Иван Ведър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Иван Ведър
български масон
Иван Ведър 
Роден: 1827
Разград, Османска империя
Починал: 1898
Русе, Княжество България

Иван Ведър, с рождено име Данаил Николов, известен още с псевдонимите си Яни Ингилиз, Ованес Ефенди, Денкооглу (от Деню, Данаил), е роден в Разград през 1827 г. Той често е посочван като основател на масонството в България. [1] [2] Владеел е много европейски езици, латински, и различни арабски наречия. Негов внук е известният български реторик Йордан Ведър.

Биография[редактиране | edit source]

По времето на ранните години на Данаил, на баща му — уста Карастоян — е заръчано да построи къща за местен турски големец. Поръчителят отказва да плати, избухва скандал с вадене на ножове и, за да спаси баща си, Данаил убива турчина. Следва смяна на името и живот под прикритие. Учи в колеж в Малта, където научава много езици, работи като моряк на английски кораб между Лондон и Мелбърн, преводач е в турски учреждения в Цариград, преподава езици в Измир на синовете на турски първенци (включително Мидхат паша). По време на Кримската война обикаля черноморски пристанища, вероятно в ролята на руски разузнавач. Следва в медицинското училище в Букурещ, където получава псевдонима си Ведрий от професорите д-р Петър Протич и д-р Георги Атанасович, заради открития си характер.

През 1863 г. в цариградския клон на Ориентал Лодж е посветен във масонството. Успява да достигне до 33-ата степен, последна според Стария и Приет шотландски ритуал. Следва още по-пъстър живот — работи по първата жп линия Русе-Варна, после като търговски представител в Манчестър, оженва се за дъщерята на уважаван русенски архитект, преподава в Робърт Колеж, кореспондент е за различни европейски вестници. Мидхат Паша го назначава за „секретар по вънкашната кореспонденция“, което му позволява да контактува често с чуждестранни дипломати. Подпомага финансово няколко въстания и революционното движение в Русе, измежду чиито среди вече е установил другарски връзки. Ходатайства за Захари Стоянов да стане библиотекар в читалище „Зора“. Негово лобиране отменя решението на Делавер паша да изколи голяма част от русенското население през 1877 г.

След Освобождението Иван Ведър инсталира първата българска редовна масонска ложа Балканска Звезда (Etoile des Balkans) в Русе през 1880 г., измежду членовете на която са Никола Обретенов, Захари Стоянов, Иларион Драгостинов, Тома Кърджиев, и която е била посещавана икогнито от бъдещия княз Александър Батенберг. Следва учредяването на ложи във Варна (където закратко е първата Велика ложа), София, и още няколко града, но през 1887 г. Ведър се принуждава да „приспи“ всички ложи, заради опасността дейността им да се опорочи от политическите и междуличностни борби, характерни за младата и неопитна държава.

В края на живота си приписва всичкия си имот на държавата, казвайки, че е дал достатъчно на децата си — образование и възпитание. Костите на Иван Ведър са пренесени в Пантеона на Възрожденците[3], а в близост е поставен паметник в негова чест. Съвременните масонски организации в България имат орден с неговото име.[4]

Случката в Русе през 1877 г.[редактиране | edit source]

В края на август руските войски ожесточено атакуват турската махала в Русе, която почти сриват със земята. Това озверява турските управници и те решават да изтребят цялото българско население в Русе — всички са изведени в полето при Владиковата бахча (днес Парк на Младежта), където прекарват няколко денонощия. Ведър успява да излезе от обградената си къща, като плаща торба злато. Отбива се при италианския консул Енрике де Губернатис, с когото поканват влиятелния турчин хаджи Мехмед Алия да се качи с тях до хълма Левента, за да лобират при Делавер паша, командващ египетските войски разположени около града.

Когато влизат при пашата, и тримата правят масонски знак с ръка. Разбирайки, че говори с по-висш по степен брат, той обещава на Иван братско съдействие. Когато се връща от Левента, делегацията заварва населението на града обградено от египетски аскери, които ги пазели от черкезите и башибозуците. Резултатът е спасение от сигурна смърт на 4000 русенци и от опожаряване на сградите в града.

Източници[редактиране | edit source]

  1. http://www.grandlodge-bulgaria.org/Bulgarian/history_1941_bg.htm
  2. „История на масонството по българските земи“, сайт на Шотландския ритуал в България
  3. Росен Моллов, „Слагат костите на първия масон в пантеон“, в. „Сега“, 21 март 2003 г.
  4. http://chernomorie.info.bg/article.asp?topicID=29&issueID=710

Външни препратки[редактиране | edit source]