Иван Иванов (кмет)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Иванов.

Иван Иванов
български инженер и политик
Роден: 14 юли 1891
Сливен
Починал: 20 юни 1965  (на 74 години)
София, България

Иван Николов Иванов [1] е български инженер, роден през 1891 г. Умира в София през 1965 г.

Бил е кмет на София по време на Втората световна война. Съдейства и работи за прокарване на питейния водопровод в София с вода от планината Рила, както и за благоустройството на парк Витоша — на него е наречена хоризонталната пътека от с. Железница до кв. Княжево.

Биография[редактиране | edit source]

Според някои версии майката на Иван Иванов е потомка на Хаджи Димитър, а баща му — полк. Никола Иванов, е сред героите на Балканската и Междусъюзническата война. Иван Иванов е учил в Стара Загора, след това във Военното училище в София, а през 1915 г. завършва хидроинженерно строителство в Техническия университет в Мюнхен, Германия. Именно там среща и се влюбва в бъдещата си съпруга — германката Матилда, от която има три дъщери. През Първата световна война е бил в Македония, където ръководел строеж на жп линия.

Кмет на София[редактиране | edit source]

През 1920 г. Иванов е назначен за заместник-началник на водоснабдяването на София и под негово ръководство е завършен рилският водопровод, снабдил София с достатъчно питейна вода - 2000 l/s [2]</ref>.

Рилски водопровод[редактиране | edit source]

Идеята столичани да пият от водите на Рила се е родила още през 1918 г., но едва през 1924 г. започва строителството на водопровода. Вододайната зона е 196 кв. км. От трасе, дълго 82 км, 38,5 км са канали, 17,9 км са тунели, а 25,3 км са тръби. Най-високата точка на водопровода е на 920 метра над равнището на София, което позволява на столицата да пие най-евтината вода на света.

Първият етап от водопровода София-Бистрица е завършен през лятото на 1926 г. Вторият - Бистрица-Рила, е започнат през 1928 г. и е завършен през 1933 г. Така на 23 април 1933 г. бистрата рилска вода изпълва специално построения басейн на стадион „Юнак“. След осемгодишно строителство съоръжението е било готово и на всеки софиянец се полагали по 200 литра вода на денонощие.

Градоустройствена дейност[редактиране | edit source]

Година по-късно, през 1934 г. Иван Иванов става кмет на града и първата задача, която си поставя, е да се пребори с корупцията и бюрокрацията. Налага желязна финансова дисциплина и всеки месец публикува разходите на кметството в списание „Сердика“. Иванов има навика да обикаля по улиците и кварталите на София всеки ден. Само за няколко години в безразборната дотогава архитектура на града е сложен ред. През 1934 г. е изготвена нова „Наредба-закон за застрояване на столицата София“, която допринася за подобряване на градоустройствената дейност в София. Наредбата предвижда създаването на нов градоустройствен план на столицата, издържан в духа на модерните европейски градоустройствени тенденции. Така се стига до изработването и одобряването през 1938 г. на Мусмановия план, който поради настъпилите военни години остава нереализиран. През 1938 г. се образува нова административна териториална единица — Столичната голяма община, чрез присъединяването към София на околните села. Всички улици в центъра биват павирани. Открити са дванадесет нови училища, две болници и бани по кварталите. Пуснати са няколко градски автобусни линии, разширява се трамвайната мрежа, а през 1941 г. е пуснат и първият тролей към Горна баня. По същото време започва масово озеленяване на София. Така се появяват кестените по централните булеварди. Коритата на Владайската и Перловската река са облицовани с камък. През този период е открита и къпалнята „Мария Луиза“, млекоцентралата и месокомбинатът.

Междувременно Иван Иванов вече подготвя и строителството на язовир „Бели Искър“. Съоръжението е с обем 15,3 млн. кубични метра и е пуснато през 1949 г.

Иванов е кмет в продължение на десет години, три месеца и петнадесет дни и това го прави най-дълго управлявалия кмет.

След 9 септември[редактиране | edit source]

Веднага след 9 септември обаче талантът и човещината на кмета бързо са забравени и той е арестуван и осъден на доживотен затвор. Първоначално обвиненията срещу него са икономически, а после и политически. На 21 април 1945 г. Иван Иванов е осъден на доживотен затвор. Обвинителите му са затруднени какво да измислят, за да го затворят, защото той е почтен мъж, не е присвоил нито стотинка и е работил денонощно за благото на софиянци. Фатално за Иванов се оказва едно негово стихотворение, публикувано в „Зора“. В него се казва: „Нека падат тука бомби, ще се крием в катакомби“.

Докато е в затвора, народната власт се обръща към Съветския съюз с молба да им изпратят специалисти за построяването на язовир „Искър“. От Москва обаче идва отговор, че България си има световен хидроинженер — Иван Иванов.

Още докато е в затвора, той започва да прави чертежите на язовира. Всяка сутрин двама милиционери го водят в проектантската стая и след края на работното време го връщат в килията. Две години по-късно, през 1946 г., е помилван. Язовирът е пуснат в експлоатация на 6 септември 1954 г. и е наречен на името на Сталин. Иван Иванов умира след тежко и мъчително боледуване през 1965 г. Но язовир „Искър“ и досега осигурява на всеки софиянец по 300 литра бистра и евтина вода на денонощие.[1]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Кметът (откъс) (игрален филм/документални кадри), youtube, намерено дек 2010. [Снимка от документ с имена, месторождение - на 2:47 мин във филма.]
  2. колектив. София 120 години столица. София, Столична община и НКИА ООД, 1999. ISBN 954-903-792-4. с. 102.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Харалампи Орошаков кмет на София (25 май 1934 – 9 септември 1944) Петър Славински