство на манастира Зограф, С., 1981
  • Йордан Иванов, Три писма от Зографския манастир. – В: Й. Иванов, Избрани произведения (ред. Б. Ст. Ангелов). Т. 1. С., 1982, 367-375, 383
  • А. Орманджиян (съст. и прев.) Арменски пътеписи за Балканите XVII-XIX в. С., 1984, 100
  • Хр. Кодов, Б. Райков, Ст. Кожухаров, Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Зографския манастир в Света гора. Т. I. С., 1985
  • М. Н. Тодорова (увод, съставителство и коментар), Английски пътеписи за Балканите, края на 16 век - 30 те години на 19 век. С., 1987, 440-441 [Джоузеф Карлайл, 1801 г.]
  • М. Енев, Атон, Манастирът Зограф. С., 1994, 283-493
  • Б. Райков, Със Стефан Кожухаров на Света гора. - Старобългарска литература, 28-29, 1994, 3-9
  • Светогорска обител Зограф (гл. ред. Васил Гюзелев) Т. 1-3. С., 1995-1999
  • Тулешков, Н., Прашков, Л. Зографски манастир. - В: Български манастири, С., 1997, 268-279
  • Славяно-българска обител «Св. Вмчк Георги Зограф»: кратка история и разказ за чудотворните икони. Св. гора, 1999
  • К. Павликянов, История на българския светогорски манастир Зограф от 980 до 1804 г.: свидетелствата на двадесет и седем неизвестни документа. С., 2005
  • Животът, страданията и чудесата на светия великомъченик, победоносец и чудотворец Георги, с добавка как се е създала Светата славянобългарска обител в Атон (ред. Ив. Харалампиев). Велико Търново, 2006
  • Г. Нешев, Български манастири през вековете. С., 2006, 25-44
  • Василий (иеросхимонах, брат на Зографската света обител), Кратка история на Зографския манастир. 2-ро изд. Св. гора, 2007
  • Г. Парпулов, Няколко стари описания на Зографския манастир. – Проблеми на изкуството, 41, 2008, кн. 2, 26-31
  • Г. Парпулов, Три добавки към старите описания на Зографския манастир. - Проблеми на изкуството, 42, 2009, кн. 2, 60
  • М. Методиев, Между вярата и компромиса: Българската православна църква и коминистическата държава. С., 2010, 511-606
  • Карагьозов, Б. "И докоснах написаното с върха на пръстите си — да святится имя твое", пътепис, в-к "Габрово днес”, бр. 36/13.06.1991 г.
  • Яворски, В. По­ру­чи­кът, кой­то спа­си Зог­раф от пог­ром и раз­ру­ше­ние, в-к Българска армия, бр. 72 (16979)/29.01.2010
  • Николов, А. Едно пътуване от Пазарджик до Атон преди 150 години. - Марица, 2000, № 1, 61-67

На гръцки език[редактиране | edit source]

  • Heinrich Gelzer, Sechs Urkunden des Georgsklosters Zografu. – Byzantinische Zeitschrift, 12, 1903, 498-532
  • Γ. Σμυρνάκης, Το Άγιον Όρος. Αθήναι, 1903, 555-562
  • Σ. Ν. Καδᾶς, Τὰ σημειώματα τῶν χειρογράφων τοῦ Ἁγίου Ὄρους, Μονὴ Ζωγράφου. – Βυζαντινά, 17, 1994, 141-176
  • Κύριλλος Παυλικιάνωφ, Οἱ Σλάβοι στὴν Ἀθωνικὴ μονὴ Ζωγράφου. – Συμμεικτα, 12, 1998, 109-140
  • Ε. Ν. Τσιγαρίδας, A. Trifonova, Οι θαυματουργές εικόνες της Μονής Ζωγράφου. – Μακεδονικά, 35, 2005-2006, 119-139
  • Ν. Α. Μερτζιμέκης, Δ. Α. Λιάκος, Δωρεές ...δι’ εξόδου και δαπάνης... χριστιανών ...εκ πόλεων Ρουστσούκ και Καλόφερ... στην αγιορειτική μονή Ζωγράφου. – Δελτίον της Χριστιανικής Αρχαιολογικής Εταιρείας, 31, 2010, 127-138

На руски език[редактиране | edit source]

