Иван Семерджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Иван Панов Семерджиев)
Иван Семерджиев
български революционер
Паметник във Велико Търново
Паметник във Велико Търново

Роден
Починал
28 май 1876 г. (21 г.)
Търново, Османска империя
ПогребанВелико Търново, Република България
Иван Семерджиев в Общомедия
Паметник на загиналите за освобождението от османско владичество в квартал „Варуша север“, Велико Търново
Паметник на загиналите за освобождението от османско владичество в квартал „Варуша север“, Велико Търново

Иван Панов Семерджиев (Пановчето) е български националреволюционер и лидер на ВРО.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Учи в родния си град. Негови съученици са Иларион Драгостинов и Стефан Стамболов. Продължава образованието си в Одеската духовна семинария и Одеския университет.

Прекъсва ученето и се включва в националноосвободителните борби. Работи като учител в Горна Оряховица. За него Анастас Бендерев пише:

„Иван Панов беше най-буйният революционер в Горна Оряховица, та че и в целия окръг-беше голям оптимист, надъхан със страшна омраза към турците, която не скриваше пред никого“.[1]

След гибелта на Васил Левски активно възстановява дейността и подпомага Дряновския частен революционен комитет. Христо Ботев и Стефан Стамболов го изпращат като главен апостол за вътрешността на страната (април 1875).

Разгръща активна дейност в подготовката на Априлското въстание от 1876 г. Център на Първи търновски революционен окръг е Горна Оряховица. Възглавява Горнооряховския частен революционен комитет и подпомага дейността на Стефан Стамболов. Участва в разработването на плана на въстанието в пределите на окръга. Войвода от Горнооряховската чета. На 28 април Стефан Стамболов разрешава четата да се присъедини към четата на поп Харитон. В пределите на града горнооряховските въстаници са обградени. Георги Измирлиев отправя първия изстрел, но силите се оказват неравностойни. Ръководителите на четата Иван Семерджиев и Георги Измирлиев са заловени и по-късно обесени във Велико Търново.

Обесен е заедно с Бачо Киро (войвода на чета от Бяла черква) в Търново на 28 май 1876 г. Погребани са там заедно с други въстаници.

На улица „Йосиф Гурко“ във Велико Търново е издигнат негов паметник.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]