Зоя Карбонопсина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Зоя Карбонопсина
византийска императрица
Zoe Karbonopsina.jpg
Монета на Зоя и Константин VII
Лични данни
Управление 914-919
Регент на Константин VII Багренородни
Регентство 914-919
Обкръжение Лъв Фока
Други титли августа
Родена ?
Починала ?
Предшествана от Евдокия Баяна
Наследена от Елена Лакапина
Семейство
Брак император Лъв VI Философ
Потомци Константин VII Багрянородни,Роман II
Династия Македонска династия

Зоя Карбонопсина (на гръцки: Ζωή Καρβουνοψίνα, Зоя Въгленоока или Черноока) е византийска императрица, четвърта съпруга на император Лъв VI Философ. Тя е майка на император Константин VII Багренородни, от името на когото управлява като регент от 914 до 919 г.


Отношения с Лъв VІ[редактиране | edit source]

На 6 януари 906 след продължителна любовна връзка Зоя Карбонопсина се омъжва за византийския император Лъв VI, на когото още в края на 905 г. родила син, бъдещия Константин VII Багренородни. Лъв VI, който дотогава няма мъжки наследник от предишните си три брака, решава да се ожени за Зоя едва след раждането на Константин, за да подсигури онаследяването на престола по права мъжка линия.

Бракът между Зоя и Лъв VI обаче не е признат за законен от вселенскиия патриарх Николай Мистик, който забранил на двойката да посещава литургии в църквата и разпопил свещеника, който ги бракосъчетал. Неотстъпчивостта на Николай Мистик му коствала патриаршеския пост и през 907 г. под натиска на императора той бил заменен от по-отстъпчивия Евтимий.

Лъв VI умира през 912 г. и е наследен от брат си Александър, който се ползвал с подкрепата на онази част от дворцовите среди, които смятали, че малолетният Константин нямал право да наследи престола, тъй като бил незаконно роден. Новият император прогонил Зоя от двореца и реабилитирал Николай Мистик на патриаршеския престол.

Император Александър умира през 913 г. и династичният въпрос отново застанал на дневен ред. Били проведени преговори между сената и патриарх Николай, които завършили с признаването на малолетния Константин за законен василевс, от името на когото трябвало да управлява регентски съвет начело с патриарх Николай Мистик. През същата година, войските на Симеон I Велики достигат столицата Константинопол. Търсейки подкрепа, Николай Мистик позволил на Зоя се завърне в двореца, но патриархът убедил сената да не я признава за августа. Обявил я за своя "духовна дъщеря", като за всеки случай принудил Зоя да се замонаши. Но хитрата Зоя успяла да измами патриарха: пред самата церемония по подстрижението се наяла с подобаващо количество месо, правейки самия акт недействителен спрямо каноните! Разразил се скандал, като патриарха не можел да направи нищо пред свършения факт. Оставена да живее в двореца, тя започнала да плете козни срещу патриарха и да набира привърженици.

Преврат срещу Николай Мистик[редактиране | edit source]

През февруари 914 г. Зоя Карбонопсина застанала начело на преврат срещу Николай Мистик, чието регентство станало непопулярно заради проявената отстъпчивост спрямо исканията на българите, предвождани от Симеон I. Въоръжени люде нападнали охраната на патриарха, който възползвайки се от азиалното право се укривал в дворцова църква цели три седмици, преди да признае поражението си! След като превратът отстранил патриарха от управлението, регентският съвет на Константин VII бил оглавен от самата Зоя Карбонопсина. След съглашение със Зоя, Николай запазил патриаршеската си митра, като с неохота бил принуден обяви нейното замонашване за недействително, както и да я признае за августа, т.е. законна императрица.

