Иван Николов (поет)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Николов.

Тази статия е за поета Иван Николов. За литературната награда на негово име вижте Иван Николов (награда). За други личности, носещи това име вижте Иван Николов.

Иван Николов
български поет и преводач
Роден
Починал
1991 г. (53 г.)

Националност България
Учил вСофийски университет
Литература
Жанровестихотворение

Иван Николов Иванов е български поет и журналист, поет и преводач от руски език.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Завършва Педагогическия институт в Хасково през 1958 г. и българска филология в Софийския държавен университет през 1965 г. Работи като учител. Журналист във вестник „Хасковска трибуна“ от 1960 до 1969 г. От 1969 г. е главен редактор на издателство „Хр. Г. Данов“ в Пловдив. Главен редактор на литературния алманах „Юг“, Хасково. Погребан в родното му село.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на повече от 20 книги. Заедно с Андрей Германов е автор на дружеските пародии в книгата „Парнас около нас. Дружески шаржове, пародии и епиграми“ (кн. 1 – 2. 1974 – 1987), в която се пародират редица съвременни литератори.

Иван Николов е един от най-добрите преводачи на руска поезия и проза. Негово дело са забележителни преводи на Пушкин, Есенин, Марина Цветаева, Булат Окуджава, Владимир Висоцки, Артьом Весели, Козма Прутков, Андрей Бели и други.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • „Селянинът с хляба. Стихове“ (1960)
  • „Безсънна звезда. Стихове“ (1963)
  • „Бъдете празнични. Стихове“ (1965)
  • „Момчето с лунички. Стихове“ (1966)
  • „Юг. Стихове“ (1967)
  • „Голямото лято. Стихове“, (1968)
  • „Мравешки работи“ (1968)
  • „Люлки над света. Стихове“ (1968)
  • „Етажерка. Стихове“ (1970)
  • „Руска тетрадка. Стихове“ (1971)
  • „В средата на живота. Лирика“ (1973)
  • „Мъжка сянка. Стихове“ (1973)
  • „Самоцветна дъга. Стихове“ (1974)
  • „Подземна вода. Лирика“ (1976; 1987)
  • „Кактусова алея. Лирика“ (1977)
  • „Разни работи. Весели поеми“ (1978)
  • „Изповедалня. Лирика“ (1980)
  • „Сто стихотворения“ (1983)
  • „Стълба в небето. Лирика“ (1984)
  • „Животопис. Стихове“ (1987).

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

  • Анна Ахматова, „Избрана лирика“, София: Народна култура, 1974

Посмъртно признание[редактиране | редактиране на кода]

Издателство „Жанет 45“ учредява на негово име литературната награда „Иван Николов“, която ежегодно се присъжда за най-добър сборник с поезия или поема.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]