Иван Костов

Тази статия е за българския политик. За българския геолог вижте Иван Костов (геолог). За журналиста вижте Иван Павлов Костов.

---

Иван Костов
47-ми Министър-председател на Република България
Мандат 21 май 1997 – 24 юли 2001
Предшестван от	Стефан Софиянски
Последван от	Симеон Сакскобургготски
Роден	23 декември 1949  (1949-12-23) София, България
Назначен от	Парламент
Полит. партия	ДСБ
Съпруга	Елена Григорова
Професия	Икономист
Народен представител в: VII ВНС   XXXVI НС   XXXVII НС   XXXVIII НС   XXXIX НС   XL НС   XLI НС

Иван Йорданов Костов е български политик, министър-председател на България в 84-то правителство (1997–2001). Лидер е на Съюза на демократичните сили (СДС) от 1994 до 2001 г., а от 2004 — на партията Демократи за силна България (ДСБ). Народен представител е в 7-ото Велико Народно събрание и в 36-ото, 37-ото, 38-ото, 39-ото, 40-ото и 41-ото Обикновено Народно събрание.

Биография

Ранни години

Иван Костов е роден на 23 декември 1949 година в София в семейството на Йордан Генков (р. 1923) и Поликсена Димитрова. През 1967 година завършва средно образование в 18 СПУ „Кирил и Методий“, след което е работник в Слаботоковия завод „Климент Ворошилов“ и аеролог в Института по хидрология и метеорология.

През май 1970 година Костов кандидатства в конкурс на БГА Балкан за летци и авиодиспечери и след проведените юни-юли медицински прегледи и психотехнически тестове се класира за летец сред избраните 15 души от 600 кандидати. В края на август заминава за Кременчуг в Съветския съюз, където месец и половина учи в Кременчугското летателно училище на гражданската авиация.

Иван Костов напуска авиационното училище, след като е приет в резервите във Висшия икономически институт „Карл Маркс“ (ВИИ) в София. През 1974 година се дипломира със специалност политическа икономия. След дипломарането си работи за кратко като началник на плановия отдел на Завода за преработка на хартия на гара Искър, след което се връща във ВИИ като асистент.

През 1974 година Иван Костов се венчава в Драгалевския манастир за Елена Григорова (р. 16 юли 1949), с която се запознава през 1967 година, по време на работата си в Слаботоковия завод. Двамата имат две дъщери - Яна и Мина, както и двама внука - Иван и Виктор.

Научна и преподавателска дейност

От 1974 година Иван Костов е асистент във ВИИ „Карл Маркс“, а от 1979 година - старши асистент в Катедра „Политическа икономия“ на Центъра по идеологически дисциплини във Висшия машинно-електротехнически институт „Владимир Ленин“ (днес Технически университет - София). Във връзка с назначаването му за старши асистент за Костов са писани доноси, в които е обвинен, че отхвърля икономическите схващания на Тодор Живков. В проверката на доносите, извършена от ръководителя на катедрата проф. Алексиев, се казва: „Иван Й. Костов е политикономист с твърде солидна подготовка и широки интереси. Той познава много добре произведенията на класиците на марксизма-ленинизма и е убеден марксист и защитник на нашата социалистическа система“.

През 1981 година Костов завършва и второ висше образование в Софийския университет „Климент Охридски“ със специалност „Математическо моделиране на икономическите процеси“. През същата година става главен асистент. През 1983 година защитава във ВИИ дисертация на тема „Икономически растеж, структура и фактори в производствената сфера“ за научна степен кандидат на икономическите науки. Костов кандидатства за доцентска длъжност, но се сблъсква с категоричното изискване да е член на Българската комунистическа партия. По тази причина, той подава молба за членство в БКП, на която обаче получава отказ. През 80-те години Иван Костов е автор на научни публикации и монографии в областта на политическата икономия, факторния и клъстърен анализ в икономическите изследвания, сравнителните изследвания на икономическото развитие, динамичните модели в икономиката. Като научен консултант на Научноизследователския институт по прогнозиране на социално-икономическото развитие участва в разработването на прогнози за развитието на Националния стопански комплекс за нуждите на Държавната планова комисия и Министерския съвет. През този период той активно е разработван от Държавна сигурност за възгледите му за пазарната икономика, определени като антикомунистически.

