Иван Кепов
| Иван Кепов | |
| български журналист, политик и учен | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Научна дейност | |
| Област | Етнография, история |
| Политика | |
| Партия | Върховен македоно-одрински комитет Радикалдемократическа партия |
| Литература | |
| Жанрове | разказ |
| Иван Кепов в Общомедия | |
Иван Петров Кепов е български журналист, фолклорист, преводач, етнограф и историк, един от най-добрите изследователи и познавачи на Бобошево, деец на Върховния македоно-одрински комитет.[1][2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 18 (30) март 1870 година в село Бобошево, Кюстендилско.[3] Завършва Кюстендилското педагогическо училище през 1889 година и история във Висшето училище в София през 1892 година. Учителства в Берковица, Образцов чифлик (днес квартал на Русе), Враца, Варна, Дупница, Кюстендил и София в периода 1893 – 1915 година. В периода от 1916 до 1928 година работи като чиновник в Дирекцията по прехраната и в тютюнева фабрика.
Участва в учителското професионално движение и в освободителната борба на българите в Македония. В 1898 година става член на дупнишкото Македонско дружество „Единство“.[2] На VIII конгрес на Македонските дружества в България в 1901 година е избран за секретар на Върховния македоно-одрински комитет.[4] Кепов е привърженик на крилото, подкрепящо Вътрешната организация[5] и по-късно заедно с един от другите членове на комитета Владимир Димитров застава срещу генерал Иван Цончев и си подава оставката.[6] Секретар е на Комитета за подпомагане на жертвите на Винишката афера в 1897 година.[7]
Един от основателите на Радикалдемократическата партия заедно с Найчо Цанов и Тодор Влайков през 1903 година. Редактира и издава от 1901 година вестник „Изгрев“ (1900 - 1903), редактира списание „Младежка библиотека“ (1904 - 1907), „Учителски вестник“ (1907 – 1915). Критикува корупцията в управлението и различни закони - за полицията, за особата, за печата. За статиите му в „Изгрев“ „Ново беззаконие“ (брой № 19, 20 юни 1900), „Управлението на д-р Вачов“ (брой № 23, 1900), „Къде вървите“ (бой № 7, 1902) е съден за оскърбление на особата на княз Фердинанд, но е оправдан.[2]
Участва в Първата световна война и я отразява в редица очерци и статии.[2]
Кепов е и синдикален деец. Член е на Българския учителски съюз, на Управителния съвет на Съюза на гимназиалните учители, на Висшия учебен съвет и на Висшата дисциплинарна комисия при Министерството на просветата. Автор е на научни и научнопопулярни исторически трудове, разкази, преводи, на учебници по стара, обща и нова история.[2]
До смъртта си през 1938 година се занимава само с книжовна дейност. Пише под псевдонимите Вардарец, Иван Гудуман, Плебей, Учител. Публикува свои статии, изследвания и разкази в списанията „Родна реч“, „Училищен преглед“, „Учител“, „Право дело“, „Ученически другар“.
Умира на 8 януари 1938 година в София.[8][9]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Учебник всеобща история. За I кл. на мъжките и за II кл. на девическите училища. 1904, 96 с;
- Старите славяни. 1921, 61 с;
- Интелигенция и народ. Бележки по културната история на България. Пловдив, 1925, 64 с;
- Стара история. Учебник за IV кл. на пълните и непълни гимназии. 6. изд. 1926, 171 с;
- Нова история. Учебник за 6. кл. на гимназиите. 5. изд. 1927, 196 с;
- Най-нова история. Учебник за 7. кл. на пълните и непълни гимназии. 1928, 186 с;
- Източната римска провинция (Византия). 1929, 64 с;
- Гаврил Кръстевич – в. – „Библиотека „Български писатели“. под ред. на М. Арнаудов. Т. II, София: Факел, 1929 г.
- Последни Асеновци и Тертеровци. 1930,56 с;
- Религиозното състояние на България през втората половина на XIV в. – Училищен преглед, 1931, № 9—10, 68 – 80;
- България под турско владичество. 1931, 188 с;
- Въстанието в Перущица през 1876 г., Пловдив, 1931, 284 с;
- Нещо за езика на Паисиевата история. в сп. „Родна реч“, кн.2, 1931/32 г.
- Езикова разправка – в сп. „Родна реч“, кн.4-5, 1932/33 г.
- История на Княжество България. 1933, 208 с;
- Из миналото на Бояна. Исторически очерк. 1934,48 с;
- Миналото и сегашно на Бобошево. 1935, 288 с., издава Бобошевска популярна банка, печатница Кехлибар;
- Народописни животописни и езикови материали от с Бобошево, Дупнишко. в Сборник за народни умотворения и народопис, 42, 1936, 1—288;
- Права на средновековните наши манастири. – Училищен преглед, 1937, № 2, 89 – 103;
- Българската общественост през X в. 1938, 87 с;
- Документи по Кресненското въстание от 1878 г. (съавт.) – СбБАН, 36, 1942, № 19, 1-112.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. V (от фонд № 290 до фонд № 380). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1983. с. 44 - 47.
- ↑ а б в г д Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 290.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 215.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 73.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 154.
- ↑ Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство: биография на Яне Сандански. Наука и изкуство, 1987., стр. 61.
- ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. V (от фонд № 290 до фонд № 380). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1983. с. 46.
- ↑ Иван П. Кепов. – сп. Родна реч, 1937-1938, № 3, 125-126.
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 307.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Иван Кепов, Гаврил Кръстевич (1929), LiterNet, 27 февруари 2004
|
