Иванчо Терзиовски
| Иванчо Терзиовски | |
| гръцки революционер | |
| Роден | |
|---|---|
| Семейство | |
| Баща | Андон Терзиовски |
Иванчо (Ване) Андонов Терзиовски (на гръцки: Ιωάννης Τερζής, Йоанис Терзис) е български революционер, деец на ВМОРО, по-късно преминал на страната на гръцката въоръжена пропаганда в Македония.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Иванчо Терзиовски е роден в костурското село Косинец, тогава в Османската империя, днес Йеропиги, Гърция, в семейството на Андон Терзиовски. Включва се в четите на ВМОРО. По-късно се присъединява към гръцката въоръжена съпротива срещу ВМОРО и става четник на Георгиос Цондос (капитан Вардас). Участва в катастрофалното за гърците сражение с османците в Корещата.[1][2] По-късно с друг ренегат Герго Количев се опитва да организира гръцки комитет в Кърчища.[3] След 1906 година оглавява собствена чета, с която тероризира българските екзархийски села. На 3 юли 1907 година четата му заедно с тези на Георгиос Томбрас (капитан Рупакяс) и Николаос Платанияс (капитан Лахтарас) дават сражение на четата на Атанас Кършаков, в което българският войвода загива.[1][2][4] След това сътрудничи с Павле Илиев и Георгиос Диконимос до Младотурската революция в 1908 година.[1][2]
Към 1907 – 1908 година бащата на Ване Терзиовски, Андон Терзиовски е убит от български революционни дейци като гръцки шпионин.[5]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Αρχείο Διεύθυνσης Εφέδρων Πολεμιστών Αγωνιστών Θυμάτων Αναπήρων (ΔΕΠΑΘΑ), Αρχείο Μακεδονικού Αγώνα, φ. Τ-432
- ↑ а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 78. (на гръцки)
- ↑ Δημήτριος Λιθοξόου, Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Καστοριάς, Κ, Κόρτσιστα
- ↑ Δημήτριος Λιθοξόου, Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Καστοριάς, Γ, Γιαννοβαίνη
- ↑ Гаджев, Иван. Четникът Никола Гушлев. Спомени като участник в борбата за свободата на Македония, София 2015, с. 12, 39. У Дончо (Доно) Терзиовски е открита и андартска кореспонденция.