През 1992 година, когато вече е министър на финансите, Иван Костов получава длъжността доцент в Катедра „Теория на пазарното стопанство“ на Стопанския факултет на Техническия университет.

Политическа дейност

Ранна политическа кариера (1989-1994)

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

На 30 ноември 1989 в. Работническо дело публикува статия на Иван Костов, озаглавена "Никаква отсрочка", в която той се обръща към управляващия елит с призиви за радикална реформа, а не "стабилизационна програма". В статията той изтъква две непреодолими пречки пред "катастрофиралата командно-административна система" - неспособност да се създадат ефективна организация на труда, както и неспособност икономиката да се трансформира в пост-индустриална.

На Кръглата маса Костов първоначално е консултант на казионния профсъюз Конфедерация на независимите синдикати в България. В последствие влиза в Съюза на демократичните сили (СДС). Така е избран за народен представител в 7-то Велико народно събрание през 1990 г. с листата на СДС. Председател е на икономическа комисия.

В края на 1990 година Иван Костов става министър на финансите, като един от тримата представители на СДС (заедно с Димитър Луджев и Иван Пушкаров), в коалиционното правителство на Димитър Попов. Той остава на този пост и в правителството на СДС, начело с Филип Димитров.

Начело на опозицията (1994-1997)

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

След загубата на изборите през 1994 година Филип Димитров подава оставка като лидер на СДС и Иван Костов заема мястото му.

Министър-председател

През 1997 г., след сериозна икономическа криза, довела до хиперинфлация, правителството на Българската социалистическа партия (БСП) с министър-председател Жан Виденов пада от власт две години преди края на мандата си. На последвалите парламентарни избори Обединените демократични сили (ОДС) — коалиция, водена от Иван Костов, печели мнозинство в българския парламент, и той заема поста министър-председател на Република България.

Кабинетът е изправен пред трудната задача да поднови забавените от кризата икономически и социални реформи в България. Костов е първият министър-председател след 1989, който остава на поста пълен четиригодишен мандат. Правителството на Иван Костов стабилизира финансовата система, въвеждайки финансов режим на валутен борд, провежда мащабна,повсеместна приватизация и поставя началото на период на устойчив икономически растеж.

По време на управлението си, правителството многократно търпи обвинения от политическите си опоненти в корупция, клиентелизъм и незаконни приватизационни сделки. Основната част от обвиненията са насочени към продажби на минимална стойност на предприятия от т.нар. Виденов списък за ликвидация и изолация. Такива са БГА Балкан, Кремиковци АД, Видахим и други.

Във външната си политика правителството продължава линията за членство в Европейския съюз. През декември 1999 България получава покана да започне преговори за присъединяване, които стартират през февруари 2000 г. Правителството подава молба за членство в НАТО през същата година. През 1999, по време на войната в Косово, въпреки оглавените от БСП обществени протести, правителството решава да предостави въздушното пространство на България на авиацията на НАТО за удари срещу Съюзна република Югославия. Същевременно кабинетът отказва на Русия въздушен коридор, за да дебаркира със свой контингент на летището в Прищина, и не допуска бежанци от конфликта в Косово да получат убежище в България.

По време на неговото управление, в Либия са задържани шест български медици, обвинени за умишлено заразяване на деца със СПИН. Тогавашният шеф на Националната разузнавателна служба ген. Димо Гяуров заявява по БТВ в началото на 2007 г., че месец преди арестите е предупредил кабинета какво се готви. Започва съдебен процес срещу тях, придобил особена популярност в последвалите години поради издадените смъртни присъди. По повод вече предявените обвинения за заразяване със СПИН към петте сестри и лекаря, в публичното пространство се тиражира предполагаемата фраза на Костов за медиците: „Ами ако са виновни?!“. По-късно Костов и правителството търпят критики, че не е обърнато сериозно внимание в началото на процеса и престъпно са бездействали. Костов не се среща с Муамар Кадафи, въпреки че е изрично призован за това от Надежда Михайлова в докладна записка от края на 1999. През февруари 2002 г. Народният съд на Либия прекратява делото за заговор срещу държавата, поради липса на доказателства. През следващите години срещу медиците са започнати нови дела, които довеждат до издаване на смъртни присъди.

