Иван Божинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Божинов
български издател
Роден
1860 г.
Починал
1927 г. (67 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Семейство
ДецаНикола Божинов
Иван Божинов в Общомедия

Иван Кузманов Божинов е български просветен деец, книжар, печатар и издател от Македония.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Работниците в печатницата на Божинов (трети седнал), 20 януари 1901 година

Иван Божинов е роден в 1860 година в град Дебър, тогава в Османската империя. След Руско-турската война се преселва в Свободното Княжество и се установява във Видин. Участва в Сръбско-българската война в 1885 година и е награден с орден „За храброст“. Заедно с книжаря хаджи Михаил Костенцев става пътен книжар и разпространява български книги, предимно издавани от Христо Г. Данов. Открива печатница и книжарница в Лом, която отваря клонове в Оряхово и Видин. Издава като първа книга „Злочеста Лиза“ на Николай Карамзин в 1884 година.[1]

Около 1886 година се мести в София и на улица „Солунска“ № 30 открива печатница и книжарница „Светлеум“. В 1896 година отваря и клон на „Алабин“. Работи заедно със синовете си Никола (1901 – 1979) и Спас Божинови, които наследяват дейността му.[1]

Печат на печатница „Божинови“

В печатницата му са печатани вестниците „Глас македонски“ (1893 – 1898),[3] „Вардар“ (1898),[4] „Автономия“ (1898 – 1902),[5] „Борба за свободата на Македония и Одринско“ (1899),[6] „Дело“ (1901 – 1902)[7] и много други.

От 1892 до 1894 година е отговорен редактор на списанието на Младата македонска книжовна дружина „Лоза“, което се стреми към налагане на повече западнобългарски елементи в българския книжовен език.[8] Редактор-отговорник е на списанието за наука, литература и домакинство „Свят“ (1893 – 1905).[1][9] От 1905 до 1907 година редактира и издава вестник „Дебър“, орган на българската емиграция от Дебърско.[10]

Участва в дейността на Македонската организация. От 15 до 21 юни 1897 година е делегат на Четвъртия македонски конгрес от Бургаското,[11] а от 1 до 5 май 1899 година на Шестия македонски конгрес от Белоградчишкото македонско дружество.[12]

В 1897 година пише и публикува брошурата „Арменското клане в Цариград е пятно за 19 век“, посветена на Арменските кланета. Съставител е на „Българско календарче“ (1885 – 1902), „Календарче България“ (1894 – 1926), „Календарче Вардар“ (1894 – 1926), „Голям вечен календар за 400 г.“ (1912), на песпопойки и на сборници с народни приказки.[1]

След погрома на България в Междусъюзническата война в 1913 година и загубата на родната му Македония, пише и издава брошурата „Стремежите на руската дипломация“, 1914.[1]

След освобождението на родния му град през 1915 година от българската армия по време на Първата световна война Божинов става кмет на Дебър в 1916 - 1918 година.[13]

Кръсто П. Божинов, племенник на Иван Божинов и участник в революционното движение в Македония и Тракия

Племенникът му Кръстьо П. Божинов е участник в македоно-одринското революционно движение.

Издания[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Мажовски, Исайя Радевъ. Вѫзпоминания. София, Печатница на Ив. К. Божиновъ, 1922.
    Мажовски, Исайя Радевъ. Вѫзпоминания. София, Печатница на Ив. К. Божиновъ, 1922.
  • Баласчевъ, Г. Бѣлѣжки върху веществената култура на Старобългарското ханство и основанието му въ Европа. София, Печатница на Иванъ К. Божиновъ, 1902.
    Баласчевъ, Г. Бѣлѣжки върху веществената култура на Старобългарското ханство и основанието му въ Европа. София, Печатница на Иванъ К. Божиновъ, 1902.
  • Божиновъ, Иванъ К. Отбрана Пѣснопойка. София, Издание и печатъ на Иванъ К. Божиновъ, 1904.
    Божиновъ, Иванъ К. Отбрана Пѣснопойка. София, Издание и печатъ на Иванъ К. Божиновъ, 1904.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г д е ж Българска книга. Енциклопедия, Pensoft, София, 2004, стр. 83. ISBN 954-642-210-Х
  2. ↑ Попсавова, Дора (съставителка). Опис на сбирката „Портрети и снимки“ в Народната библиотека „Кирил и Методий“. Част ІІ. Портрети на лица и снимки на събития, исторически обекти, паметници и чествувания за периода 1878 – 1944 г. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1983. с. 37.
  3. ↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1962. с. 212.
  4. ↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1962. с. 160.
  5. ↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1962. с. 54.
  6. ↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1962. с. 101.
  7. ↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1962. с. 233.
  8. ↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1962. с. 447.
  9. ↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 2. София, Наука и изкуство, 1966. с. 284.
  10. ↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1962. с. 231.
  11. ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 106 – 107.
  12. ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 131.
  13. ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VIII (от фонд № 601 до фонд № 800). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1995. с. 320.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Иван_Божинов&oldid=12157227“.