  • В. П. Давыдов, Путевыя записки, веденныя во время пребывания на Ионических островах, в Греции, Малой Азии и Турции в 1835 году. Ч. 2. Санкт-Петербург, 1840, 196-197
  • А. М. Муравьев, Письма с Востока 1849-1850 гг. Ч. 1. Санкт Петербург, 1851, 252-265
  • архим. Леонид (Кавелин), Историческое обозрение афонских славянских обителей: болгарской – Зографа, русской – Русика, сербской – Хилендаря и отношений их к царствам Болгарскому, Русскому и Сербскому, - от основания сих обителей до текущего столетия. Одесса, 1867, 1-93
  • еп. Порфирий (Успенский), Второе путешествие по Святой горе Афонской в годы 1858, 1859 и 1861 и описание скитов афонских. Москва, 1880, 133-257
  • Афонская гора и Соловецкий монастырь: труды чудовского иеродякона Дамаскина (1701-1706) (ред. архим. Леонид [Кавелин]) [Памятники древней письменности и искусства. Т. 43]. Санкт-Петербург, 1883, 50-51
  • Странствования Василия Григоровича-Барского по святым местам Востока с 1723 по 1747 г. (ред. Н. П. Барсуков). Т. 3. Санкт-Петербург, 1887, 251-269
  • Турилов, А. А., Чешмеджиев, Д., Масиель Санчес, Л. К. Зограф. - В: Православная Энциклопедия. Т. 20. Москва, 2009, 301-313
  • архим. Григорий (Лозев), Славяноболгарский афонский монастырь св. вмч. Георгия Зограф – история и святыни: aвтореферат диссертации на соискание степени кандидата богословия. Сергиев Посад, 2009
  • Буланин, Д. Антилатинский цикл афонских легенд и болгарский Зограф. - Старобългаристика, 36, 2012, кн. 1, 3-23

На френски език[редактиране | edit source]

  • K. Tchérémissinoff, Les archives slaves méridionales du monastère de Zographou au Mont-Athos. – Byzantinische Zeitschrift, 76, 1983, 15-24
  • P. S. Nasturel, Le Mont Athos et les roumains: recherches sur leurs relations du milieu du XIVe siecle à 1654 [Orientalia Christiana analecta. T. 227]. Roma, 1986, 177-202
  • D. I. Mureșan, Zographou et la transmission de l'idée impériale bulgare en Moldavie. – Bulgaria mediaevalis, 2, 2011, 705-755

На немски език[редактиране | edit source]

  • Heinrich Gelzer, Vom Heiligen Berge und aus Makedonien: Reisebilder aus den Athosklöstern und dem Insurrektionsgebiet. Leipzig, 1904, 13-14, 112-130
  • Georg Hofmann, Athos e Roma. – Orientalia Christiana, V.2 (19), 1925, 147, 164
  • Georg Hofmann, Rom und Athosklöster. – Orientalia Christiana, VIII.1 (28), 1926, 10-11, 21

На английски език[редактиране | edit source]

  • J. Georgirenes, A description of the present state of Samos, Nicaria, Patmos, and Mount Athos. London, 1677, 92-93
  • R. Walpole, ed. Memoirs relating to European and Asiatic Turkey. London, 1817, 217-218
  • G. F. Bowen, Mount Athos, Thessaly and Epirus. Oxford, 1852, 110-111
  • C. Pavlikianov, The Early Years of the Bulgarian Athonite Monastery of Zographou (980-1282) and Its Byzantine Archive. Sofia, 2011

