Иван Ермаков
| Иван Ермаков Иван Дмитриевич Ермаков | |
| руски психолог | |
 | |
| Роден |
6 октомври 1875 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  СССР |
| Научна дейност | |
| Област | Психология |
| Работил в | Московски университет |
| Иван Ермаков в Общомедия | |
Иван Димитриевич Ермаков (на руски: Иван Дмитриевич Ермаков) е руски психиатър, психолог, художник и литературовед, един от пионерите на психоанализата в Съветска Русия.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Ранни години[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 6 октомври 1875 година в Истанбул, Османска империя, в семейството на известния тбилиски фотограф Дмитрий Иванович Ермаков. През 1896 завършва Първа тбилиска класическа гимназия. През 1920 завършва медицина в Московския университет. След това работи в нервната клиника към университета. Учи и работи под ръководството на Владимир Сребский. След това става асистент в психиатричната клиника към Московския университет. В периода 1903 – 1904 г. Ермаков е един от лекуващите лекари на Михаил Врубел.
Научна кариера[редактиране | редактиране на кода]
През 1913 г. Ермаков е на научни командировки в Берлин, Париж, Мюнхен, Берн и Будапеща. Среща се с Ойген Блойлер. След като се прибира в Русия чете доклад пред свои колеги от физико-химическото общество и Университетската клиника за учението на Зигмунд Фройд и неговото приложение към редица психически разстройства.
През 1922 г. Ермаков става един от създателите на Руското психоаналитично общество, което оглавява до 1925 г.
През 1923 г. създава и оглавява Държавния психоаналитичен институт, където се преподава психоанализа и е организирана изследователска работа. Към психоаналитичния институт действа детски дом-лаборатория „Международна солидарност“, която също е под негово ръководство. Институтът е закрит през 1925 г., а пет години по-късно психоанализата се забранява и Ермаков започва да се занимава с частна психиатрична практика. В тези години не пише много, защото не се надява да успее да публикува изследванията си.
През 1941 Ермаков е репресиран и умира в затвора в Саратов на 31 март 1942 година на 66-годишна възраст.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Ермаков, И. Д., Этюды по психологии творчества, А. С. Пушкина (1923)
- Ермаков, И. Д., Очерки по анализу творчества, Н. В. Гоголя (1923)
- Ермаков, И. Д., Психоанализ литературы. Пушкин, Гоголь, Достоевский (1999)
- Ермаков, И. Д., Опыт органического познания ребенка (2009) ISBN 978-5-98904-046-9
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Иван Ермаков, побочная ветвь эволюции литературоведения Архив на оригинала от 2007-03-05 в Wayback Machine. ((ru))
- Петрюк, П. Т., Бондаренко, Л. И., Петрюк, А. П. Вклад профессора Ивана Дмитриевича Ермакова в развитие психиатрии и психоанализа (к 130-летию со дня рождения) ((ru))
- Подробна биография[неработеща препратка] ((ru))
- Сайт, посветен на И. Д. Ермаков – биография, библиография, фотоматериали ((ru))
|
