Иван Мудов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Мудов
български художник авангардист
Иван Мудов, март 2016 г.
Иван Мудов, март 2016 г.

Роден
1975 г. (49 г.)

Националност България
Учил вНационална художествена академия
Кариера в изкуството
СтилКонцептуално изкуство
АкадемияНационална художествена академия, стенопис
НаправлениеСъвременно изкуство

Иван Мудов е български художник авангардист и концептуалист, роден през 1975 г. в София, България.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Учи в Гимназията за приложни изкуства в родния си град. През 2002 г. завършва Националната художествена академия, специалност Стенопис. Още преди да се дипломира прави индивидуални изложби и участва в групови проекти в страната и зад граница. Първата му самостоятелна проява е инсталацията The 2000 Syndrome от 1998 г.

Иван Мудов е член на Института за съвременно изкуство в София.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Пътен трафик[редактиране | редактиране на кода]

Видео-цикълът за трафика по пътищата обхваща видео-филми за няколко пърформънса, в някои от които художникът регулира движението в униформа на български полицай или манипулира трафика по друг начин.

Цикълът творби „Предимство“ започва през 2000 г. с пърформънс в София, наречен One hour priority (София, 2000).[1] С пърформънса 14:13 Minutes Priority (Ваймар, 2005) артистът участва във фестивала на съвременното изкуство, част от програмата на град Ваймар, Германия, Европейска столица на културата през 2005 г. В него български студенти или други сътрудници на артиста управляват автомобили въртейки се с предимство в кръгово кръстовище, имащи предимството пред включващите се от околните пътища МПС. През 2009 г. преиграва този пърформънс под името „9:43 Minutes Priority“ на кръговото кръстовище Anif в град Залцбург, като част от свое представяне в Saltzburger Kunstverein (Залцбург 2009).[2]

Цикълът Traffic Control включва пърформънси в редица европейски градове (Грац 2001, Цетине 2002, Солун 2003). Във видеото „Traffic Control“ от 2002 г. Иван Мудов застава на оживено кръстовище в центъра на Грац, Австрия и регулира с палка и свирка движението в продължение на 15-ина минути като е облечен в униформа на български полицай. Използвайки отново типична градска ситуация, този път той се поставя в различна роля – не на един от множеството, а на един от упражняващите правилата. Подмяната на униформите (или на държавите) е намек за „властта на пагона“, както и шеговит опит една малка и винаги догонваща държава (символизирана от българската полицейска униформа) да упражни контрол върху бивша империя.[3]

МУСИЗ[редактиране | редактиране на кода]

Липсата на официална институция за съвременно изкуство в България е постоянна тема в работите на Иван Мудов, ведно с темата за колекционерството и колекционирането на произведенията на съвременното изкуство.

През 2005 г. предизвиква широк обществен отзвук с провокативния си проект за мнимото откриване на Музей на съвременното изкуство в сградата на гара Подуене в София[4], като със средствата на традиционната рекламна кампания той манипулира общественото мнение в София, симулирайки откриването на музей за съвременно изкуство – МУСИЗ.[5][6] През 2005 г., в рамките на Визуалния семинар[7]

През 2007 г. художникът произвежда и бутилира вино Wine for Openings за своя МУСИЗ (представено и дегустирано на 52-рото Венецианско биенале, 2007). По инициатива на „Pommery" 168 броя бутилки шампанско са бутилирани, етикетирани и заделени в избите им във Франция. Когато моментът настъпи те ще бъдат изпратени за откриването на българския музей за съвременно изкуство.

Острата критика към обществото и институциите по повод липсата на сбирка за съвременно изкуство в България е в дъното на цяла серия от проекти на артиста, последният от които е истински опит за учредяване на Музей за съвременно изкуство (МУСИЗ) по Закона за паметниците на културата и музеите[8][9][10] през 2003. Видео-инсталацията от проекта има своята премиера на Нощта на галериите и музеите в Пловдив през 2010 г., а впоследствие и в галерия Alberta Pane в Париж.[11]

