Иван Дипчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Дипчев
български генерал
Роден
Иван Василев Дипчев
Починал
30 март 1954 г. (69 г.)

Учил вНационален военен университет
Семейство
БащаВасил Дипчев
МайкаРайна Княгиня
Братя/сестриАсен Дипчев
Други родниниГеорги Футеков (дядо)
Нона Налбантска (баба)

Иван Василев Дипчев е български офицер (генерал-майор), комендант на София през 1927 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 8 януари 1885 г. в Пловдив в семейството на Васил Дипчев и Райна Дипчева (Райна Княгиня). През 1906 г. завършва с 25-и випуск Военното на Негово Княжеско Височество училище, на 2 август е произведен в чин подпоручик и зачислен в 25-и пехотен полк. Участва в трите войни за национално обединение. Особена храброст проявява при щурма на Чаталджанската позиция през Балканската война, като служи в 1-ви пехотен софийски полк. Награден е с 5 ордена за храброст и медали за военни заслуги. През 1913 г. е ротен командир в 9-и пехотен полк. През Първата световна война е командир на 4-та рота от 41-ви пехотен полк, а от 31 октомври 1918 г. е командир на дружина от 1-ви пехотен полк.

През 1923 г. участва в потушаването на Септемврийското въстание, като от същата година е командир на 6 пехотна дружина. Служи в 8 пехотен приморски полк и в щаба на жандармерията. През 1927 г. заема поста комендант на столицата, след което от 1929 г. служи в 1-ви пограничен сектор, от 1931 г. в Главно интендантство, а от 1934 г. е инспектор в Погранична инспекция. Същата година на 26 август 1934 г. е произведен в чин генерал-майор, след което става началник на канцелария на Военното министерство (1934), а през 1936 г. е уволнен от армията.

След Деветосептемврийския преврат в 1944 година генерал-майор Иван Дипчев е арестуван и прекарва години по лагери и затвори. През 1954 година е осъден на смърт от съда в Троян, след това присъдата е заменена с доживотен затвор.[1]

Генерал-майор Иван Дипчев умира на 30 март 1954 г. в затвора в Ловеч.[2][1]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Генерал-майор Иван Дипчев е женен и има 2 деца.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
Иван Дипчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Дамаскин Велешки
(1817 – 1877)
 
Васил Дипчев
(1847 – 1908)
 
Райна Княгиня
(1856 – 1917)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Дипчев
(1885 – 1954)
 
Георги Дипчев
(1887 – 1950)
 
Владимир Дипчев
(1890 – 1944)
 
Петър Дипчев
(1892 – 1906)
 
Асен Дипчев
(1894 – 1964)
 
Гина Дипчева
 

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Алтънков, Никола Г. История на БКП 1919 – 1989. София, Факел, 2018. ISBN 978-954-411-254-7. с. 149.
  2. Българските генерали. Дипчев, Иван Василев // forum.boinaslava.net. 5 декември 2005. Посетен на 5 декември 2022.