Иван Крузенщерн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Иван Фьодорович Крузенщерн
Adam Johan von Krusenstern
Иван Фьодорович Крузенщерн 
Роден: 8(19) ноември 1770
Ревел (Талин), Руска империя (сега Естония)
Починал: 12(24) август 1846
пак там

Иван Фьодорович Крузенщерн (на руски Иван Фёдорович Крузенштерн, на немски и естонски Adam Johan von Krusenstern) (1770 - 1846) е руски мореплавател - извършил първото руско околосветско плаване, офицер - адмирал, учен - академик.

Ранни години 1770-1802[редактиране | edit source]

Роден в селището Хагуди, недалеч от Ревел (сега Талин, столица на Естония) в дворянско семейство. Завършва църковно училище, а след това и Морския кадетски корпус в Кронщад през май 1788. По това време е в разгара си поредната руско-шведска война и Крузенщерн още незавършил пълното си обучение получава назначение на линейния кораб "Мстислав" като гардемарин и в периода 1788-1790 участва в множество морски сражения. За проявената изключителна храброст по време на сраженията е произведен в чин мичман, а скоро след това и в лейтенант.

След края на войната, през 1793 като надежден офицер е изпратен на обучение в Англия, за да усъвършенства морските си умения. Там е зачислен на кораба "Тетис" и в периода 1795-1798 плава до Индия, Южна Америка и Китай, участва в сражения срещу французите на територията на днешна Канада.

По време на своите плавания по моретата в Крузенщерн се заражда идеята за руско околосветско плаване и след завръщането си в Русия през 1799 представя в морското министерство обоснован проект за руска околосветска експедиция, който в началото не е одобрен, но след идването на власт на император Александър I през 1802 проектът е одобрен и в началото на август същата година Крузенщерн е назначен за началник на първата руска околосветска експедиция и започва организацията на експедицията.

Първа руска околосветска експедиция 1803-1806[редактиране | edit source]

От 7 август 1803 до 19 август 1806, заедно с Юрий Фьодорович Лисянски на корабите „Надежда“ (430 т) и „Нева“ (370 т) извършват първото руско околосветско плаване.

От Кронщад корабите се отправят на юг. В средата на ноември 1803 за първи път в историята на руския флот корабите пресичат екватора и на 19 февруари 1804 заобикалят нос Хорн и навлизат в Тихия океан, където по предварителна уговорка се разделят. Лисянски се отправя към остров Пасха, където картира крайбрежието на острова и се запознава с бита и обичаите на местните жители. Двата кораба се срещат на Маркизките о-ви, където извършват топографски снимки, после посещават Хавайските о-ви, където двата кораба отново се разделят. Крузенщерн се отправя към Камчатка, а Лисянски – към Аляска.

В средата на юли 1804 "Надежда" хвърля котва в Петропавловск Камчатски, след това плава и до Япония (град Нагасаки), където трябва да установи търговски връзки между нея и Русия, но преговорите са неуспешни. На връщане към Камчатка, през май 1805 картира част от бреговете на островите Кюшу и Хоншу, западния бряг на остров Хокайдо, западния вход на Сангарския проток (Цугару), протока Лаперуз и югоизточните брегове на остров Сахалин, като открива залива Мордвинов (46º 50` с.ш.) и източните и северни брегове на залива Търпение. След като достига до нос Търпение (48°39′ с. ш. 144°45′ и. д. / 48.65° с. ш. 144.75° и. д.) и се отправя на север, пътят му е преграден от дебели ледове и Крузенщерн решава да отложи за по-късно изследването на източните брегове на острова и се отправя отново към Камчатка, където стига на 5 юни. По пътя натам уточнява очертанията на п-в Камчатка и северната част на Курилските о-ви до протока Надежда (47°50′ с. ш. 153°10′ и. д. / 47.833333° с. ш. 153.166667° и. д.), където открива о-вите Ловушки (48°30′ с. ш. 153°55′ и. д. / 48.5° с. ш. 153.916667° и. д..

През юли и август 1805 продължава изследването и картирането на източните брегове на остров Сахалин, като открива Нийския залив (51º 55` с.ш.), носовете Левенщерн (8 август, 54º 05` с.ш.), Елисавета (54º 25` с.ш., най-северната точка на Сахалин) и Мария (54°20′ с. ш. 142°18′ и. д. / 54.333333° с. ш. 142.3° и. д.) и залива Северен (9 август), разположен между двата носа. След кратък престой в залива Северен, където се осъществява среща с местните жители, Крузенщерн картира част от северозападното крайбрежие на острова и целта му е да установи, дали Сахалин е остров или полуостров. У северния вход на Амурския лиман дълбочината става много малка и Крузенщерн решава, че Сахалин е полуостров и отново се завръща в Петропавловск Камчатски. По този начин са картирани над 900 км от източните, северните и северозападните брегове на Сахалин.

През есента на 1805 "Надежда" посещава Макао, където двата кораба отново се събират и през Индия и нос Добра Надежда на 19 август 1806 се завръща в Кронщад, 14 дни след "Нева", с който отново се разделят по време на буря покрай югоизточните брегове на Африка.

През време на плаването за пръв път са изпълнени мащабни океанографски и метеорологични изследвания в Атлантическия, Тихия и Индийския океан. Положено е началото на дълбоководни изследвания на океаните, събран е богат фактически материал за бита и живота на населението от различните части на света, за стопанството и търговията, много научни данни за климата и природата на посетените страни, за морските пътища и други.

Следващи години 1806-1846[редактиране | edit source]

След завръщането си от околосветското плаване Крузенщерн остава на военна служба. Назначен е за инспектор, помощник директор, а след това и директор на Морския корпус, член на Управителния съвет на Морския щаб, член на Адмиралтейския съвет и един от учредителите на Руското географско дружество. Способства за организирането и провеждането на множество експедиции: на Карл Максимович Баер, Ото Евстафиевич Коцебу, Фердинанд Петрович Врангел, Фьодор Петрович Литке, Фадей Фадеевич Белинсхаузен и други.

Крузенщерн е избран за почетен член на Петербургската академия на науките (1806), член-кореспондент на академиите в Париж, Лондон и Гьотинген, доктор по философия в университета в Дерпт. През 1842 с чин адмирал излиза в оставка, оттегля се в личното си имение Хагуди, където на 24 август 1846 умира.

Памет[редактиране | edit source]

Неговото име носят:

Съчинения[редактиране | edit source]

  • „Путешествие вокруг света в 1803, 1804, 1805 и 1806 годах на кораблях „Надежде“ и „Неве““ /1809-12, 2 съкр. изд., 1950/.
  • „Атлас Южного моря“ /1823-26/.

Източници[редактиране | edit source]

  • Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики. http://www.gpavet.narod.ru/
  • Баранский, Н. Н. Отечественние физико-географы и путешественники. М., 1960.
  • Географы и путешественики. Краткий биографический словарь. М., 2001, 229-232.
  • Гришин, Ю. А. История мореплавания. М., 1966.
  • Ефимов, А. В. Из истории великих русских географических открытий. М., 1971.
  • Лебедев, Д. М. и В. А. Есаков. Русские географические открытия и исследования с древных времен до 1917 года. М., 1971.
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович. Очерки по истории географических открытий, 3-e изд. в 5 тома, М., 1982-86 г. Т. 4 - Географические открытия и исследования нового времени (XIX – начало ХХ в.), М., 1985, 15-19.
  • Чуковский, Н. К. Капитан Крузенштерн. М., Русское слово, 2008.