Иван Гулев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Гулев
български офицер от Държавна сигурност
Роден
Починал
13 юни 1967 г. (58 г.)

Иван Стоянов Гулев е български партизанин и офицер от Държавна сигурност (подполковник).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Гулев е роден на 20 септември 1908 година в село Гърмен, Неврокопско в семейството на Стоян Гулев и Велика Христова. Завършва Неврокопската педагогическа гимназия през 1929 година. Работи като учител в село Дебрене и село Гърмен. Става член на Вътрешната македонска революционна организация (обединена) и между 1931 – 1935 година е секретар на гърменския ѝ комитет. Осъден на седем и половина години затвор по Закона за защита на държавата за участие в тържество по случай Илинденско-Преображенското въстание през 1936 година. Присъдата изтърпява в Неврокопския, Софийския и Сливенския затвор. Член е на БРП (к) от 1932 г.

От септември 1942 до февруари 1943 година е нелегален заедно с Анещи Узунов. Участник и организатор на Съпротивителното движение в Неврокопско и Разложко по време на Втората световна война. До 15 ноември 1943 година е партизанин в партизански отряд „Антон Иванов“. От тогава до април 1944 година е в партизанския отряд „Никола Парапунов“. Партизанин и политкомисар на партизанския отряд „Анещи Узунов“. Осъден задочно на смърт по ЗЗД.[1]

След Деветосептемврийския преврат от 1944 година е секретар на околиийския комитет на Българската комунистическа партия в Неврокоп (1944 – 1946) и на окръжния комитет на партията в Горна Джумая.[2] От август 1946 година е началник на окръжната служба на Държавна сигурност в Горна Джумая.[3] През април 1947 година е повишен в началник на Окръжното управление на Министерството на вътрешните работи в Ямбол, а от 1 януари 1951 година – в Стара Загора.[3][4]. През лятото на 1952 година е отстранен от този пост с критики за мекушавост и недостатъчна взискателност към подчинените и е прехвърлен на работа в Централната школа „Георги Димитров“.[3]

Умира внезапно на 13 юни 1967 година[3] в София. Погребан е в Гоце Делчев.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Мадолев, Георги. Въоръжената борба в Пиринския край 1941-1944. София, Издателство на БКП, 1966. с. 243 - 247.
  2. Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 415. (на македонска литературна норма)
  3. а б в г Методиев, Момчил и др. Държавна сигурност: предимство по наследство. София, Институт за изследване на близкото минало, 2015. ISBN 978-954-28-1937-0. с. 456.
  4. Решение № 94 от 1 юли 1952 г., с.5