Иван Аржентински
| Иван Аржентински | |
| български офицер и писател | |
| Роден | Иван Иванов Василев
|
|---|---|
| Починал | 21 ноември 1989 г.
|
| Националност |  България |
| Работил | драматург, белетрист, редактор |
| Литература | |
| Псевдоним | Иван Аржентински Иван Босяков |
| Жанрове | драма |
Иван Иванов Василев или Иван Аржентински, Иван Босяков е български офицер, белетрист и драматург.[1][2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в Гагово на 12 август 1910 г. Завършва гимназиалното си образование в Попово. Членува в нелегални кръжоци и издава литературното списание „Пламък“. От 1937 г. е член на РМС, а от 1938 и на БКП. Следва славянска филология в Софийския университет.[1][2]
През 1930 – 1934 г. работи в Аржентина, където е член на Аржентинската комунистическа партия. След завръщането си в България работи като редактор на вестниците „Хоровод“ и „Литературен критик“. Секретар е на РМС в Гагово. От 1941 до 1944 г. е ятак на партизаните[3]. По време на войната срещу Третия Райх е помощник-командир на четвърти армейски артилерийски полк[4] и кореспондент на вестник „Работническо дело“. След това е командир на полк, главен редактор на Държавно военно издателство, заместник главен редактор и главен редактор на списание „Български войн“ и председател на Кабинета на военния писател.[1][2]
Член на Съюза на българските писатели. Умира на 21 ноември 1989 г. в София.[1][2]
Награждаван е с орден „За храброст“, IV степен, втори клас.
Отличия и награди[редактиране | редактиране на кода]
- 1967 г. – Заслужил деятел на културата
- 1970 г. – Почетен гражданин на Попово
- 1974 г. – Народен деятел на изкуството и културата[2]
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
Иван Аржентински е автор на пиесите:[1][2]
- „Буря над Югославия“ (1952)
- „Бунт“ (1955)
- „Генерал Заимов“ (1959)
- „Острието на ножа“ (1965)
- „Самоотлъчка“ (1966)
- „Лейтенант Огнянов“ (1967)
- „Среща с гнева на хората“ (1974)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Енциклопедия на българския театър. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN 9545287713. с. 25. (на български)
- ↑ а б в г д е Иван Аржентински // Литературен свят. Посетен на 12.08.2015.
- ↑ Лалов, И., Костадинова, М и Ташев, Т. Помощник командирите в Отечествената война, ДВИ, 1975, с. 382.
- ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, „Военно издателство“ ЕООД, 2008, с. 11.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Славова, М. Иван Аржентински. Литературна анкета. София: Български писател, 1988.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- От и за Иван Аржентински в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Иван Аржентински в Литературен свят
|
- Български драматурзи
- Български журналисти
- Български полковници
- Членове на БКП
- Членове на дружеството на военните писатели и публицисти в България
- Носители на орден „За храброст“ IV степен
- Заслужили деятели на културата
- Герои на социалистическия труд на България
- Носители на орден „Георги Димитров“
- Носители на орден „Народна република България“ III степен
- Носители на орден „Народна република България“ I степен
- Почетни граждани на Попово
- Българи в Аржентина
- Родени в област Търговище
- Починали в София