Иван Венедиков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Иван Венедиков
български археолог и траколог
Иван Венедиков 
Роден: 10 януари 1916
София, България
Починал: 19 август 1997  (на 81 години)
София, България

Иван Йорданов Венедиков е виден български археолог, историк, траколог и филолог. Занимава се с тракийска и средновековна история, археология, изкуство и култура; българско културно и историческо наследство.

Научна дейност[редактиране | edit source]

В повече от 150 изследвания върху тракийската история, култура, изкуство и език. Въз основа на по-големия брой проучени паметници в сравнение с предшествениците си Иван Венедиков показва мястото на траките в развитието на културата на Югоизточна Европа. Той установява, че и фригите и траките са се развивали под въздействието на по-старите източни култури. Прави периодизация на тракийското изкуство.

Занимава се с паметници и извори, характерни за конните народи в Тракия, като възстановява външния изглед на тракийската колесница и написва единствената монография по тази тема („Тракийската колесница“) през 1960 г.

Съставя изложба, посветена на тракийското изкуство, включваща най-хубавите паметници от цяла България (1972). Тя обикаля световните столици и увеличава престижа на България в чужбина и днес.

Изследването на прабългарски надписи и извори за прабългарите водят Венедиков до заключения, нови за времето си - че прабългарският език все още се е говорел в първата половина на IX век и че дори са правени опити да пишат на него. Установява и че Преслав е съществувал като голяма българска база още през първата половина на IX век. Установява и значението, изпълвайки с конкретно историческо съдържание, на много титли и длъжности на българските владетели и боляри. Посвещава монография на военното и административно устройство на българската държава (1979).

Семейство[редактиране | edit source]

Баща му генерал-майор Йордан Венедиков е автор на голям брой трудове върху българската военна история през Средновековието, османско и ново време. Майка му е Екатерина Генадиева, сестра на известния български политик Никола Генадиев. И двамата му родители са потомци на известни родове от Македония с приноси в църковно-националното движение и изграждането на следосвобожденска България. Негов брат е видният български юрист и професор по гражданско и римско право Петко Венедиков. През 1942 г. Иван Венедиков се оженва за Вера Димитрова от Скопие, която е етнограф. С нея живее до края на живота си. Имат 2 дъщери.

Биография[редактиране | edit source]

Роден е в София на 10 януари 1916 г. Завършва „Класическа филология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1934 - 1939). Негови професори са Александър Балабанов, Димитър Дечев, Гаврил Кацаров, Веселин Бешевлиев, Богдан Филов, Петър Мутафчиев. Над половинвековната му научна кариера започва с „Фонетика на латинските надписи от българските земи“, издадена през 1942 г.

От 1941 до 1944 г. като уредник в Античния отдел в музея в Скопие прави първите си разкопки и открива големия античен и средновековен град Баргала (Брегалница) и средновековния (от IX-Х век) Козяк.

От 1945 до 1973 г. е уредник в античния отдел на Археологическия музей в София. През 1957 г. е избран за младши научен сътрудник, а през 1962 г. - за старши научен сътрудник в Археологическия институт с музей при БАН. От 1973 до 1978 г. работи в новосъздадения Институт по тракология при БАН, а от 1978 до 1986 г. завежда отдел „Антична археология“ при Националния исторически музей в София и е сред неговите създатели. Професор е от 1981 г. Дълги години чете лекции по история на Тракия в Софийския университет.

Проучвания и разкопки[редактиране | edit source]

По време на работата си прави проучвания и разкопки, повечето от които са публикувани на български и чужди езици. От 1945 до 1949 г. ръководи разкопките в Созопол, 25 год. е научен ръководител на археологическите проучвания (включително и подводни) в Несебър (1949 - 1974). През 1971 г. организира експедиция, която за първи път проучва скалните гробници на одрисите в Родопите. През 1975 г. участва в проучванията на долмените в Странджа и Сакар. Наред с тези големи проучвания той се занимава и с по-малки, но интересни обекти: тракийското светилище при с. Лиляче, нимфеума при с. Каснаково, гробниците при с. Ветрен и гр. Враца, тракийските колесници в Кюстендилско и много други. В повечето от тези експедиции участие вземат и ученици, студенти, стажанти, по-млади колеги, на които професор Венедиков предава опита и знанията си.

Членство в научни институции[редактиране | edit source]

  • научни съвети на Археологическия институт с музей
  • Институт по тракология при БАН
  • Институт по изкуствознание при БАН
  • Германски археологически институт - член-кореспондент
  • Международна асоциация по гръцка и латинска епиграфика, Рим
  • Македонски научен институт
  • Българско нумизматично дружество

Награди и отличия[редактиране | edit source]

  • Юбилеен медал „Марин Дринов“ - по случай вековния юбилей на БАН
  • Орден „1300 години България“
  • Орден „Кирил и Методий“ I степен
  • Юбилеен медал „100 години от Съединението“
  • Почетна значка „Отличник на Комитета за култура“
  • почетен гражданин на Несебър

Библиография[редактиране | edit source]

Венедиков е автор на около 250 научни труда, около 20 от тях монографични. Разделени са в областите: тракология (151), археология (43), прабългаристика (28), епиграфика (11), фолклор (10), праистория и ранножелязна епоха (9), езикознание (8), нумизматика и сфрагистика (6), етнография (3). Отделни публикации са свързани по-тясно със скитите, с Древна Персия, с античната география, тракийската топонимия, развитието на земеделието по нашите земи, проблемите на Възраждането и съвременността. Създател е и сценарист на телевизионни и документални филми и радиопредавания върху българската древност и средновековие.

Повече от 30 от научните му трудове са издадени в чужбина: Русия, Франция, Турция, Унгария, Англия, САЩ, Германия, Австрия, Канада, Индия, Чехословакия, Полша, Италия, Испания, Япония. Трудовете му са превеждани на руски, френски, турски, немски, английски, испански, чешки, полски, италиански и японски. Книгата "Тракийското изкуство", написана от Иван Венедиков и Тодор Герасимов е преведена на 8 езика.

Избрана библиография[редактиране | edit source]

  • "Земите по средния Вардар. Принос към античната география на Македония". Скопие, 1943 г.
  • "Тракийската колесница". София, 1960 г.
  • "Тайната на тракийските могили". София, 1968 г.
  • "Тракийското изкуство". С Тодор Герасимов. София, 1973 г.
  • "Съкровището от Летница". София, 1974 г.
  • "Медното гумно на прабългарите". София, 1983 г.
  • "Златният стожер на прабългарите". София, 1987 г.
  • "Панагюрското златно съкровище". София, 1987 г.
  • "Раждането на боговете". София, 1992 г.
  • "Познайте ги по делата им. Българската интелигенция в моите спомени". I. София, 1993 г.
  • "Прабългарите и християнството". Стара Загора, 1995 г.
  • "Тракийското съкровище от Летница". София, 1996 г.

Периодичен печат[редактиране | edit source]

От 1995 до смъртта си е член на редакционната колегия на списание "Родина" и от 1992 - на тази на списание "Нумизматика и сфрагистика".

Източници[редактиране | edit source]

  • Иван Венедиков, Познайте ги по делата им. Българската интелигенция в моите спомени, София, 1993.
  • За библиографията - Thracia XIV. In honorem annorum ХХХ Instituti Studiorum Thracicorum, Serdicae MMII

Вижте също[редактиране | edit source]