Иван Селимински

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Д-р Иван Селимински
български лекар и общественик
Роден: 24 декември 1799
Сливен, днес България
Починал: 21 юли 1867
Измаил, Румъния

Д-р Иван Селимински е изтъкнат български възрожденец, общественик и лекар.

Животопис[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

Д-р Иван Селимински е роден през 1799 в град Сливен в семейството на сравнително богат търговец. Начално образование получава в сливенско училище. Семейството му измира от чума (1812). На 14 г. заедно със свои роднини пътува до Ерусалим. След години Селимински пише в спомените си за хаджи Петър от Казанлък (помогнал на много български младежи да учат в гр. Кидония), за хаджи Дамянти Мангалоглу от Сливен и хаджи Неофит от Ямбол и осмива чрез тях хаджилъка като средство за създаване на уважение в обществото.

Юношество[редактиране | edit source]

Селимински завършва гръцката гимназия в град Кидония, Мала Азия. По това време той се формира като революционен демократ и взема дейно участие в тайните революционни организации на гръцкото освободително движение Филики етерия. По пътя от Кидония до Атон и оттам до Пелопонес той се е запозна с организациите на гръцкото въоръжено въстание по островите.

В Европа[редактиране | edit source]

В Италия той се е запознал с гръцките емигрантски революционни организации, а също с национално-революционното движение на италианските карбонари, чиито въстания в Пиемонт и Неапол през 1821-1822 г. току-що са били потушени, но организациите са продължили да работят. В Пеща той се е запознал с унгарското национално революционно движение и с организациите на славянските народи в Австрия (чехи, словаци, хървати, славенци, сърби и др.), а също и с някои от известните тогава учени-слависти. Запознал се и с дейността на Сръпската матица.

В град Брашов Селимински взел активно участие в превръщането на града в един от първите организационни центрове на българската емиграция.

Отново в България[редактиране | edit source]

В Сливен Селимински се връща през 1825 г. и основава през същата година първата българска тайна революционна организация „Братство“, която е строго конспиративна и провежда своята работа чрез масовите еснафски сдружения и чрез училището, основано от него. В Сливен Селимински е успява да намери такава форма на организиране, при която тясната конспиративна организация действа и решавала най-злободневните частни и общински въпроси чрез еснафските сдружения, при което всичката тази ежедневна работа е била подчинена на главната цел - общата борба за освобождението на народа от османското иго по пътя на въоръжено въстание.

В Сливен Иван Селимински отваря училище с две степени, в горната степен на което преподава физика като самостоятелен учебен предмет [1-2].

След първите успехи на организацията Селимински заклева членовете и излага провежданата от него революционна тактика и стратегия в нелегалната борба. Организации като тази в Сливен са създадени още в Шумен и други градове.

В навечерието на руско-турската война (1828-1829 г.) организацията взема мерки за въоръжаването на своите хора, създаване на въоръжени отряди, складове за оръжие и храна по Балкана. Организира и разузнаването на решенията на турското правителство. Участието на толкова много българи в помощ на руските войски през тогавашната война се дължи до голяма степен на тези организации.

Със създаването на революционните организации в Сливен и някои други градове Селимински става първият български крупен революционен организатор. Той посочва начина на масовото организиране на българския народ, за въоръжено въстание против турците, по подобие на революционните организации у балканските съседи. След края на войната Селимински участва в делегациите до руското главнокоманване с цел да се издействат права за българския народ, а също и във връзка с масовото изселване на българското население от Източна крайморска България следствие на активното му участие на страната на русите през време на войната. Селимински проявява голяма гъвкавост по бежанския въпрос, в преговорите между Русия и Турция и по опита на гръцкото духовенство да помогне на турското правителство да върне бежанската маса обратно.

Участие в организираното преселение в Бесарабия[редактиране | edit source]

Селимински напълно подкрепя идеята за образуване на автономно българско княжество в Добруджа. Като един от ръководителите на българската емиграция, той прави всичко възможно за изпращане на специална делегация в Цариград. Перспективите за осъществяването на тази идея са твърде големи, обаче голямата холерна епидемия и безпаричието попречват на делегацията да замине навреме.

