Ивайло Петров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за писателя. За футболиста вижте Ивайло Петров (футболист).

Продан Кючуков
Псевдоним Ивайло Петров
Роден 19 януари 1923 г.(1923-01-19)
с. Гюкчедьолюк (днес с. Бдинци, България)
Починал 16 април 2005 г. (на 82 г.)
София, България
Професия белетрист
Активен период 1945 - 2005

Ивайло Петров (истинско име Продан Петров Кючуков) е сред най-значителните български писатели.

Биография[редактиране | edit source]

Ивайло Петров е роден на 19 януари 1923 г. в село Бдинци, Област Добрич. Умира на 16 април 2005 година в София.

Завършва гимназия в Добрич през 1942 г. Участва във Втората световна война и след края ѝ се връща във Варна, където са се преместили да живеят родителите му. Там работи на няколко места. Изпратен е в Югославия. Там на 28 август 1944 г. е пленен от немски войници,а след дни е освободен от руската армия. На 9 септември се прибира в Шумен, но след няколко месеца е изпратен в Унгария, където на два пъти се разминава на косъм от смъртта. Както споделя писателят, може би под влияние от тези спомени е написал „Преди да се родя и след това“. През 1947-1949 г. е учил няколко семестъра право в Софийския университет. Учил е и графика в Художествената академия при Александър Бешков. Работил е в списание „Пламък“ и вестник „Литературен фронт“.

Творчество[редактиране | edit source]

Първият му сборник е „Кръщение“, а с повестта „Нонкина любов“, която излиза на следващата година, Ивайло Петров става изключително популярен. През 1949 г. е редактор в Радио „София“. Постъпва на работа в издателство „Български писател“ през 1953 г. и оттогава се посвещава професионално на попрището си на писател и редактор.

Автор е на повече от 20 книги, повечето от които — преиздавани многократно в България и чужбина: „Мъртво вълнение“, „Преди да се родя и след това“, „Объркани записки“, „Баронови“, „Циганска рапсодия“ и др. Несъмнено най-значителното му произведение е романътХайка за вълци“ (1982), който за броени години се превръща в класика и получава наградата на Съюза на българските писатели за 1986 година.

Творбите му са преведени на белоруски, китайски, монголски, немски, руски, японски, румънски, френски, полски, словенски и др.

Награди[редактиране | edit source]

Паметна плоча пред дома на Ивайло Петров.

Петров е лауреат на Голямата награда за цялостен принос в българската книжовна култураХристо Г. Данов“ за 2002 г., на наградата „Златен век“ за принос в българската култура, на наградата „Йордан Йовков“ за 1990 г., на Голямата награда на СУ „Св. Климент Охридски“ за литература и много други.

На столичната улица „Солунска“ №35 върху фасадата на дома, в който писателят Ивайло Петров е живял от 1978 г. до 2005 г. е поставена негова паметна плоча-барелеф. Инициативата е във връзка с 85-ата годишнина от рождението му.

През 1994 г. е удостоен със званието „Почетен гражданин на град Добрич“.[1]

През 2000 г. е удостоен с орден „Стара планина“ първа степен.[2]

През 2006 г. Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ - гр. Добрич, в която е завършил Ивайло Петров, учредява награда на неговото име. Всяка година носител на наградата е възпитаник на гимназията, постигнал най-високите резултати в областта на науката. Връчването и е на 11 май — Патронен празник на учебното заведение.

През 2008 г. издателство "Литературен форум", съвместно с фондация "Бъдеще за България" учредява Национална литературна награда "Ивайло Петров". Неин пръв носител става писателят Георги Мишев за романа "Патриархат". В наградата, освен парична сума, влиза и издаването на романа. По повод 85-годишнината от рождението на Ивайло Петров издателството му посвещава специален брой на вестник "Литературен форум", организира изложба в СГХГ галерия от картини на писателя и издава том с негови автобиографични текстове и спомени за него, онасловен "Преди и след". Изложбата, заедно с премиерата на "Преди и след" и наградения роман същата година гостува в Добрич и Балчик.

Библиография[редактиране | edit source]

  • 1956 - „Нонкината любов“, повест;
  • 1961 - „Мъртво вълнение“, роман;
  • 1968 - „Преди да се родя и след това“ , повест - дописана: "Преди да се родя и след смъртта ми";
  • 1971 - „Объркани записки“, новели; Български писател
  • 1973 - „Лъжливи хора“,повести; изд-во на Отечествения фронт
  • 1978 - „Есенни разкази“. Български писател
  • 1981 - „Три срещи“, разкази. Профиздат
  • 1982 - „Хайка за вълци“, роман — първа част. Български писател
  • 1987 - „Хайка за вълци“, роман. Профиздат (пълен вариант)
  • 1983 - „Избрани произведения“ в 2 тома; Български писател
  • 1989 - „Цветът на мечтите“, разкази; Факел
  • 1989 - „Объркани записки. Втора книга“, Български писател
  • 1991 - „Присъда смърт“, роман;
  • 1997 - „Баронови“, роман. Крида Арт.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Община Добрич: Почетни граждани на Добрич
  2. Указ № 4 от 7 януари 2000 г.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за