Зохар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Зохар понякога Зоар (на иврит: ספר הזוהר — «сефер ха-зоар», на иврит: זהַר, сияние), е основното произведение в корпуса на Кабалистичната литература.

Зохар е мистичен коментар (Мидраш) на Тората (разделението на коментарите отговаря на седмичното четене на съответните пасажи от Тората), с редуващи се по-дълги или по-къси отклонения от основния текст, които съдържат поучения, предания, притчи и разни истории (основно от раби Шимон бар Йохай и сподвижниците му), включително и най-вече различни съпътстващи разсъждения върху и от историята и т.н.

Зохар съдържа главно написани на арамейски език изложения под формата на обобщения, афоризми и притчи на този равин живял през 2 век по времето на Второто еврейско въстание, както и на най-близките му ученици, отнасящи се до този период от историята на юдаизма, когато в продължение на 12 години Шимон бар Йохай се крие от римляните, които го преследват.

Задълбочените критически изследвания на текста на книгата обаче показват, че повечето от нейното съдържание е написано между 1270 и 1300 г., по всяка вероятност от испанския кабалист Моше Бен Шем Тов де Леон († 1305), който я публикува на части.

Зохар е имала огромно влияние за възникването и развитието на Кабалата, мистично течение в юдаизма, оказало неимоверно влияние върху цялостния духовен живот на еврейството. На основата на Зохар се формира екзегетическа литература, както и вторично ръководство за изучаването ѝ в стила на традиционния талмудизъм.

Пълното издание на Зохар е в 22 тома и излиза през 1945/58 г. в Йерусалим в превод на иврит, включително и на разните ѝ текстови версии. Пълното ѝ издание е дело на Йехуда Ашлаг.

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]