Иван Дибич-Забалкански

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Иван Дибич
руски военачалник
Иван Дибич 
Роден: 1785
Починал: 1831

Иван Иванович Дибич-Забалкански (на руски: Иван Иванович Дибич-Забалканский), по рождение Ханс Карл Фридрих Антон фон Дибич (на немски: Hans Karl Friedrich Anton von Diebitsch), е руски пълководец от германски произход, командващ военните операции в България по време на руско-турската война от 1828-1829 година. Дибич ръководи първото руско нахлуване в по-ново време на юг от Стара планина, за което получава и прозвището „Забалкански“[1] (на руски: Забалканский, т. е. „от оттатък Балкана“).

Произход и ранна кариера[редактиране | edit source]

Дибич е син на пруски офицер – аристократ от Силезия. Завършва рано кадетско училище в Берлин. Преселва се в Русия още 16-годишен при баща си, преминал на руска служба, и е зачислен като младши офицер в гвардейския Семьоновски полк. Като такъв участва в Аустерлицкото сражение през 1805, а до края на войната с Наполеон през 1807 си печели полковнишки чин. По време на Наполеоновото нашествие в Русия през 1812 година служи като обер-квартирмайстер (началник-щаб) на корпуса на генерал Пьотър Витгенщайн, който прикрива направлението към Санкт Петербург. За участието си в сраженията при Клястици и Полоцк получава званието генерал-майор. Допринася за успешния завършек на войната, убеждавайки командването на пруските войски (по това време формален съюзник на Наполеон), да не се месят в бойните действия в полза на отстъпващите французи. Командва авангарда на Витгенщайн в сражението на река Березина. Участва (като началник на корпусния щаб) и в походите в Германия и Франция, завършили с окончателния разгром на Наполеон през 1814 година.[1]

Издигане в управлението[редактиране | edit source]

Дибич се издига във висшите военни и управленски среди в края на царуването на Александър I. Като приближен на императора е назначен като член на Държавния съвет през 1823 година. Година по-късно става началник на Главния щаб на руската армия. След смъртта на Александър I Дибич взема активно участие в разкриването на декабристкия заговор и съдебното преследване на участниците. Така влиза в кръга от довереници на Николай I, който го произвежда в генерал от пехотата.[1]

Командване във войната с Турция (1828-1829)[редактиране | edit source]

В началото на руско-турската война от 1828 генерал Дибич е назначен за помощник на командващия операциите на Дунав фелдмаршал Витгенщайн. Поради напредналата възраст на титуляра практически ръководи бойните действия, съсредоточени срещу турските крепости Силистра и Варна. От февруари 1829 Дибич е вече и формален главнокомандващ. През май разбива турците при Кюлевча. С решението си да обходи силната турска армия в Шумен и да прекоси Стара планина заварва османците напълно неподготвени, а с превземането на Одрин през август същата година принуждава султана да иска мир.[1]

Освен прозвището „Забалкански“, с тези действия си печели генерал-фелдмаршалски чин.[1]

Командване в Полша (1831)[редактиране | edit source]

През 1831 Дибич оглавява руската армия, изпратена да потуши избухналото в предходната година Полско въстание. Въпреки победите си при Грохов и Остроленка не успява да сломи въстаниците. Умира от холерата, избухнала в руския лагер.[1]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г д е Шишов, Алексей. 100 великих военачальников. Москва, „Вече“, 2013