Вижте също[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Григорий (Лозев), Славяноболгарский афонский монастырь св. вмч. Георгия Зограф – история и святыни: aвтореферат диссертации. Сергиев Посад, 2009, 18.
  2. А. П. Стоилов, Своден хрисовул за историята на Зографския манастир. – В: Сборник в чест на Васил Н. Златарски. С., 1925, 447-457; Йордан Иванов, Български старини из Македония. С., 1970, 537-546.
  3. Аргиров, С., Из находките ми в манастирите Хилендар и Зограф (II). – Списание на Българската академия на науките и изкуствата, 63, 1942, 3-4.
  4. Божилов, И. Основаването на Светата атонска българска обител Зограф. Легенди и факти. – В: Светогорска обител Зограф (гл. ред. Гюзелев, В.) Т. 1. С., 1995, 13-21.
  5. Йордан Иванов, Български старини из Македония. 3-то изд. С., 1970, 437-440.
  6. Аргиров, С., Из находките ми в манастирите Хилендар и Зограф (II). – Списание на Българската академия на науките и изкуствата, 63, 1942, 6-16.
  7. Божилов, И. «Мъчение на зографските монаси». Легенди и факти. – В: Светогорска обител Зограф (гл. ред. В. Гюзелев). Т. 2. С., 1996, 175-189.
  8. Le Mont Athos et l'Empire byzantin: Trésors de la Sainte Montagne. Paris, 2009, 22; Павликянов, К. История на българския светогорски манастир Зограф от 980 до 1804 г. С., 2005, 17.
  9. Павликянов, История, 24.
  10. Божков, А., Василиев, А., Художественото наследство на манастира Зограф, С., 1981, обр. 119.
  11. Бенчева, Й. Стопанството на манастира Зограф през XIII-XIV в. по данни от данъчните описи. - В: Балкански щрихи в европейското минало (ред. М. Лалков). С., 2001, 36-44.
  12. Фотић, А. Света Гора и Хиландар у Османском царству XV–XVII век, Београд, 2000, 25, 33, 63-78.
  13. F. Marinescu, N. Merzimekis, Ştefan cel Mare şi Manastirea Zografu de la Muntele Athos. – In: Ştefan cel Mare şi Sfânt, atlet al credinţei creştine. Putna, 2004, 179-190.
  14. Йордан Иванов, Български старини из Македония. С., 1970, 546-547.
  15. Н. Мердзимекис, Още за историята на Светогорския манастир „Зограф” в един турски документ (вакъфнаме) от 1569 г. - В: Пѣти достоитъ: Сборник в памет на Стефан Кожухаров. С., 2003, 456-464
  16. архим. Леонид (Кавелин), Историческое обозрение афонских славянских обителей. Одесса, 1867, 73-74
  17. Румънски: Mănăstirea Căpriana, руски: Каприянский (Кэприянский) монастырь.
  18. Цветинов, Г. Светогорският български манастир Зограф: исторически очерк. С., 1918, 49-50.
  19. Исторически паметници по времето на Заверата. Средец, 1884, 20-31 [Повествование о пленении святей Атонстей горы от агарянов]
  20. Thomson, F. J. Jernej Kopitar and the Acquisition of Slavonic Codices from Chilandari and Zographou for the Imperial Court Library at Vienna in 1827. - Wiener Slavistisches Jahrbuch, 45, 1999, 201-218.
  21. Мердзимекис, Н. Связи афонского монастыря Зографу с царской Россией. – В: Россия-Афон: тысячелетие духовного единства. Материалы международной научно-богословской конференции, Москва, 1-4 октября 2006 г. Москва, 2008, 250-255; Μερτζιμέκης, Ν. Α. Περί των σχέσεων της Αθωνικής Μονής του Ζωγράφου μετά της Ρωσίας των Τσάρων (16ος-19ος αι.) – В: „България, земя на блажени...” In memoriam Professoris Iordani Andreevi. Международна конференция в памет на проф. д.и.н. Йордан Андреев. Велико Търново, 2009, 541-560.
  22. Атанас Шопов, Светли личности из възраждането. – Българска сбирка, 10, 1903, 550-563, 625-640.
  23. А. М. Муравьев, Письма с Востока 1849-1850 гг. Ч. 1. Санкт Петербург, 1851, 256-260
  24. Зографски, Д., Света-гора Зограф в миналото и днес. С., 1943, 108-109.
  25. Йордан Иванов, Български старини из Македония. С., 1970, 234-235.
  26. Иванов, 236-237.