В управлението си Зоя Карбонопсина се ползвала с подкрепата на бюрократичните среди и влиятелния Лъв Фока, който бил неин фаворит. Първата стъпка на императрица Зоя била да отхвърли постигнатите договорки между Византия и българския владетел. Зоя отказала да признае царското достойнство на Симеон I и разтрогнала годежа между дъщеря му и Константин VII. Тези действия на императрицата подновили войната между Византия и България, която се развила неблагоприятно за ромеите, които воювали срещу арабите в Южна Италия и на източните си граници. През 915 г. войските на Зоя прекратили арабската инвазия в Армения, а две години по-късно между Византия и арабите било подписано примирие, което развързало ръцете на императрица Зоя за окончателна разправа с българите, които междувременно успели да проникнат дълбоко във византийска Тракия и завладели Адрианопол. Зоя започнала приготовление за грандиозен поход срещу българите, като планирала да привличе за съюзници и печенегите, които византийската флота трябвало да прехвърли в Северна България. Симеон I обаче успял да предотврати сключването на съюз между Византия и печенегите и на 20 август 917 нанесъл съкрушителен разгром на византийските войски в битката при река Ахелой. Зоя опитала да привлече на своя страна сърбите и маджарите, но и този път плановете ѝ претърпели провал. Окуражени от безсилието, в което изпаданала Византия, арабите подновили своите нападения срещу византийските територии в Мала Азия и Сицилия. Унизителният договор с арабите, сключен в Сицилия, за да предотврати избухването на недоволство в Южна Италия, не допринесъл с нищо за укрепването на позициите на Зоя и нейните приближени.

Тези военни катастрофи отслабили значително влиянието на правителството, контролирано от Зоя. Появили се всевъзможни слухове за членовете на правителството, както и за самата августа. Навярно към края на 918 г. Лъв Фока и неговият шурей Константин Пафлагон замислили как да отстранят регентството на малолетния законен император Константин VII Порфирогенет, а при възможност и самият него. Под предлог защита на младия император, войските на Фока се появили до Хризопол, на отсрещния бряг на Босфора. Възможно е и самата Зоя да е търсила контакт с влиятелния генерал, за да укрепи собственото си положение. Според Стивън Рънсиман, съществува вариант Зоя Карбонопсина дори да е възнамерявала да се омъжи за Лъв Фока.

Преврат на Роман Лакапин[редактиране | edit source]

Предугаждайки развитието на нещата, наставникът на младия император - Теодор, замислил съюз с Роман Лакапин, друнгарий на флота. В началото на 919 г. Константин Пафлагонски решил да отстрани тази потенциална заплаха, като намери причина да разформирова флота, но бил арестуван по заповед на Роман Лакапин, когато последния пристигнал в двореца, за да надзирава изплащането заплатите на екипажите. След този удар, Зоя Карбонопсина изгубила всякакъв контрол над ситуацията и била принудена да отстъпи регентския пост. Наставникът Теодор убедил младия император да назначи отново за регент патриархa Николай Мистик. Първият акт на Николай Мистик бил да уволни Лъв Фока, а на неговото място да назначи Йоан Гаридас. Фока решил да обезпечи положението си, като за всеки случай помолил патриарха да назначи някой негов роднина на длъжността Велик Етериарх - началник на императорските телохранители. Патриархът в началото се съгласил, но след това отхвърлил предложението. Лъв Фока бил принуден да отправи към Роман Лакапин предложение за брак между техни родственици и съюз. Макар и господар на положението в Константинопол, Лакапин все пак се съгласил, двамата се заклели и на Фока било позволено да се завърне при армията си в Хризопол. Навярно Фока предполагал, че Лакапин никога няма да успее да се домогне до императорския престол, но недооценил правилно възможностите на своя нов съюзник.

На 25 март 919 г. друнгарият на флота Роман Лакапин получил почетния сан магистър, и бил обявен за Велик Етериарх. През май 919 г. Лакапин се обявява за василеопатор и настойник на младия четиринадесетгодишен василевс Константин VII, като го жени за своята дъщеря Елена, превръщайки се в действителния управник на Империята. Лишена от титлата си на августа, Зоя все пак е оставена да живее в двореца като частно лице, понеже пред Лакапин се явявала вече друга пречка - самият Фока, който продължавал да има влияние над армията.

До Лъв Фока било изпратено писмо, подписано от младия император, в което го съветвали да не реагира на тези събития. Нежелаещ да се примири с това положение, Фока се разбунтува, но не е в състояние да обезпечи лоялността на своите войници. Причина за това се явява обнародването на императорски указ, в който Константин VII Порфирогенет приветства Лакапин като негов защитник и осъжда бунта на Фока. Войниците преминават на страната на Лакапин. Налага се Фока да избяга, но е заловен от имперски агенти във Витиния. Впоследствие Лъв Фока е ослепен по заповед на Роман Лакапин.

Замонашване[редактиране | edit source]

Лишена от своя могъщ съюзник, Зоя се опитала да отрови Лакапин, който заповядал да бъде арестувана и вторично подстригана за монахиня! Този път ритуалът бил съблюдаван щателно, и под стража Зоя е отправена на заточение в манастир.