Зъбни импланти

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Зъбните импланти са създадени, за да заместят корена на липсващия зъб (или група зъби), върху които впоследствие се поставят "новите зъби" - неснемаема протезна конструкция — единични коронки, блок корони или снемаема плакова О-ринг или телескоп "надимплантна протеза" - оувърденчър.

Смисълът на въстановяването на корена на липсващия зъб с негов заместител — импланти чрез имплантиране е

  • създаването на основа/опора за протезната конструкция, като по този начин се избягва евентуално ненужната интервенция въху наличните съседни зъби (тяхното изпиляване за опорни коронки);
  • създава се възможност за заместването на голяма група липсващи зъби, когато тяхното заместване с мостова конструкция е невъзможно или нежелателно;
  • подобряване на стабилизирането на снемаема подвижна протеза (оувърденчър);
  • имплантът предпазва костта от афункционална резорбция (загуба на обем), благодарение на функционално натоварване, което се прилага върху нея, вследствие на дъвкателния акт.

История на имплантите[редактиране | edit source]

- Има находки още от древността при маите и в Египет, доказващи ранните успешни опити за заместване на загубените зъби. Най-ранните датирани успешни имплантации са от 600 г. пр. Хр.
- Използвани материали — слонова кост, обсидан.
- Доказателството, че имплантацията е била успешна е вкостяването (остеоинтеграцията) на импланта в костите на намерените артефакти.
- Благородни метали/сплави, човешки или животински зъби, раковини са използвани за зъбни импланти с минимален успех, но едва след осъзнаването на необходимостта от биосъвместимост на материалите за импланти започва развитието на денталната имплантология като наука.

Съвременно развитие на имплантите[редактиране | edit source]

Биосъвместимите материали с подходящи якостни качества, които са продукт на технологията на миналия век, стимулират прогреса в развитието на имплантите. Биопоносимите неръждаеми стомани са разсекретени след 30-те години и започват да се използват за много и различни имплантируеми изделия в медицината и в частност — денталната медицина.

В периода 1942-1962 г. преобладаващата концепция за имплантиране са субпериосталните скари - лежащи върху костта. Това са скрити под венеца фини решетки (скари), от които над венеца излизат 4-6 щифчета, на които се закрепва протезната конструкция — зъбите. Причината да се използват такъв тип — не вътрекостни, а надкостни импланти в този период е и липсата на задълбочени знания и достатъчно изследвания за вида на връзката имплант-кост, както и натрупан опит и подходящи бионеутрални материали за имплантиране.

В началото на 60-те години на ХХ-ти век започва да се поставя на научна основа концепцията за вътрекостното (ендосалното) имплантиране, която тясно кореспондира и с изучаването и подпомагането на феномена остеоинтеграция.

Бурното развитие и масовизацията на имплантологията започват през 80-те години на миналия век. Но началото е поставено 20 години по-рано.

Като знакова се определя първата Dental Implant Consensus Conference през 1978 г. организирана от National Institutes of Health и Harvard University, която набелязва и дефинира критериите, официализа и каталогизира терминологията и по такъв начин поставя имплантологията в категорията на денталните дисциплини.

Следващият важен етап в развитието на имплантологията е срещата в Торонто - Канада през 1982 г. на която шведският професор Пер Ингвар Бренемарк представя резултатите от 17 годишните си изследвания.

Галерия[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]