  27. И. П. Еремин (ред.), Иван Вишенский: Сочинения. Москва и Ленинград, 1955, с. 208, 210, 325.
  28. Милонас, П. Атлас Афона. Т.3. Tübingen, 2000, лист 109.1; Цветинов, Г., Светогорският български манастир Зограф. С., 1918, 59
  29. За стенописите на църквата "Успение Богородично" (1764) и на параклисите "Св. Димитър" и "Рождество на Йоан Предтеча": Ε. Ν. Κυριακούδης, H μνημειακή ζωγραφική στη Θεσσαλονίκη και το Άγιον Όρος, το 18ο αιώνα: Αισθητικές αναζητήσεις και τεχνοτροπικά ρεύματα. — Θεσσαλονικέων Πόλις, 4, 2001, 155-156, 159-160, 180-181, 185-189.
  30. За този паметник вж. Λιάκος Δ. Α., Μερτζιμέκης Ν. Α. Ταφικά μνημεία σε αθωνικά σλαβικά καθιδρύματα κατά το 19ο αιώνα. - Δελτίον της Χριστιανικής Αρχαιολογικής Εταιρείας, 26, 2006, 403-405.
  31. Π. Ανδρούδης, Ο κοιμητηριακός ναός της Μονής Ζωγράφου (1773) και η σχέση του με αντίστοιχους ναούς. — В: Солун и Пловдив и тяхното успоредно историческо, културно и обществено развитие. Θεσσαλονίκη, 2000, 563-579.
  32. Йордан Иванов, Български старини из Македония. С., 1970, 251.
  33. Иванов, 259.
  34. Σ. Ν. Καδᾶς, Μοναχὸς Κάλλιστος, Γέρων Πανάρετος, Συμπληρωματικὸς κατάλογος τῶν χειρογράφων τῆς Ἱερᾶς Μονῆς Ζωγράφου τοῦ Ἁγίου Ὄρους. – Ἑλληνικά, 56, 2006, 359-379.
  35. Б. Райков, Ст. Кожухаров, Х. Миклас, Хр. Кодов, Каталог на славянските ръкописи в библиотеката на Зографския манастир в Света гора. С., 1994.
  36. Неописани.
  37. Парпулов, Г. Няколко стари описания на Зографския манастир. – Проблеми на изкуството, 41, 2008, кн. 2, 22.
  38. Аргиров, С., Из находките ми в манастирите Хилендар и Зограф (II). – Списание на Българската академия на науките и изкуствата, 63, 1942, 4-6.
  39. Йордан Иванов, Български старини из Македония. 3-то изд. С., 1970, 263.
  40. Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1-2. С., 2003-2004, № 267.
  41. Йордан Иванов, Български старини из Македония. С., 1970, 261-262; срв. Начев, В. Български надписи. С., 1994, № 120.
  42. Парпулов, Г. Три добавки към старите описания на Зографския манастир. – Проблеми на изкуството, 42, 2009, кн. 2, 60.
  43. Bogdan, D. P. Quelques témoignages des liens roumano-grecs sous le régne d’Étienne le Grand, prince de Moldavie. – AIESEE bulletin, 5, 1967, nos. 1-2, 126-127
  44. Bogdan, 122
  45. Парпулов, Г. Няколко стари описания на Зографския манастир. – Проблеми на изкуството, 41, 2008, кн. 2, 27.
  46. Български възрожденски книжовници от Македония: избрани страници (отг. ред. И. Дуриданов). С., 1983, 68
  47. Томов, Е. Български възрожденски щампи. С., 1975, 25. Вж. също Гергова, И., Куюмджиев, А. Новооткрити сцени от житието на св. Козма Зографски в главната църква на манастира Зограф. - Проблеми на изкуството, 35, 2002. Кн. 3, 53-59.
  48. Захариев, В. Ктиторски образи на българи в светогорските манастири. - Родина, 3, 1941, кн. 3, 143-144 и обр. 5; Н. Генчев, ред. Българската възрожденска интелигенция. С., 1988, 285.
  49. Цветинов, Г., Светогорският български манастир Зограф. С., 1918, 59; Българската възрожденска интелигенция (ред. Генчев, Н.). С., 1988, 337.
  50. Зографски, Д., Света-гора Зограф в миналото и днес. С., 1943, 92-93; Byzantinische Zeitschrift, 12, 1903, 498.
  51. Цветинов, 70; срв. Светогорска обител Зограф. Т.1. С., 1995, 207, 211.
  52. Светогорска обител Зограф, 1, 1995, 207, 212, 219.
  53. Зографски, Д., Света-гора Зограф в миналото и днес. С., 1943, 105, 124.
  54. Срв. Светогорска обител Зограф, 1, 1995, 207, 213.
  55. Методиев, М. Между вярата и компромиса: Българската православна църква и комунистическата държава. С., 2010, 526-527; Светогорска обител Зограф, 1, 1995, 59, 62.
  56. Методиев, Между вярата и компромиса, 527.