В Букурещ[редактиране | edit source]

Като учител в Букурещ, той е бил един от главните основатели на първата българска емигрантска организация във влахо-молдавската столица. Тази организация е дала повод за организирането на Българско народно дружество през революционната 1848 г. След това се създава Букурещкия български комитет през 1853 г. във връзка с Кримската война, който през 1862 г. се е превръща в Българска добродетелна дружина. Като учител в град Рошиори де Веде, Селимински помога много на българските бежанци, произхождащи главно от Свищов, да построят нов град - Александрия.

Във Влашко и Бесарабия[редактиране | edit source]

Откритото от него училище в Нови Сливен (Берязка) е закрито скоро, понеже е оклеветен като безбожник пред окръжния управител. През 1835 г. Селимински станал генерален пълномощник на общината в Нови Сливен и водил енергична борба против опитите на румънските чокои да изнудват и закрепостяват българските бежанци. Той организирал общината по демократически принцип, като я разделил на части, от които всяка част избира представител за общото ръководство на общината. В тази организация той вложил на дело своите демократически разбирания. Под влиянието на Селимински населението подготвя да се противопостави със сила на болярските представители. Срещу българските бежанци в Берязка е насочен целият чокойски държавен апарат на окръга и когато през 1837 г. българите окончателно загубват делото и са доведени до отчаяние, за едва нощ новосливенци разрушили цялото си селище от 600 къщи, изкоренили лозята и се преселили в Плоещ, за да не оставят нищо на алчните чокои. Това става не без участието на Селимински и направило огромно впечатление на властта и на влашкото население.

Селимински е един от най-големите наши просветители, който през целия си живот се гриже за просвещението на българския народ, за училищата сред българската емиграция. Изработването на устава на Централното болградско училище е главно негово дело. Селимински се бори не само за политическото освобождение на българския народ, но и против всякакъв расизъм; за интернационално възпитание на народа; за еднакви права на мъжа и жената; за по-справедливо общество, в което да няма експлоататори.

Атина – Медицинско следване[редактиране | edit source]

Като студент по медицина в Атина през 1840-1844 г., Селимински възобновил организираното на остров Андрос Спавяно-българско ученолюбиво дружество от българските младежи, преминапи на учение в Атина. Възмъжал, с голям житейски опит, той им става учител и възпитател. Възпитава ги в дух на патриотизъм и на борба за свобода, както и против всякакви предразсъдъци, като ги запознава с последните достижения на науката, имайки предвид, че те след завършване на учението си ще се пръснат по цяла България и ще работят сред народа. Той е положил основите на една 25-членна организация, която да се бори за народност, за просвета и за българска родна църква. Мнозинството от членовете на тая организация станали по-късно бележити възрожденци.

Селимински подържава активно започнатото дело от Васил Априлов за господство на говоримия български език в училищата и църквите и изпращане на български мпадежи на учение в руските училища. Бори се против католишката и протестантската пропаганда, която според него се опитва да внесе разединение всред българите.

Селимински написва в Атина своето „Политическо верую“, в което излага основните си обществено-политически и философски възгпеди като революционен демократ и изключително прогресивен обществен деятел. През време на парламентарните избори в Гърция в 1843 г. по идея на Селимински е образуван „Трако-славянски комитет“. Този комитет обединява българската и сръбската емиграция и имал голямо значение за българската колония в Атина и за националното осъзнаване на много българи.

След дипломирането си[редактиране | edit source]

От дипломирането си като медик през 1845 г. до последната година от живота си – 1866 г. д-р Селимински работи като лекар и провежда множество здравни реформи във всички градове където работи – Букурещ, Браила, в Бесарабия и др. През 1845 г. Селимински заминава за Париж, където престоява известно време и с група българи обмислят въпроса, как да се помогне на България след Нишкото въстание.

