Иван Битраков (революционер)

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за революционера. За племенника му архитект вижте Иван Битраков (архитект).
Иван Битраков
български революционер
Роден
1877 г.
Починал
14 юли 1943 г. (66 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Семейство
Братя/сестриАлександър Битраков
Иван Битраков в Общомедия
Портрет на Битраков от Тодор Факиров, 1911 г.

Иван Михайлов Битраков с псевдоним Зима[1] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Върховния македоно-одрински комитет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Битраков е роден в град Охрид, тогава в Османската империя, в големия охридски род Битракови. Брат е на българския възрожденски деец Александър Битраков. Още от 1901 година е деец на ВМОК и е сподвижник на Стефан Николов и Александър Протогеров. През 1902 година минава в нелегалност и влиза в четата на Илия Балтов, а след това участва в Горноджумайското въстание. През 1903 година отива в Солун със специална мисия от комитета, но е разкрит и лежи в затвора Еди куле.[2]

През 1905 година е осъден от османската власт на смърт. Лежи в Битолския затвор заедно с гъркоманския капитан Коте Христов[3]. Вместо да бъде изпълнена присъдата, през 1906 година е заточен във Фезан, град Мурзук.[4] След Младотурската революция от юли 1908 година е амнистиран и освободен. След това се занимава с търговия в България.

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]

В 1927 година е избран за запасен член на Ръководното тяло на Илинденската организация.[6]

На 12 февруари 1943 година, като жител на София, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и отпусната от Министерския съвет.[2] По-късно същата година посещава Охрид, тогава в границите на Царство България.[7]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
К. Битраков
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Битраков
(1871 – ?)
 
Михаил Битраков
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Александър Битраков
(1863 – 1907)
 
Иван Битраков
(1877 – 1943)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Крум Битраков
(1900 – 1984)
 
Славе Езеров
(1906 – 1972)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Битраков
(1933 – 2008)
 
Васил Битраков
 
Вера Битракова
(р. 1939)
 
Цветан Грозданов
(1936 – 2018)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Светослав Битраков
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 43.
  2. ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 96.
  3. ↑ Битраковъ, Ив. Края на регента Коте отъ с. Руля // Илюстрация Илиндень 2 (142). Илинденска организация, Февруарий 1943. с. 12.
  4. ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 - 1944. Т. I, част втора: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 55.
  5. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 85.
  6. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 432.
  7. ↑ Джиковъ, Александъръ. Мила другарска среща след 38 години // Илюстрация Илиндень 4 (144). Илинденска организация, Априлъ 1943. с. 11.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Иван_Битраков_(революционер)&oldid=12091317“.