Липсата на такъв музей в България мотивира и проекта Фрагменти (2002 – 2007) – колекция, която художникът носи със себе си в красив куфар (реплика на boîte-en-valise от Марсел Дюшан). „В продължение на пет години събирах части от произведения на изкуството от различни музеи, галерии и арт-центрове в Европа. […] Това е моят портативен музей и Ноев ковчег“, казва Иван Мудов за този свой проект.[12] Колекцията събира на едно място фрагменти от произведения на изкуството от галерии и музеи и международни фестивали. Повечето от „фрагментите" са придобити без изричното съгласие на авторите или галеристите.[13] Впоследствие проектът продължава с представянето на колекцията в Палацо Зорзи на Венецианското биенале през 2007 г.[14]

Иван Мудов участва и в проекта „0GMS" заедно с художниците Камен Стоянов и Стивън Гермьор. Той представлява серия от малки галерии „паразити", които се помещават в големи галерии като „Галерия ИСИ-София", Cabaret Voltaire (Цюрих), и др.

Презастрояването[редактиране | редактиране на кода]

През 2012 г. артистът адресира друг социален проблем – презастрояването, неестетичната архитектура на обществените пространства и липсата на прозрачност при разрешаването на строителството от страна на властите. В рамките на фестивала Sofia Contemporary Иван Мудов привидно организира на мним строеж на нов мавзолей в пространството на някогашния, което предизвиква бурна обществена реакция.[15]

Методи на работа[редактиране | редактиране на кода]

Краченето по ръба на закона, способността му да се въплъщава в роли и нуждата да прониква зад защитените стени на художествените институции, превръща категоризирането на Иван Мудов в нелека задача. Въпреки че той не обича да бъде описван по този начин, продължава да си служи с правилата и ролите, да ги изследва и реформулира съгласно своите лични приоритети. Именно тези похвати правят от Иван Мудов художник, който се движи от една територия в друга без да се страхува, че прекрачва физически или въображаеми граници.

Произведенията на Иван Мудов се прокрадват в реалността и ежедневието – създавайки прозорец, през който обикновеното може да се види в друга светлина, „с известно недоверие и иронично намигване“.[16] На този принцип се ражда видео-цикълът за трафика по пътищата (вж. по-долу Значими Проекти и инициативи).

Отзвук[редактиране | редактиране на кода]

Отзиви и критика[редактиране | редактиране на кода]

Според изкуствоведа Яра Бубнова „неговият начин на работа е нещо като „bon mots“, така нареченото „остроумие“ […], зародило се в контекста на общуване на ерудираното висше общество“. Това сравнение възниква в разговорите по подготовката за участието на Иван Мудов в I Московско биенале с проекта Winds of Change през 2005 г.[17]

Обществено приложение[редактиране | редактиране на кода]