През 1846 г. той взема участие в написването на едно заявление до султан Абдул Меджид, с което се иска изборни български свещенослужители, определяне на заплатите им и служене в църквите на български език.

Селимински е сред първите по-изтъкнати за времето българи, които се свързва с един от най-ранните дейци на албанското възраждане Наум Векилхарджи, като му написва специално възвание до албанския народ в духа на собствените си разбирания. Селимински е един от организаторите в Букурещ на Българско народно дружество, което има просветни задачи и играе много активна роля през време на революцията във Влашко през 1848 г.

Той става член на гръцко-етеристко дружество през 1847 г. и когато разбира, че се цели повдигането на България само с цел да се отклони вниманието на турците от Гърция, прави необходимите постъпки пред руското правителство, за да осуети този план.

Селимински е един от главните ръководители на Българската браилска община във всичките важни начинания, в организацията на братството, печатница, издаване на вестник и подготовка за създаване на Браилското книжовно дружество, което се явява като начало на Българската академия на науките.

Организатор на доброволците за Кримската война[редактиране | edit source]

Селимински достига своя връх на политическа дейност през време на Кримската война. В 1853 г. той станал главният организатор на доброволческите български отряди, които достигнали до 4000 души. Той е бил фактическият комисар по набирането и формирането им, като е живял с пълната увереност, че Русия ще победи и българите ще вземат участие в своето освобождение с тези отряди. В сравнение с двете белградски легии тази акция на българската емиграция е била много по-крупна и с много по-сигурни перспективи, защото зад гърба и е стояла Руската империя, която всеки път дотогава е побеждавала Турция.

Селимински е бил един от главните организатори на Букурещкия български комитет, задачата на който е била да сформира доброволчески отреди и да държи връзка с руското главнокомандване по въпросите, отнасящи се до България. Такива комитети той основал още в ред градове, където имало български колонии.

Селимински е взел активно участие в църковната борба, като е създал една от най-интересните и оригинални студии във връзка с нея.

Чехия - 1000 години българска азбука[редактиране | edit source]

Селимински е оценил много високо 1000-годишнината от създаването на славянската азбука и пристигането на солунските братя Кирил и Методий във Великоморавия. Изпратен като делегат, той е представил достойно България на тържествата във Велеград, Чехия. Той също е участвал и в празника на солунските братя, който е бил отбелязван с особена тържественост в Браила.

Творения[редактиране | edit source]

Селимински не владее писмено български. В своето завещание той отделя средства, за сметка на които съчиненията му да бъдат преведени от гръцки и обнародвани на родния му език. Многотомното издание, което се появява десетилетия след смъртта на автора, включва между другото неговите мемоари („Исторически спомен)“ и студията му „Българският църковен въпрос“, в която той се застъпва за черковно-национална независимост.

  • Библиотека д-р Иван Селимински (прев. П. Чилев и Е. Пажева). Т.1-14. София, Държавна печтница (1904-1931)
  • Д-р Иван Селимински, Избрани съчинения (ред. Н. Кочев, М. Бъчваров), София, Наука и изкуство (1979) [философски произведения]
  • Д-р Иван Селимински, Съчинения (ред. Р. Димчева, Н. Кочев). София, Български писател (1989) [подборка]

Използвана литература[редактиране | edit source]

  • М. Арнаудов, Селимински: Живот, дело, идеи. София, Държавна печатница (1934)
  • Ц. Кристанов, И. Пенаков, С. Маслев, Д-р Иван Селимиски, София, БАН (1962)
  • М. Борисов, Д-р Иван Селимински и физиката. – Природа, № 5, (1983), 79–86
  • М. Борисов, А. Ваврек, Г. Камишева, Д-р Иван Селимински - основоположник на обучението по физика у нас и пропагандатор на физическите науки и тяхното значение. – В: Предшественици на разпространението и развитието на физическите науки в България, София, изд. Народна Просвета (1985) с. 67-127