Ивайло Петров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за писателя. За футболиста вижте Ивайло Петров (футболист).

Продан Кючуков
Псевдоним Ивайло Петров
Роден 19 януари 1923 г.(1923-01-19)
с. Гюкчедьолюк (днес с. Бдинци, България)
Починал 16 април 2005 г. (на 82 г.)
София, България
Професия белетрист
Националност Флаг на България България
Активен период 1945 - 2005
Жанр разказ, повест, роман
Награди „Йордан Йовков“ (1990)
Христо Г. Данов“ (2002)
Голямата награда
за литература
на Софийския университет
(2002)
Съпруга Офелия Петрова

Ивайло Петров (истинско име Продан Петров Кючуков) е сред най-значителните български писатели.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ивайло Петров е роден на 19 януари 1923 г. в село Бдинци, Област Добрич. Завършва гимназия в Добрич през 1942 г. След това е изпратен да служи в т. нар. Новоосвободени земи в бивша Югославия в Нишка Баня. Там на 28 август 1944 г. цялото свързочно поделение в което той служи е арестувано от дотогавашните ни германски съюзници. Това става след промяната на ориентацията на България във войната, като няколко дни по-късно всички са освободени. На 9 септември се прибира в Шумен, но след няколко месеца е мобилизиран от новите ОФ власти и е изпратен на фронта срещу германците в Унгария, където на два пъти се разминава на косъм от смъртта. Както споделя писателят, може би под влияние от тези спомени е написал „Преди да се родя и след това“,което после е под друго име: „Преди да се родя и след смъртта ми" . През 1947-1949 г. е учил няколко семестъра право в Софийския университет. Учил е и графика в Художествената академия при Александър Бешков. Работил е в списание „Пламък“ и вестник „Литературен фронт“.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Първият му сборник е „Кръщение“(1953 г.), а с повестта „Нонкина любов“, която излиза на следващата година, Ивайло Петров става изключително популярен. През 1949 г. е редактор в Радио „София“. Постъпва на работа в издателство „Български писател“ през 1953 г. и оттогава се посвещава професионално на попрището си на писател и редактор.

Автор е на повече от 20 книги, повечето от които — преиздавани многократно в България и чужбина: „Мъртво вълнение“, „Преди да се родя и след това“, „Объркани записки“, „Баронови“, „Циганска рапсодия“ и др. Несъмнено най-значителното му произведение е романътХайка за вълци“ (1982), който за броени години се превръща в класика и получава наградата на Съюза на българските писатели за 1986 година.

Творбите му са преведени на белоруски, китайски, монголски, немски, руски, японски, румънски, френски, полски, словенски и др.

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

Паметна плоча пред дома на Ивайло Петров.

Петров е лауреат на Голямата награда за цялостен принос в българската книжовна култураХристо Г. Данов“ за 2002 г., на наградата „Златен век“ за принос в българската култура, на наградата „Йордан Йовков“ за 1990 г., на Голямата награда за литература на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (2002) и много други.

На столичната улица „Солунска“ №35 върху фасадата на дома, в който писателят Ивайло Петров е живял от 1978 г. до 2005 г. е поставена негова паметна плоча-барелеф. Инициативата е във връзка с 85-ата годишнина от рождението му.

През 1994 г. е удостоен със званието Почетен гражданин на град Добрич.[1]

През 2000 г. е удостоен с орден „Стара планина“ първа степен.[2]

Посмъртно признание[редактиране | редактиране на кода]

През 2006 г. Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ - гр. Добрич, в която е завършил Ивайло Петров, учредява награда на неговото име. Всяка година носител на наградата е възпитаник на гимназията, постигнал най-високите резултати в областта на науката. Връчването и е на 11 май — Патронен празник на учебното заведение.

През 2008 г. издателство "Литературен форум", съвместно с фондация "Бъдеще за България" учредява Национална литературна награда "Ивайло Петров". Неин пръв носител става писателят Георги Мишев за романа "Патриархат". В наградата, освен парична сума, влиза и издаването на романа. По повод 85-годишнината от рождението на Ивайло Петров издателството му посвещава специален брой на вестник "Литературен форум", организира изложба в СГХГ галерия от картини на писателя и издава том с негови автобиографични текстове и спомени за него, онасловен "Преди и след". Изложбата, заедно с премиерата на "Преди и след" и наградения роман същата година гостува в Добрич и Балчик.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • 1956 - „Нонкината любов“, повест;
  • 1961 - „Мъртво вълнение“, роман;
  • 1968 - „Преди да се родя и след това“ , повест - дописана: "Преди да се родя и след смъртта ми";
  • 1971 - „Объркани записки“, новели; Български писател
  • 1973 - „Лъжливи хора“,повести; изд-во на Отечествения фронт
  • 1978 - „Есенни разкази“. Български писател
  • 1981 - „Три срещи“, разкази. Профиздат
  • 1982 - „Хайка за вълци“, роман — първа част. Български писател
  • 1987 - „Хайка за вълци“, роман. Профиздат (пълен вариант)
  • 1983 - „Избрани произведения“ в 2 тома; Български писател
  • 1989 - „Цветът на мечтите“, разкази; Факел
  • 1989 - „Объркани записки. Втора книга“, Български писател
  • 1991 - „Присъда смърт“, роман;
  • 1997 - „Баронови“, роман. Крида Арт.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Община Добрич: Почетни граждани на Добрич
  2. Указ № 4 от 7 януари 2000 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за