  57. Dujčev, I. La Vie de Kozma de Zographou. - Хиландарски зборник, 2, 1971, 61-66.
  58. Радев, Ив. Хаджи Викентий Зографски, 1758-1863. Велико Търново, 1996.
  59. Биографични данни?
  60. Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1-2. С., 2003-2004, №№ 83-84.
  61. Spyridon of the Laura, Eustratiades, S. Catalogue of the Greek Manuscripts in the Library of the Laura on Mount Athos. Cambridge, 1925, № 1930.
  62. Христова, Караджова, Узунова, № 157.
  63. Описание рукописей Соловецкого монастыря, находящихся в библиотеке Казанской Духовной Академии. T.3. Казань, 1898, 35-36.
  64. Христова, Караджова, Узунова, № 231.
  65. Иванов, Й., Български старини из Македония. С., 1970, 245.
  66. Иванов, 245.
  67. Христова, Караджова, Узунова, № 267.
  68. Христова, Караджова, Узунова, № 299; Иванов, 250.
  69. Христова, Караджова, Узунова, № 312.
  70. Ковачев, Μ., Зограф: изследвания и документи. С., 1942, xviii; Христова, Караджова, Узунова, № 363.
  71. Христова, Караджова, Узунова, № 362.
  72. Христова, Караджова, Узунова, №№ 413, 450.
  73. Христова, Караджова, Узунова, № 443.
  74. Аргиров, С., Из находките ми в светогорските манастири Хилиндар и Зограф. – Периодическо списание на Българското книжовно дружество, 68, 1907, 220-221.
  75. Христова, Караджова, Узунова, № 465.
  76. Христова, Караджова, Узунова, № 475.
  77. Dölger, F. Regesten der Kaiserurkunden des oströmischen Reiches von 565-1453. München, 1924-1965, №№ 2134, 2136, 2538, 2577.
  78. Dölger, №№ 2701-2704.
  79. Вж. Зографска грамота
  80. Dölger, №№ 2868-2869, 2872-2875.
  81. Иванов, Й. Български старини из Македония. С., 1970, 546-547.
  82. Documenta Romaniae Historica: Țara Românească. Т. 1 (edd. P. Panaitescu, D. Mioc). Bucureşti, 1966, № 74.
  83. Documenta Romaniae Historica: Moldova. Т. 1 (edd. Cihodaru, C., Caproşu, I., Şimanschi, L.). Bucureşti, 1975, № 221.
  84. Documenta Romaniae historica: Moldova. T. 2 (ed. Şimanschi, L.). Bucureşti, 1976, №№ 135, 176; Иванов, 239-240.
  85. Иванов, 241.
  86. Иванов, 241.
  87. Actes de Zographou (edd. Regel, W., E. Kurtz, B. Korablev). Санкт-Петербург, 1907, 176-178.
  88. Documente privind istoria României: A.Moldova, veacurile XIV-XVII, 1384-1625. Bucureşti, 1951-1957. T. 6: № 252, T. 8: № 48.
  89. Иванов, 251.
  90. Actes de Zographou, 179-182.
  91. Иванов, 254.
  92. Ковачев, М., Български ктитори в Света гора. С., 1943, 154-156.
  93. Actes de Zographou, 185-187.
  94. Иванов, 256.
  95. Парпулов, Г. Три добавки към старите описания на Зографския манастир. - Проблеми на изкуството, 42, 2009, кн. 2, 60.
  96. Иванов, 257; Захариев, В. Ктиторски образи на българи в светогорските манастири. - Родина, 3, 1941, кн. 3, 132-134 и обр. 2.
  97. Ковачев, Бълг. ктитори, табл. xvi.
  98. Иванов, 257; Ковачев, Бълг. ктитори, табл. vi; Захариев, Ктиторски образи, 134-138 и обр. 4; Василиев, А. Ктиторски портрети. С., 1960, 222-226; Божков, А. и Василиев, А., Художественото наследство на манастира Зограф, С., 1981, обр. 115-116, 242.
  99. Иванов, 258.
  100. Иванов, 257; Захариев, Ктиторски образи, 138-139; Василиев, Ктиторски портрети, 226-228; Божков и Василиев, обр. 109, 113-114.
  101. Иванов, 258.
  102. Иванов, 259; Василиев, Ктиторски портрети, 229-230.
  103. Захариев, Ктиторски образи, 143 и обр. 7; Василиев, Ктиторски портрети, 231-233.
  104. Василиев, Ктиторски портрети, 233-234.
  105. Захариев, Ктиторски образи, 143-144 и обр. 5; Ковачев, Бълг. ктитори, табл. viii; Василиев, Ктиторски портрети, 235-236; Божков, Василиев, обр. 122.
  106. Божков, Василиев, с. 213.

Външни препратки[редактиране | edit source]


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.