Зоя Космодемянская
| Зоя Космодемянская Зоя Анатольевна Космодемьянская | |
| съветска партизанка, саботьорка и разузнавачка | |
 | |
| Родена | Зоя Анатолевна Космодемянская
13 септември 1923 г.
|
|---|---|
| Починала | 29 ноември 1941 г.
Петришчево, Московска област, СССР |
| Погребана | Новодевическо гробище, Хамовники, Русия |
| Националност |  СССР |
| Военна служба | |
| Войни | Втора световна война |
| Отличия |   |
| Зоя Космодемянская в Общомедия | |
Зоя Космодемянская (на руски: Зо́я Анато́льевна Космодемья́нская) е съветска партизанка, саботьорка, разузнавачка червеноармейка, герой на Съветския съюз,[1][2][3][4] загинала на 18 години, докато извършва саботаж срещу настъпващата германска армия. Името ѝ е превърнато от съветската пропаганда в символ на героизъм по време на Втората световна война и вдъхновява много бойци на фронта. Образът ѝ е отразен в художествената литература, скулптурата, живописта, кинематографията и публицистиката.
Образът на Зоя Космодемянская като такъв на героиня в СССР започна да се създава от статията на Петър Лидов във вестник „Правда“ от 27 януари 1942 година под заглавие „Таня“. Авторът твърди, че случайно е научил за обесването на девойката от разказа на възрастен селянин, свидетел на събитията и потресен от нейното мъжество, който бил разказал, че тя била произнасяла реч, когато са слагали примката на врата ѝ. Скоро след това нейната личност е установена, с нова статия на Лидов, озаглавена „Коя е Таня“ от 18 февруари същата година. Още на 16 февруари е подписан указ, с който на Зоя Космодемянская се дава званието Герой на Съветския съюз.
В брой 43 на вестник „Аргументи и Факти“ от 1991 година, в рубриката „Обратна връзка“ под заглавие „Зоя Космодемянская: Героиня или символ?“ са публикувани мнения на читатели по повод ревизията на писателя А. Жовтис „Уточнения на каноническата версия“, където той подлага на съмнение официалната версия и заявява, че е скрита истината за Зоя, която страда от шизофрения. Според него тя е боледувала още от 1939 година и неедократно е постъпвала в детското отделение на психиатричната болница. Веднага след войната всички медицински експертизи и документи са били иззети от болницата. Макар че съществуват данни предимно от свидетели, че Зоя страда от нервно заболяване основно поради това, че е неразбрана от съучениците си, специалистите се отнасят скептично към диагнозата за шизофрения.
Дядото на Зоя е бил свещеник в църквата на родното й село, арестуван през нощта на 27 август 1918 под претекст, че уж бил укривал противници на Червения терор, измъчван и удавен в Сосулинското езеро, като трупа му е открит едва през пролетта на следващата година, след което е погребан до църквата, закрита от комунистите, а през 1929 семейството й е заточено в Сибир заради отхвърляне на колективизацията.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Pravda.ru Russian women heroes of the Great Patriotic War Архив на оригинала от 2009-05-08 в Wayback Machine., a photo report
- ↑ Kazimiera J. Cottam: Women in War and Resistance: Selected Biographies of Soviet Women Soldiers, ISBN 0-9682702-2-0, page 297
- ↑ The Voice of Russia: Road to Victory: Zoya Kosmodemyanskaya Архив на оригинала от 2005-04-06 в Wayback Machine.
- ↑ Указ Президиума Верховного Совета СССР «О присвоении звания Героя Советского Союза т. т. Гурьянову М. А., Космодемьянской З. А., Кузину И. Н., особо отличившимся в партизанской борьбы в тылу против немецких захватчиков» от 16 февраля 1942 года // Ведомости Верховного Совета Союза Советских Социалистических Республик : газета. — 1942. — 10 марта (№ 7 (166)). — С. 1.
