Зъбна съгласна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Място на учленение
на съгласните звукове

 • Устнени
Двубърнени
Устнено-заднонебни
Устнено-венечни
Устнено-зъбни
Зъбно-устнени

 • Двузъбни

 • Предноезични
Езично-устнени
Междузъбни
Зъбни
Зъбно-венечни
Венечни
Върхови
Ламинални
Подвърхови
Задвенечни
Венечно-небни
Ретрорефлексни

 • Средноезични
Небни
Устнено-небни
Заднонебни
Мъжечни
Мъжечно-епиглотални

 • Радикални
Фарингални
Епиглото-фарингални
Епиглотални

 • Гласилкови

Зъ̀бните съгласни представляват съгласен звук, чието учленение протича при допир между предната част на езика (според съответната му част – върхови, плоскоезични, подвърхови) и горния ред зъби (/t/, /d/, /n/, and /l/ и други). В случая деен учленителен орган се явява предната част на езика, а неподвижен – зъбите. Зъбните съгласни се разграничават от звуковете, при които съприкосновение се установява между езика и венците (венечни съгласни).

Зъбните и зъбно-венечните съгласни звукове, разпознаваеми в Международната фонетична азбука:

МФА Описание Пример
Език Правопис МФА Значение
n̪ звучна зъбна носова испански onda d̪a] „вълна̀“
t̪ беззвучна носова преградна испански toro [oɾo] „бик“
d̪ звучна зъбна преградна испански donde [õn̪e] „къде“
беззвучна зъбна шипяща проходна полски kosa [kɔa] „коса̀“ (сечиво)
звучна зъбна шипяща проходна полски koza [kɔa] „коза“
θ беззвучна зъбна нешипяща проходна
(наричана още и „междузъбна“)
английски thing [θɪŋ] „нещо“
ð звучна зъбна нешипяща проходна
(наричана още и „междузъбна“)
английски this [ðɪs] „това“
ð̞ звучна зъбна апроксимантна испански codo [koð̞o] „лакът“
звучна зъбна странична апроксимантна испански alto [at̪o] „висок“
ɾ̪ звучна зъбна едноударна испански pero [peɾ̪o] „но“
звучна зъбна трептяща маршалски Ebadon [ebˠɑˠon̪] „Ебадон“ (име)
t̪ʼ беззвучна зъбна преградна изтласкваща
ɗ̪ звучна зъбно-венечна преградна имплозивна
Xsampa-barslash.png зъбна щракаща кхоса ukúcola [ukʼúkǀola] „да смилам добре“

Използвани източници[редактиране | edit source]

  • Ladefoged, Peter; Ian Maddieson (1996). The Sounds of the World's Languages. Oxford: Blackwell. ISBN 0-631-19814-8.
  • Martínez-Celdrán, Eugenio; Fernández-Planas, Ana Ma.; Carrera-Sabaté, Josefina (2003), "Castilian Spanish", Journal of the International Phonetic Association 33 (2): 255–259, doi:10.1017/S0025100303001373 
  • Recasens, Daniel; Espinosa, Aina (2005), "Articulatory, positional and coarticulatory characteristics for clear /l/ and dark /l/: evidence from two Catalan dialects", Journal of the International Phonetic Association 35 (1): 1–25, doi:10.1017/S0025100305001878 

Вижте също[редактиране | edit source]