Иван Бухлев
| Иван Бухлев | |
| български духовник | |
 | |
| Роден |
17 октомври 1857 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Иван Бухлев в Общомедия | |
Иван Т. Бухлев – Фанка е български просветен деец и духовник от Източна Македония.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Бухлев е роден на 17 октомври 1857 година в сярското село Горно Броди, тогава в Османската империя, днес Ано Вронду, Гърция. Завършва педагогическото училище на Марули в Сяр и става учител. В 1883/1884 година се присъединява към Петър Сарафов и Димитър Мавродиев като учител в българското училище в Сяр.[1] В края на 1884 година след клевети от гръцките духовни власти, заедно с други български общественици е арестуван и предаден на военен съд. Осъден е на четири години заточение в Диарбекир. Първоначално лежи една година в затвора в Солун, а впоследствие е преместен за още една година в Халеб. След това е заточен в Диарбекир, където остава в периода 1887 – 1888 година.[2]
По-късно се преселва се в Станимака. През 1892 година чрез хаджи Йерамия църквата „Света Богородица - Благовещение“ е предадена на отец Иван Бухлев и оттогава в нея се служи на български език. На 4 юни 1895 година участва в учреждението на Станимашкото македоно-одринско дружество. През 1906 година, по време на антигръцките протести в Станимака, в присъствието на отец Иван Бухлев църквата „Св. Никола“ е предадена на българското църковно настоятелство. През 1909 година намира ковчеже с църковнославянски книги в църквата „Богородица Балъклийка“[3][4]. Умира на 17 юли 1916 година в Станимака.
Неговият син Александър Попиванов Бухлев (1898 – 1944) е офицер от българската армия, разстрелян без съд след Деветосептемврийския преврат от 1944 година[5].
При избухването на Балканската война в 1912 година горнобродчанинът Иван Бухлев, роден в 1890 година, вероятно роднина на Иван Бухлев, е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в четата на Георги Занков и 6 охридска дружина.[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 159.
- ↑ Мавродиев, Димитър. От Серес до Диарбекир (спомени). София, машинопис, ЦДА, 1935.
- ↑ Света Богородица - Благовещение Архив на оригинала от 2012-09-09 в Wayback Machine., www.history.asenovgrad.org
- ↑ Свети Никола Архив на оригинала от 2012-09-09 в Wayback Machine., www.history.asenovgrad.org
- ↑ Бухлев, Александър Попиванов Архив на оригинала от 2013-02-06 в Wayback Machine., www.victimsofcommunism.bg
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 103.
