Иван Лазаров
|
||||||||
Академик Иван Стефанов Лазаров е виден български скулптор, засл. художник 1952, академик 1941.
[редактиране] Биография
Иван Лазаров е роден на 2 октомври 1889 година в Карлово. През 1912 г. завършва Държавното художествено училище. специалност скулптура при професор Жеко Спиридонов. След това специализира в Академията за изобразителни изкуства в Мюнхен (1917-1919) и в Художествената академия в Дрезден, като стипендиант на Министерството на просвещението.
През 1919 г. става учител по рисуване в София, а по-късно и преподавател по скулптура в Държавната художествена академия. През 30-те години е избран за ректор на Държавната художествена академия и остава такъв до 1945 г. След 9 септември 1944 г. попада в затвора и прекарва 4 дни в килия пълна до глезените с вода. Освободен е от академик Тодор Павлов.[1]
През 1949 г. основава Института за изкуствознание при БАН и е негов директор до края на живота си.
[редактиране] Творби
- Скулптура „Майка“ на гроба на поета Димчо Дебелянов в Копривщица.
- Композиция „Те победиха“, изобразяваща крачещи един до друг човек и бивол. Тя вдъхновява Йордан Йовков да създаде едноименния си разказ.
[редактиране] Източници
- Кратка Българска Енциклопедия - Том. 3, стр. 213, Издателство на БАН, 1966 година
- ↑ Скулпторът Иван Лазаров: "Недей вербува безгръбначните". // в-к Сега, 2001-08-04. Посетен на 2007-03-07.