Иван Мешеков

Иван Мешеков
	Иван Мешеков
български литературен критик
Роден	22 август 1891 г. Златарица, Княжество България
Починал	7 януари 1970 г. (78 г.) София, Народна република България
Националност	България
Учил в	Софийски университет
Работил	учител, библиотекар, чиновник
Научна дейност
Област	Литературна критика
Публикации	„Трудово-спътническа литература“ (1933); „Ляво поколение“ (1934)

Иван Хараламбев Мешеков е български литературен критик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 22 август 1891 г. в село (сега град) Златарица, Еленско. Завършва основно и прогимназиално образование в родното си село, след това гимназия в Търново (1909). Следва с прекъсвания през войните философия и педагогика в Софийския университет (1911–1919). Работи като шивашки работник, счетоводител в печатница „Напредък“ в София, волнонаемен учител в село Полски Сеновец и Стражица.^[1]

Служи в Школата за запасни офицери в Княжево. Участва в Първата световна война като офицер в ІІІ балканска дивизия.^[1]

След завършването на войната участва в основаването на партийната организация в родното си село. Като студент членува в партийната организация „Владимир Улянов – Ленин“ и активно участва в работата на партийния клуб „Георги Кирков“. Надничар в редакцията на „Селски вестник“, келнер във вегетарианската гостилница в София.^[1]

През 1943 г. е назначен за библиотекар в „Храноизнос“. От 1 януари 1945 г. до 1947 г. е служител в Министерството на информацията и изкуствата.^[1]

Член на БКП и на Съюза на българските писатели.^[1]

Умира на 7 януари 1970 г. в София.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Първата му публикация е статията „Нравственото въздействие на Пенчо Славейков върху младите“ (в. Пряпорец“, 1916 г.). В началото на 20-те години на 20 век сътрудничи на списанията „Ново време“, „Звезда“, „Златорог“, през 30-те – предимно в издания с лява ориентация (списанията „Мисъл и воля“ и „Новис“, вестниците „Дума“, „Сеяч“, „Нова камбана“, „Кормило“, „Щит“ (1933–1934), „Литературен преглед“ (1934–1935), „Час“ (1937) и „Пладне“).^[1]

Сред по-известните негови изследвания са „Трудово-спътническа литература“ от 1933 г., „Ляво поколение“ от 1934 г. и „Към реалистична критика“ от 1936 г.

Съставя „Антология 9 септември“ (1945).

Псевдоними: Доброжелател, Одумников, Стрелочник, Д. Ив., Д. Н., Иво Дъбов и др.^[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

„Греховната и свята песен на Багряна“ (1928)
„Трудово-спътническа литература“ (1933)
„Ляво поколение. От гимназията до окопите. 1907–1917“ (1934)
„П. К. Яворов. Поет-богоборец“ (1934)
„Г. П. Стаматов. От езичник до сатирик“ (1936)
„Към реалистична критика“ (1936)
„Христо Ботев – поет и гений. Литературно-критическа студия върху поезията и психологията му“ (1936)
„Алеко Константинов. Велик реалист и гражданин“ (1937; 1947)
„Николай Лилиев, романтик – символист. Литературно-критическа студия“ (1937)
„Йордан Йовков. Романтик-реалист. Литературно-критическа студия“ (1947)
„Очерци. Статии. Рецензии“ (1965)
„Из един живот. Мемоари, дневници, писма“ (1966)
„Есета, статии, студии, рецензии“ (1989)
„Критикът-артист. Изследвания и материали“ (1993)