Ивайло Петров
Тази статия е за писателя. За футболиста вижте Ивайло Петров (футболист).
| Продан Кючуков | |
| Псевдоним | Ивайло Петров |
|---|---|
| Роден | 19 януари 1923 с. Гюкчедьолюк (днес с. Бдинци, България) |
| Починал | 14 април 2005 (на 82 г.) София, България |
| Професия | белетрист |
| Активен период | 1945 - 2005 |
Ивайло Петров (истинско име Продан Петров Кючуков) е сред най-значителните български писатели, роден на 19 януари 1923 г. в село Бдинци, Област Добрич.
Завършва гимназия в Добрич през 1942 г. Участва в Отечествената война и след края ѝ се връща във Варна, където са се преместили да живеят родителите му. Там работи на няколко места.Изпратен е в Югославия.Там на 28 август 1944 г. е пленен от немски войници,а след дни е освободен от руската армия.На 9 септември се прибира в Шумен,но след няколко месеца е изпратен в Унгария,където на 2 пъти се разминава на косъм от смъртта.Както споделя писателят може би под влияние от тези спомени е написал "Преди да се родя и след това". През 1947-1949 г. учи няколко семестъра право в Софийския университет. Работи в сп. “Пламък”, в. “Литературен фронт”. Скоро оставя ученето, за да се отдаде на литературата.
Първият му сборник е „Кръщение“, а с повестта „Нонкина любов“, която излиза на следващата година, Ивайло Петров става изключително популярен. През 1949 е редактор в Радио "София". Постъпва на работа в издателство „Български писател“ през 1953 г. и оттогава се посвещава професионално на попрището си на писател и редактор.
Автор е на повече от 20 книги, повечето от които - преиздавани многократно в България и чужбина: „Мъртво вълнение“, „Преди да се родя и след това“, „Объркани записки“, „Баронови“, „Циганска рапсодия“ и др. Несъмнено най-значителното му произведение е романът „Хайка за вълци“ (1982), който за броени години се превръща в класика.
Съдържание |
[редактиране] Награди
Петров е лауреат на Голямата награда за цялостен принос в българската книжовна култура „Христо Г. Данов“ за 2002 г., на наградата „Златен век“ за принос в българската култура, на Голямата награда на СУ „Св. Климент Охридски“ за литература и много други.
През 1994 година е удостоен със званието „Почетен гражданин на град Добрич“.[1]
[редактиране] Библиография
- 1956 - "Нонкината любов", повест
- 1961 - "Мъртво вълнение", роман;
- 1968 - "Преди да се родя и след това" , повест;
- 1971 - "Объркани записки", новели;
- 1982 - "Хайка за вълци", роман;
- 1991 - "Присъда смърт", роман.
