Иван Дорев

Иван Дорев
	Иван Дорев
български учител
Роден	29 август 1866 г. Пътеле, Османска империя
Починал	9 август 1942 г. (75 г.) Битоля, България
Учил в	Софийски университет
	Иван Дорев в Общомедия

Иван Тодоров Дорев е български учител и книжовник, член на Македонския научен институт.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Дорев е роден в леринското село Пътеле, Южна Македония (днес Агиос Пантелеймонас, Гърция) в 1866 година. Първи братовчед е на дипломата Панчо Дорев и на дееца на ВМОРО Аце Дорев. В 1895 година завършва Историко-филологическия факултет на Софийския университет. Специализира една година гръцка филология в Атина, Гърция (1896), а след това философия в университета в Тюбинген, Германия (1897).^[1]

Иван Дорев става член на ВМОРО и поддържа тесни връзки с Гоце Делчев, Даме Груев, Гьорче Петров, Борис Сарафов и други.^[2]

В продължение на 31 години Дорев учителства в различни градове в българските земи – Битоля, Куманово, Скопие, Цариград и София. В 1908 - 1909 година е учител в Солунската българска девическа гимназия.^[3] От 1909 до 1914 година работи в Архива на Възраждането, а след Първата световна война в българското просветно министерство.

Дорев издава различни сборници със стихове и разкази, училищни христоматии и граматики, както и прави преводи на различни автори от гръцки език. Межу 1930 и 1931 година редактира детската илюстрована библиотека „Щастливи години“. Член е на Българо-гръцкото дружество, а от 1937 година и на Македонския научен институт.^[4] В 1933 година е избран в Националния комитет на македонските братства.^[5]

В Централен държавен архив се пазят негови спомени и документи – ф. 1122к, 1 опис, 55 а.е.

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

„Живота на хората“ (1925), в съавторство с Д. Койчев
„Родина и природа“ (1925), в съавторство с Д. Койчев
„Родна реч. Ч.II. Практическа граматика за IV отделение“ (1925)
„Джобен правописен речник“ (1931)

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

Христо Дорев

Васил Дорев

Тодор Дорев

Трайче Доревски
(1867 – 1945)

Аце Дорев
(1871 – 1941)

Панчо Дорев
(1878 – 1938)

Линка
Хололчева

Христо
Хололчев

Иван Дорев
(1866 – 1942)

Кирил Дорев

Крум Хололчев
(1915 – 1986)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 51.
↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 147.
↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 155.
↑ Енциклопедия България. Том 2, София, Издателство на БАН, 1981.
↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 470.

[Танчев_51-1] Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 51.

[2] Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 147.

[Кандиларовъ_155-3] Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 155.

[4] Енциклопедия България. Том 2, София, Издателство на БАН, 1981.

[5] Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 470.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]