Иван Газдов
| Иван Газдов | |
| български художник | |
 Иван Газдов на представянето на книгата си „BESTсмислици“ | |
| Роден | |
|---|---|
| Националност |  България |
| Учил в | Национална художествена академия |
| Кариера в изкуството | |
| Академия | Национална художествена академия |
| Учители | проф. Александър Поплилов |
| Направление | плакат |
| Иван Газдов в Общомедия | |
Иван Едуард Газдов е български художник, професор и ректор на Националната художествена академия (1999–2003). Работи основно в областта на графиката, плаката, илюстрацията, карикатурата и рекламата. Като свой личен творчески почерк определя графикатурата.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 2 ноември 1945 година в Ямбол. През 1970 година завършва Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“, специалност „Плакат“ в класа на проф. Александър Поплилов. Прави специализации в Букурещ (1964), Прага (1967), Варшава и Краков (1968), Амстердам (1978) и Париж (1996). Взима участие в повече от 200 изложби в България и в чужбина, над 40 от които са самостоятелни.[1][2]
От 1973 година работи в Академията: като хоноруван асистент в специалност „Плакат“ до 1975 година, като редовен асистент (1976–1986), като доцент (1986–1994) и като професор (от 1994 година).[3] От 1995 година завежда катедра „Плакат и визуална комуникация“. Ректор е на Академията в периода 1999–2003 г.
Освен това, твори и гипсова и бронзова пластика, както и пощенски марки. Автор е на сценографията на постановки на театрална трупа към Дом на народната армия, Ямбол и на постановката „За идиотите, които се набиват в очи“ на Елена и Кръстьо Лафазанови.
Иван Газдов е носител на множество национални и международни награди. Негови творби са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, Музея на приложните изкуства, художествените галерии във Варна, Видин, Бургас, Стара Загора, Монтана, Ямбол, в Дома на хумора и сатирата в Габрово, както и в музеи и частни колекции зад граница.
На 22 февруари 2023 година е избран за почетен доктор на Националната художествена академия.[4]
През 2009 година излизат том 1 и 3 на неговите „BESTсмислици“, съдържащи стихове, наричани от самия Газдов „думи в ритмични отношения“. Публикуван е и документалният сборник „За и от Иван Газдов“, съдържащ над 200 интервюта, статии и студии за изкуството на Газдов от изкуствоведи, интелектуалци, художници и журналисти.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
Иван Газдов е автор на книгите:
- 1994 – „Иван Газдов за плаката (10 лекции)“, ISBN 954-90009-1-5
- 2001 – „Иван Газдов: 50 рисунки 1965 – 1978 г.“, ISBN 954-9764-09-5
- 2005 – „Законът на Иван Газдов: постсериозен кодекс със затихващи функции“, ISBN 954-491-253-3
- 2009 – „Авторски плакат“
- 2009 – „За и от Иван Газдов“ (документален сборник)
- 2009 – „BESTсмислици“, том 1 и 3
Той е автор и на няколко албума с графика, плакат, рисунки и множество статии.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Биография на проф. Иван Газдов на сайта на НХА.
- ↑ Биография на проф. Иван Газдов на личния му сайт Архив на оригинала от 2009-04-16 в Wayback Machine..
- ↑ Иван Едуард Газдов Архив на оригинала от 2023-02-25 в Wayback Machine., НАЦИД.
- ↑ Ирина Симеонова, „Националната художествена академия удостои проф. д-р Иван Газдов с почетното звание „Доктор хонорис кауза“, БТА, 22 февруари 2023 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- „Синтетична графикатура“, интервю на Мария Давчева и Боряна Вълчанова, „Платформа за изкуства“, 15 ноември 2015
- „Художникът проф. Иван Газдов: Не знам дали имам чувство за хумор“, интервю, в. „Дневник“, 8 ноември 2015
- „Иван Газдов: Признание е да срещна възторг в океана от безразличие“ Архив на оригинала от 2016-04-23 в Wayback Machine., интервю на Лиляна Караджова, в. „Новинар“, 9 ноември 2015
|
