Ибрахим ибн-Якуб

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ибрахим ибн-Якуб
إبراهيم بن يعقوب الإسرائيلي الطرطوشي
арабски историк
Роден
912 г.
Починал
966 г. (54 г.)
Научна дейност
ОбластИстория, география
Ибрахим ибн-Якуб в Общомедия

Ибрахим ибн-Якуб e арабски хронист, пътешественик и дипломат от 10 век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Тортоса, Испания, евреин по произход. През 965 – 966 г. пътува до Западна и Централна Европа и Италия. Стига и до Рим, където получава аудиенция от императора на Свещената Римска империя Отон I. Описва немските и славянските земи.

Не са запазени неговите записки, но откъси от тях са включени в съчинението на испано-арабския географ Абу Обайда ал-Бакри. Много са ценни за българската история сведенията, които той дава за славянските племена от втората половина на 10 век. Негово е и първото описание на Прага.

Умира през 966 година.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • В. Златарски. Известието на Ибрахим-ибн-Якуба за българите от 965 г. / Списание на Българската академия на науките 22 (1921), 67 – 87