Нетипично за съвременното изкуство, някои от творбите и концепциите на Мудов са намерили значимо приложение в обществени кампании. На 10 юли 2007 г. като част от кампанията за спасяване на Природен парк „Странджа“ е организиран нерегламентиран протест без уведомление, представляващ блокада на кръговото кръстовище на Руски паметник в София.[18][19] Протестът използва концепцията и всички основни черти на цикъла пърформанси „Предимство“, като например минимално или никакво нарушаване на правилата за движение, възползване от особеностите на кръговите кръстовища, манипулация на трафика и особеностите в поведението на шофьорите в трафика. Хореографията разчита на пресичане от големи групи хора на пешеходните пътеки около кръстовището в определена посока, както и въртеливо движение на автомобили вътре в самото кръстовище, водещи до пълно блокиране на градския трафик в целия район, като участниците афишират себе си и своята кауза едва впоследствие.[20] Приносът на Мудов като вдъхновение за гражданската акция се споменава още в предварителната информация до участниците от организаторите, пазещи самоличността си в тайна, но свързани с природозащитното движение в България[21], а също е забелязан и от медийните анализатори.[22] Оригиналността на протестната акция предизвиква коментара на вътрешния министър тогава Румен Петков относно невъзможността на МВР да предотварти акцията и да наложи санкции.[23][22][24]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Награда за млад европейски художник на Trieste Contemporanea за 2006 г. (англ. Young European Artist Trieste Contemporanea Award);[3]Мудов е първият български художник, удостоен с тази награда;[25][26]
  • Наградата „Гауденц Б. Руф“ за ново българско изкуство за 2010 г. в категория „Утвърдени творци“.[27]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Морен месец изкуство // в. Култура, бр. 31 (2142), 11 август 2000. Посетен на 13 юли 2013.
  2. Viewing the East: Film evening in the studio ohne titel // Saltzburger Kunstverein, 12 май 2009. Архивиран от оригинала на 2014-01-15. Посетен на 13 юли 2013. (на немски)
  3. а б Мария Василева. Награда за млад европейски художник на Trieste Contemporanea за 2006 // ИСА-София, 9 декември 2006. Архивиран от оригинала на 2014-02-21. Посетен на 13 юли 2013.
  4. Visual seminar (2003 – 2006), проект на Института за съвременно изкуство – София
  5. Нора Димитрова, Николета Топалова. Гара „Подуяне“ се превърна за час в артинсталация // в. Сега, 28 април 2005. Архивиран от оригинала на 2019-02-09. Посетен на 3 май 2011.
  6. Мария Виткова. МУСИЗ – поредната провокация на Иван Мудов (реалност или химера) // cult.bg, 6 май 2005. Посетен на 3 май 2011.
  7. Visual seminar (2003 – 2006), проект на Института за съвременно изкуство – София
  8. Създаване на Музей за съвременно изкуство: Проект на Иван Мудов // Фондация „Отворени изкуства". Посетен на 3 март 2010.
  9. Иван Мудов „пред прага“ на своя Музей за съвременно изкуство в България // News.bg, 21 октомври 2010. Посетен на 3 март 2010.
  10. Светлана Куюмджиева. Първи частен музей // в. Култура, бр. 34 (2607), 8 октомври 2010. Посетен на 3 март 2010.
  11. NON. Nemanja Cvijanović – Ivan Moudov at Galerie Alberta Pane, Paris // vernissage.TV. Посетен на 13 януари 2011.
  12. Иван Мудов „Фрагменти“: Преносим музей // Културни новини. Архивиран от оригинала на 2014-01-16. Посетен на 3 май 2011 дата = 25 ноември 2005.
  13. Десислава Димова. Веществени доказателства // в. Култура, бр. 4 (2354), 4 февруари 2005. Посетен на 3 март 2010.
  14. Венецианско биенале 2007: Правдолюб Иванов, Иван Мудов, Стефан Николаев // ИСИ, 10 юни 2007. Архивиран от оригинала на 2014-01-16. Посетен на 3 май 2011.
  15. Светослав Тодоров. Художникът Иван Мудов се оказа авторът на „новия Мавзолей" // в. Дневник, 6 ноември 2013. Посетен на 13 юли 2013.
  16. БУБНОВА, Яра; ДИМОВА, Десислава; Ivan Moudov. Trick or Treat; каталог, 2009, Kunstverein Braunschweig, с. 15
  17. Иван Мудов (1975) // ArtPrice. Посетен на 13 юли 2013.
  18. Виолета Керемидчиева, Веселин Стойнев. 100 природозащитници протестират на Руски паметник // в. Дневник, 10 юли 2007. Посетен на 3 ноември 2013.
  19. Виолета Керемидчиева, Веселин Стойнев. 100 природозащитници протестират на Руски паметник // в. Дневник, 10 юли 2007. Посетен на 3 ноември 2013.
  20. Виолета Керемидчиева, Веселин Стойнев. Пешеходна обсада на Руски паметник за Странджа // в. Дневник, 11 юли 2007. Посетен на 3 ноември 2013.
  21. Защитниците на Странджа ще протестират днес на Руски паметник // в. Дневник, 10 юли 2007. Посетен на 3 ноември 2013.
  22. а б Калин Първанов. Авангардисти в зелено // сп. Тема, 2008. Архивиран от оригинала на 2016-03-05. Посетен на 3 ноември 2013.
  23. Еколози блокират Руски паметник // News.bg, 10 юли 2007. Посетен на 3 ноември 2013.
  24. Mинистър Румен Петков е поканил на среща протестиращите за Странджа в сряда, 11 юли, 10.30 часа пред МВР // Коалиция „Да остане Природа в България“, 10 юли 2007. Посетен на 3 ноември 2013.
  25. Иван Мудов с награда за млад европейски художник // в. Култура, бр. 43 (2437), 8 декември 2006. Посетен на 13 юли 2013.
  26. young european artist // Triestecontemporanea. Архивиран от оригинала на 2011-09-01. Посетен на 13 юли 2013.
  27. Gaudenz B. Ruf: Победители // фондация Гауденц Б. Руф. Посетен на 13 юли 2013.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]