Иван Симеонов
Тази статия е за военния деец. За просветния деец вижте Иван Симеонов (просветен деец).
| Иван Симеонов | |
| български офицер | |
| Звание | Полковник |
|---|---|
| Години на служба | 1883 – ? |
| Служи на |  България |
| Род войски |  Българска армия |
| Битки/войни | Сливница (СБВ) Чаталджа (БВ) |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | 14 декември 1930 г.
|
.svg){kind=small}
Иван Симеонов Симеонов (Иван Симеонов Кушинов) е български офицер (полковник), герой от Сръбско-българска война (1885).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Иван Симеонов е роден на 5 август 1862 година (стар стил) в Плевен. През 1883 завършва в четвъртия випуск на Военното училище в София, произведен в чин подпоручик и зачислен в 4-ти пехотен плевенски полк.
По време на Сръбско-българската война (1885) подпоручик Симеонов е командир на 1-ва рота от 1-ва дружина на 4-ти пехотен плевенски полк. Участва в боевете при Сливница (5 – 7 ноември), където е на 5 ноември е тежко ранен.[1]
След войната участва в бунта на офицерите-русофили в Силистра и след потушаването му е принуден да емигрира в Русия. През 1898 година, когато се разрешава офицерско-емигрантския въпрос се завръща в България и служи в 24-ти пехотен черноморски полк (1900). По-късно е назначен за помощник-командир на 17-и пехотен доростолски полк. Бил е интендант на девета пехотна дивизия, началник на Софийския резервен интендантски магазин и подпредседател на Кюстендилската реквизиционна комисия.[2]
По време на Балканската война (1912 – 1913) Симеонов командва дружина от 4-ти пехотен плевенски полк и взема участие в битката при Чаталджа. Уволнен през 1918 г.
Полковник Иван Симеонов умира на 14 декември 1930 година в София.
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- подпоручик – 30 август 1883
- поручик – 24 март 1886
- капитан – 2 август 1889
- майор – 2 май 1902
- подполковник – 18 май 1906
- полковник – 22 септември 1914
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Христов, Х. и др. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, стр. 284
- ↑ Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 203.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985., стр. 186
- Христов, Христо, Дойнов, Дойно. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи. София, Военно издателство, 1985.