По време на своето управление, Костов получава от медиите прозвището Командира. Политическите му противници считат управлението му за еднолично, докато неговите поддръжници одобряват категоричната му политическа позиция по спорни въпроси.

На 2 март 2001 г. по време на среща с представители на световната Интернет общност обявява решение за компютъризация на българските училища с парите, получени от втория GSM-лиценз. Решението на кабинета му е отменено от министъра на финансите в кабинета Сакскобургготски — Милен Велчев. Иван Костов е член на „Интернет общество - България“ от 2 март 2001 г.

Демократи за силна България

Иван Костов на излизане от форум на ДСБ-София, юни 2011

На проведените парламентарни избори в България през юни 2001 ОДС получава около 18% от гласовете. Победител е създаденото 2 месеца по-рано Национално движение Симеон Втори (НДСВ). Иван Костов подава оставка като председател на СДС.

След загубата на изборите, Костов в продължение на около 2 години се въздържа от медийни изяви и не се изказва от парламентарната трибуна. Най-често тиражираното обяснение за поведението му през периода е, че той е обиден на българските избиратели, задето не са подкрепили ОДС. През 2003 г. в интервю за bTV Костов отрича това и обяснява мълчанието си с умора от 4-годишното управление. Единственото си публично изказване в този период Костов прави на XIII Национална конференция на СДС. В него той заявява, че няма да променя позициите си спрямо моментните настроения на избирателите и нарича българите „народ в кавички“.

През 2004 г. Иван Костов напуска СДС поради несъгласие с новото ръководство, начело с Надежда Михайлова и оглавява новосъздадената партия Демократи за силна България (ДСБ).

Преди Изборите за Европейски парламент през 2009 ДСБ и СДС сключват съюз и Иван Костов става съпредседател на новосъздадената коалиция от партии Синята коалиция, заедно с Мартин Димитров.

Скандали

На 24 март 1992 г. Костов в качеството си на министър на финансите в 79 правителство на България подписва разрешение, с което фондация „Сапио“ една седмица да осъществява безмитен внос на стоки.

Няколко месеца по-късно в пресата се появяват обвинения, че разрешението е издадено в нарушение на въведения през февруари 1992 г. данъчен режим за фондации. По въпроса се шуми многократно през годините, но след прокурорски проверки не се стига до официално обвинение към Костов от страна на прокуратурата. Случаят става известен като Аферата Сапио.

Скандалът с Фондация Демокрация започва през 2003 година, двадесет дни преди местните избори същата година, с публикация на руския бизнесмен Майкъл Чорни във вестник Труд. В нея изгоненият от България като заплаха за националната сигурност Майкъл Чорни обвинява бившия премиер Иван Костов, че през 2001 година, малко преди парламентарните избори го е изнудвал за пари.

Десет дни преди парламентарните избори през 2001 г. във фондация Демокрация постъпва дарение от $189 000 (след данъци) от регистрираната в Кипър офшорна фирма „Ромент Трейдинг“. По-късно кипърски адвокат на фирмата прави изявление чрез вестник Труд, че е извършил банковия превод по нареждане на бизнесмена Майкъл Чорни. Самият Чорни намеква, че е бил изнудван. От фондацията твърдят, че произходът на сумата е проверяван от Бюрото за финансово разузнаване и няма данни, че Майкъл Чорни е дарител. Четири години по-късно от фондацията, позовавайки се на документи от Министерството на търговията, индустрията и туризма на Кипър, доказват, че Чорни не е собственик на фирмата, превела въпросното дарение., а Майкъл Чорни съобщава, че е прехвърлил парите, за да злепостави Костов.

Награди и отличия

• През декември 2008 година Иван Костов е удостоен с първия „Почетен знак за човеколюбие и благотворителни дела“ на Български червен кръст.

Източници

• Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.

Допълнителна литература

• Тицин, Найо. Иван Костов — Отговори. Сиела, 2006. ISBN 978-954-649-917-2.

Външни препратки

• Речи, интервюта и снимки на страницата на Министерски съвет от 2001 г.
• Отговори - интервю Иван Костов отговаря на ваши въпроси 2009 г.