Иван Коюмджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за дееца на ВМОРО и БЗНС. За солунския войвода на ВМОРО вижте Иван Куюмджиев.
Иван Коюмджиев
български революционер
Роден
Починал
26 ноември 1923 г. (53 г.)

Иван Георгиев Коюмджиев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Българския земеделски народен съюз.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Коюмджиев е роден на 25 май 1870 година в Либяхово, тогава в Османската империя, днес Илинден в България. Завършва IV отделение[2][1] в родното си село и става златар. Става съратник на Гоце Делчев и Яне Сандански и в 1895 година се присъединява през 1895 година към ВМОРО. По време на Илинденско-Преображенското въстание действа в Неврокопско. След смъртта на Атанас Тешовски става за кратко околийски войвода.

Като член на Сярската група и Народната федеративна партия (българска секция) след Младотурската революция участва в Похода до Цариград при свалянето на султан Абдул Хамид II.[1] През 1912 година разстрелва Стоян Зимбилев в Либяхово.

По времето на Балканската и Междусъюзническата война е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в четата на Тодор Паница[1] и във 2 рота на 15 щипска дружина.[3] След 1913 година се заселва в Невкороп. Участва и в Първата световна война.

След войната става член на БЗНС, сътрудничи на ЦК на БКП и на Емигрантския комунистически съюз. Сътрудничи си с Димо Хаджидимов, Васил Мулетаров и Димитър Гичев. Участва в Септемврийското въстание от 1923 година, след което в края на октомври е заловен и убит от десницата във ВМРО.[4][5][6][7][1] Според други данни е изгорен жив в Дирекцията на полицията.[8]

Баща е на комунистическите дейци Тего Куюмджиев[9] и Георги Коюмджиев.[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г д За свободата 1923 – 1945. Загинали антифашисти от София. София, Партиздат, 1977. с. 81.
  2. ↑ Тасев, Славчо. Безсмъртните 1922 - 1944. Биография на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Благоевградски окръг. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1971. с. 67.
  3. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 396.
  4. ↑ Кратка биография от сайта на „Нова добруджанска трибуна“, архив на оригинала от 26 ноември 2018, https://web.archive.org/web/20181126122952/http://www.ndt1.com/article.php/20061126113434112, посетен на 23 юли 2009 
  5. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 85.
  6. ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 461 - 462.
  7. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 239-240.
  8. ↑ Тасев, Славчо. Безсмъртните 1922 - 1944. Биография на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Благоевградски окръг. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1971. с. 56.
  9. ↑ Българо-съветска дружба, том 40 – 41, ДП „Георги Димитров“, 1984, стр. 76.
  10. ↑ Тасев, Славчо. Безсмъртните 1922 - 1944. Биография на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Благоевградски окръг. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1971. с. 55.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Иван_Коюмджиев&oldid=11855842“.